Когато д-р Тренчев и Луджев отсядаха в каргонската пивница „Златното пиле”

1Наскоро си припомних за първия поетичен дуел в Ямбол, състоял се в читалище „Съгласие”. Росица Бакалова срещу Таня Хаджидимитрова, всяка със секундант, под регламента на Петър Чухов, който също присъства в Синия салон, но и сега се сещам, че не стана ясна ролята му. Освен, че бил патентовал тази идея, за дуелите. Какво ли вече не патентоват в страната ни, сега се сещам, преди  вече доста години, в първите месеци от демокрацията, почна да излиза вестник „Демократ”. И както си припомнях лирическия дуел между Таня и Роси, паметта ме дръпна доста назад, към времето, когато спомените бяха ”сини”.

Борис Начев,  на кой друг може да се разтича по такива работи, ни събираше по улиците, за да направим нещо като редакционен екип на вестник „Демократ”. Кой списвал, кой не толкова, обаче,  докато Радослав Ненов, тогава една от двете водещи фигури в правенето на Прехода, другата бе Стефан Личев, дробеше революция, Тодор Стоянов патентовал името и марката на вестник „Демократ”. Казваха, че като разбрал, Радослав го търсил да го бие. Тогава никой не подозираше за агентурното минало на Радо Ненов, а после, след като отдавна бе изчезнал от „Мултигруп”, той се покри и не даде никакво обяснение защо е крил, че е бил човек на Държавна сигурност.

2Такива едни работи. Което ме подсети и за нещо друго, пак навързано с досиета. Местен бос на КТ „Подкрепа” стана Кирил Николов. Кирчо дотогава бе бачкатор, но те и касапите бяха касапи, ала в един прекрасен ден ги заварих в директорския кабинет на „Родопа”, където даваха ценни съвети на директора си как се прави бизнес.

Незабравима гледка, какво ли не се ражда край Тунджа, особено пък там, близо до улица „Шести септември”, на която се намира и евангелистката църква. В малкото кварталче около нея по едно време вдигнаха пушилка за не помня вече какво. Отивам там, виждам човек от широките народни маси и го питам има ли нотариален акт за къщата си. Имам, бе, как да нямам, ама не влиза у дома да го донеса. „Повечето от тях нямат нотариални актове, аз имам там наследствена къща и ги знам”, ми каза сетне един стар познат. Цял генерал, и то бивш шеф на Национална служба „Сигурност”, демек новата Държавна сигурност, Иван Чобанов, си бе взел там  място – за овошки, люцерна, такива работи.

Та за Кирил Николов и досиетата. Кирчо бе болен на тази тема, всички по онова време бяхме такива, май вече бе лъснал Петър Берон като агент Бончо и това му изяде премиерския пост.  Местният бос на КТ „Подкрепа” шумно разправяше из града, че адашът ми, Борис Начев , бил доносник на ДС. И единият, и другият често бяха в Клуба на културните дейци, та там веднъж директно стигнали до Кирчовите приказки. И отивам аз по себе си, и заварвам във фоайето, как Начев хванал за гушата началника на подкрепаджиите. И щеше да стане голям бой, ако Калчо Тапов, тогава съдържател  на „Златното пиле”, имащ славата на синия Странджа, с огромните си ръце не удържаше Борис.

Едно повлича друго, и се сещам как Иван Калчев направи луди пари, след като някой, твърдеше се, че това бил Димитър Луджев, разпоредил да му стоварят един камион с алкохол. Броени часове преди да настъпи либерализацията на цените.  Иван Калчев бе сключил договор за наем на Младежкия дом с ония тарикати, наследниците на Комсомола. Те, май почнахме да забравяме, се прекръстиха на Българска демократична младеж. Кой точно бе шефът им в Ямбол, ми се губи, но на национално равнище бос им бе Росен Карадимов.  Ямболско момче, разбира се, сетне влезе оттук във Великото народно събрание, като би доктор Сотир Терзиев, старият социалдемократ, на изборите, светла му памет.

Иван Калчев почна да бастисва Младежкия дом – днес отсече дърво, утре вкара дърво вътре в бара, кръстен „Славена”, това пък вероятно бе на името на жена му Славка. Сетне дори застрои под стълбите, по които младоженците носеха булките си, за да живеели там рускините ли, да складира стока ли, нещо такова.

Калчев влиза в ямболската история и като първият, който пусна стриптийз в бара си в изпълнение на едно хубаво рускинче. То – хубаво, ама нашите пръчове – корави и диви. И една вечер, както рускинчето  почна да остава без дрешки, от маса в дъното на заведението излезе на сцената дибидюс  гол нашенец . Писна представителката на Кремъл, хукнаха бодигардовете, стана чудо вътре. Твърдеше се, че оттам, при една творческа вечер, извадили пиян залян Димитър Луджев.

