Картините на Ривка Узиел-Криспин събират в едно България, Израел и Африка

IMG_9158Изложба на Ривка Узиел-Криспин бе открита снощи, 6 юни 2019 г., в галерия “Кирил Кръстев” в Ямбол. Тя е еврейка, родена в Ямбол, напуснала страната на 8-годишна възраст, но носи родния град завинаги в сърцето си. На събитието присъстваха и представители на ямболското еврейско дружество “Шалом”, гости от Поморие, Сливен и Бургас.

Картините й са много цветни, ярки, изпълнени с живот и енергия, носят доза детски наивизъм.  Тя добавя и допълнителни материали освен боите – тъкани, пясък – сама ми посочи къде е сложила от черния пясък край Поморие. Обичам да има цвят, цветовете са живот, сподели ми тя в разговора ни ден преди това. А специален кът на галерията е обособен за спомени от детството й в Ямбол – там са снимките на родителите й, на нея самата като малка, баща й в Гурджевата аптека и три нейни картини – IMG_9176две, обединяващи елементи от някогашната синагога и сватбената снимка на родителите й, цигулката на баща й.

При представянето й Петър Тепсизов, председател на Групата на художниците в Ямбол, подчерта свързаността й с такива култови ямболски места, като аптеката на Гурджев, където баща й е бил аптекар, Художествена галерия “Жорж Папазов” – бивша синагога, където родителите й са се оженили. “Минала е през творчески траектории като Париж, където е последната й и изложба, та до Америка и Ню Йорк и персонално до приятеля й Шаки Леви, свързана с него дълги години, макар и с 60-годишна пауза и стигаме до Израел, където са 4-те й деца и 13-те внуци. Но всичко започва, завърта и се и идва в Ямбол. Творчеството й е своеобразно кълбо от времеви-пространствен континиум, който тя носи в сърцето и душата си и го експонира по един много цветен, по детски експресивен, много топъл начин”, бяха думите му.

IMG_9182Аз съм 80-годишна и съм родена в Ямбол, моето детинство започна тук, започна донякъде нетрадиционно своето представяне Ривка Криспин, защото рядко хората на тези години ги подчертават така настойчиво като нея. Семейството й живеело наблизо – на три пресечки от галерия “Кирил Кръстев”, в еврейската махала.  В спомените й е останало колко човечност и радост е имало. През фашистко време тя и майка й са изселени в Поморие, после и баща й идва при тях. И до днес тя поддържа връзки със семейството, което тогава ги приютява в крайморския град. След 9 септември се връщат в Ямбол, баща й е главен аптекар в аптеката на Гурджев, където имал и ученици. Когато след години за пръв път се връща в Ямбол с брат си, майка си и лелите си, Ривка си спомня къщата, където за последно са живели, а майка й – не. Още от бившата синагога започва да тича. Казала на брат си – виждаш ли, в тази стая си се родил, спомня си тя IMG_9163вълнението. “Всеки път, когато идвам в Ямбол, търся още нещо, още нещо…”, споделя тя. “Винаги тичам като едно дете – всеки кът ми казва нещо – тук беше това, там – онова. Като идвам тук, се връщам назад в моя живот. Търся местата на живота си и ги намирам. Намирам много гостоприемство, много приятни хора, много култура, топлина и сега се чувствам много добре”, продължи тя изповедта си при откриването на изложбата. Споделя, че в Израел е работила като гимназиална учителка по литература и изучаване на библията. Следвайки убеждението си, че никога не е късно човек да направи промяна и 40 години е хубаво време за промяна, тя става художник. След като вече има 4 деца, постъпва в академията по изкуства. След още 15 години, когато вече е 54-годишна, Ривка отива в Африка. Преди това мъжът й е бил изпратен там и тя вижда какво представлява този континент – влиза в съприкосновение с цветовете, миризмите, хората, музиката и всичко IMG_9166това много й харесва. Още тогава си казала, че като излезе в пенсия, трябва да отиде възможно най-далеч, където да прави своето изкуство. И отишла в Уганда. Там е вече 25 години. Веднъж годишно ходи в Уганда за по месец за един специален проект, наречен “Различни, но едно”. Прави изложбата на преподавателите в тамошния университет, които са около 60-65 човека. “Тази изложба е много значима там за медиите, за хората. В Уганда ми казват – ти си като Коледата – идваш веднъж в годината и ни правиш много щастливи. Ама те не знаят колко щастлива ме правят мен”, споделя Ривка.

“Аз съм като една попивателна хартия. Нося у себе си по нещо от три култури- имам от България, в Израел ми викат българката, имам от характера на хората, яденето, миризмите, гостоприемството – всичко идва от България, от къщата на родителите. Имам и от Израел, където съм създала свое семейство – 4 деца, 13 внуци – 4 вече бях войници. Имам и от Африка, което дава съвсем друг поглед към света – в цветове, в ядене, как те работят, как ти се чувстваш между тях – това е много интересно”, разказва  художничката и допълва, че тя се чувства единна в това многообразие.

Ривка споделя още едно свое житейско убеждение – че гледа на всеки един ден като на подарък. А подаръкът се отваря полекичка, помирисва се, радваш му се – кой знае, може би няма да имаш друг такъв подарък… “Така живея аз”, завършва тя. “Мисля, че е много хубаво човек да знае, че има и утре, че може да прави различни неща. Какво от това, че там пише 80 години…”

Ривка Узиел-Криспин е родена в Ямбол. Има 4 деца.

Завършила е семинар “Левински” и Хуманитарния факултет на Телаивския университет. Била е гимназиален учител и доброволен преподавател в Художествения факултет на университета “Макарера”в Кампала, Уганда, куратор на галерията в университета и културно аташе от името на почетния консул на Уганда в Израел.

Завършила е висшето художествено училище “Клишер” в Тел Авив. Член е на Съюза на художниците и скулптурите в Израел, на Съюза на дейците на изкуството в Уганда и на Съюза на художниците в Реховот.

Представяла е многобройни самостоятелни изложби и е участвала в групови изложби в Европа, Америка и Африка. Нейни творби се намират в много обществени институции, между които Научния институт “Вайцман”, кметствата на Ришон Лецион и Рамле, летището Антебе в Уганда и в частни колекции в Европа, Африка, САЩ и Канада.

Изложбата “Кътчета от детството”, представена през 2005 г. в София и Велико Търново, е плод на посещението й в нейната родина България, която е напуснала като дете и е видяла отново след дълъг период от време.

IMG_9159 IMG_9160 IMG_9164 IMG_9167 IMG_9168 IMG_9169 IMG_9171 IMG_9173

 

About the Author :

Leave a reply