И той, дясната ръка на Желю Желев, военен министър, преди това пък вицепремиер в правителството на Андрей Луканов, бе идвал в кръчмата на Калчо Тапов – „Златното пиле”. Това  Пиле, ако можеше да говори, какви ли не истории щеше да изпее. То бе великата кръчма на каргонлии, ама там ходеха всякакви: и професори, и писатели, и шефове на градската управа. Имаше няколко чешита банкетни залички, едната си беше бая голяма зала. Камерната, всъщност, таи най-много и особени спомени, защото в нея Калчо Тапов посрещаше синята политическа върхушка.  Не само на Ямбол, ами и на цялата държава. Доктор Тренчев, Александър Йорданов, Луджев, кой ли не беше ял и пил в тая стаичка, дето Калчо пазеше години като светиня забравено от Тренчев шалче.

Тренчев бе поканил Калчо и жена му да поемат заведението на КТ „Подкрепа”, което синдикалистът, издаващ смъртните присъди на червените стопански директори, щеше да прави в столицата. Тапов и досега въздиша, че не е отишъл при доктора.

Политиците идваха често и в Клуба на културните дейци. Един ден д-р Дертлиев демонстрира там класа: и като ораторски умения, и като облекло. Желю Желев не помня къде е отсядал в Ямбол, но от стълбите на читалище „Съгласие” първи Радослав Ненов се провикна, че Желев ще е президент. Нямаше изобщо тогава такава идея, но и това се завъртя.

Завъртяха се край Тунджа странни, невероятни работи. СДС сменяше по едно време през месец лидера си тук, криеха се печати, в това цар бил  Георги Рибаров. И той имал досие, завалията, с жена му, тя също работеше в Историческия музей, бяха в ръководството на Радикал демократическата партия. Тая партия май имаше само ръководство край Тунджа…

И като почна оная ми ти въртележка, та Славчо Първанов ли не бе шеф на СДС, та Недялко Пънев ли, та Пейчо Пейчев ли. Чак когато Петко Проданов бе набутан от Васил Златаров на шефския пост, тогава той държа властта там дълго време. Д-р Илиян Бъчваров го изключи след години, което изобщо не попречи на Петко да има хотел, наречен Венеция, на първа линия на морето. И една скъпа къща на Горското стопанство близо до Елхово, там пък дъщеря му си отдъхвала – ех, сиромасите те, и сините, и червените. Червените стъкмиха едни студентски кооперации в ония времена, през тях пробутваха вносни стоки, без да се плаща мито.

КТ „Подкрепа” също го удари на яка търговска деятелност, вече там дясна ръка на доктор Тренчев  бе вездесъщият Радослав Ненов. Уиски, парфюми, какво ли не вкарваха без налози. Най-куриозната покупка на Радослав сякаш е старият женски затвор в Сливен. Там ли, наблизо ли, ала дясната ръка на Илия Павлов, щото той стана крайно нужен и в „Мултигруп”, бе насадил ягодови полета.

И ягодите, и всичките му други начинания, рухнаха, когато почна солова кариера.

Сега на мястото на „Златното пиле” има няколко магазинчета, едното носеше онова, кръчмарското име. Някогашният бос на „Подкрепа” Кирил Николов пак сложи работническите гащи, нещо, което предвиди преди години Стефан Лазаров. Калчо Тапов е поддръжка на лесопарк „Боровец”. И Дертлиев, и Милан Дренчев са отдавна покойници, мина в девета глуха Александър Йорданов, както и Луджев се върна в Алма матер, надали доброволно.

СДС, сините, останаха далечен спомен. Едни от тях, като Огнян Пейчев, минаха през депутатство с  марката на партия „Атака”, Стефан Личев е собственик на няколко хотела , има и фабрика за млечни продукти. Недялко Пънев почина, той бе на солидна възраст, когато пое СДС,  Рибаров зачезна някъде към морето, Пейчо Пейчев май се върна към финансовото ревизорство. Нито Петко Проданов, нито съратникът му Петър Жечков, се занимават с политика. И от сините съветници почти всички излязоха от играта: и Георги Георгиев от Демократическата партия, и Кольо Факирев, който бе стигнал до член на Върховния орган на тая партия, и д-р Кривошиев. Маестро Султанов почина, но преди това се бе оттеглил от сините, и за едни от местните избори дори влезе в листата на Георги Зафиров. Не очаквах Маестрото да я докара дотам…

Времето отми много личности от червената партия. Мария Кавръкова-Кунчева, Георги Щилиянов, Жорж Гегов, трима от лидерите на местната БСП, бяха изхвърлени от играта.

Червените нямаха своето „Златно пиле”, но имаха Ямболска търговска банка.

Къде ли са сега кредитните досиета на тази изтърбушена от червени активисти банка?…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply