Калин Ангелов, художник: Трябва да следваш таланта си

kalin 2Калин Ангелов е роден на 1 февруари 1969 година в Ямбол. Средно образование завършва в Математическата гимназия в Ямбол, а висше, специалност „Живопис”, в университета във Велико Търново, специалност „Живопис”, при професор Николай Рускучлиев.

Има в биографията си 32 самостоятелна изложби, голяма част от тях в родния град, но и в София, във Велико Търново, Варна, в курортите „Слънчев бряг” и „Златни пясъци”. Негови картини са откупени от културни институции и колекционери в България, САЩ, Русия, Гърция, Франция, Германия, Италия, Австрия.

-Малцина тръгват в изкуството от нищото. Имената на Димитър Бойчев, Стефан Бъчваров и Тодор Ялъмов каква връзка имат с вашия живот?

-Това са основополагащи имена в моя живот. Те са ме учили от най-ранна детска възраст. Стефан Бъчваров ми е първият учител, той ми е преподавал първите, прохождащите уроци. В неговия апартамент ме бе завела баба ми , когато  бях още съвсем невръстен. И той ми преподаде първите уроци – за перспективата, светлосянката, щрих и основните закони, по които се гради формата и обема.

-Той ви e дал азбуката…

-Да, може и така да го наречем. Тези уроци той ми ги даваше в една много приятелска, задушевна атмосфера. Бъчваров  бе един много добър човек и много добър живописец.

-Той е легендарно име за града ни. Поне аз така виждам нещата.

-Да, така е. И всъщност той е първият ми ориентир в живописта. Един пример,  който ще следвам винаги. Най-вече като човек, като отношение. Той и по-късно ме подкрепяше, когато бях малко по-голям вече.

- Другото име е на Димитър Бойчев?

-Да, Димитър Бойчев. Бъчваров и Бойчев са две големи имена в ямболското изкуство. А Бойчев е от най-големите скулптори и  в Ямбол , и в региона. Той е съпруг на сестрата на баща ми. По тази роднинска линия от много рано бях  в ателието му, където той ми даваше своите наставления. Тогава се интересувах от всичко, което е свързано с изобразителното изкуство. Там, в ателието на Димитър Бойчев, с моите братовчеди, Антон Бойчев и Тодор Бойчев, работехме в тези насоки, но те са доста по-големи от мен. По-късно, когато в София аз вече се изграждах, но бях още ученик,  работех с негова помощ с третокурсниците от Художествената академия. Аз поради тази причина и се записах в УПК след завършването на 11 клас в Хранително-вкусовия техникум, за да мога по-лесно да се подготвям за Академията. Това беше една хитрост, да го нарека така. Иначе в Математическата гимназия бях пълен отличник, но вие помните, че по онова време всеки трябваше задължително да завърши последната години в УПК, за да има някаква професия – строител, шофьор, хлебар…

-А Тодор Ялъмов, неговата следа в живота ви каква е?

-Той също е основополагащо име в развитието ми. Ялъмов ръководеше школата  в  читалище „Съгласие”, след  Стефан Бъчваров. В нея бяхме деца и ученици, които се подготвяха за висшите учебни заведения в областта на архитектурата, на изобразителното изкуство. Аз постъпих още в трети клас при Ялъмов бях от възможно най-малките. Всъщност, той направи един жест към семейството ми, като ме взе, защото бях твърде малък. И до 11 клас бях в тази школа.

-Вие всъщност като дете и като юноша май сте бил повече в ателиетата, отколкото с децата, които си играят навън?

- Вярно е. Взимал съм като пчела, която събира мед от всички цветя. Исках да науча, каквото мога, от всички най-добри художници и педагози в Ямбол.

-А имало ли е моменти, в които сте съжалявал, че детството ви е минало по ателиетата?

-Не, никога. Това беше моето желание – да бъда там, при тях, в ателиетата им.

-Вие вярвате в наследствеността в изкуството, нали?

-От съвсем малък се убедих, че талантът или го имаш, или го нямаш. Не е само трудът. И всъщност това мое влечение към изкуството аз си го обяснявам и с някаква наследствена дарба. Тя, естествено, е и Дар Божи. Неслучайно не всеки иска да си опита силите в изкуството. Овен Димитър Бойчев, има и други, и по пряка, и по непряка линия, които работят в сферата на изкуството и са ми помагали много.

-Писателят Любомир Котев  ви е също първи братовчед, по линия на майка ви обаче. Той има много обширни познания за културата, това не ви ли потискаше като юноша?

-Напротив, той ми помагаше много  с тази своя ерудиция.

-Вие рисувате почти винаги от натура. По река Тунджа е ясно, къде още сте „наблюдавали” Ямбол, за да се появят платната ви?

-От прозореца на блока, в който живеех на ул. „Д.Благоев” № 4. От него има изглед на юг, в този апартамент съм нарисувал вероятно към 1000 картини и живописни картони от натура. От него се вижда Безистена, Джамията, Адвокатските кантори – това са ми едни от любимите пейзажи сгради в Ямбол.

-Ямбол, Велико Търново, Пловдив – с тези три града е свързан досега животът ви. Защо в тях, всички дърпат към София?

-И аз дърпам към София. Не може да не се стреми един художник към София, без столицата е немислимо да се развиваш. Затова и съм имал изложби в едни от най-престижните галерии в София. И сега в тях има мои картини.

-Преди време имахте самостоятелна изложба в Галерия „Витоша”, която бе на известния изкуствовед  проф. Максимилиян Киров, покойник вече. Имате много, много картини, които изобразяват река Тунджа. С какво толкова ви привлича тя? Казахте ми преди време, че не сте сантиментален човек?

-Не, сантиментите са ми чужди. Ако погледнем внимателно, ще видим, че ние имаме нещо изключително ценно, но не го използваме, за живописците говоря. Това е реката. Единственият човек, който го е видял и го е усетил, е Стефан Бъчваров. Няма в Ямбол нещо, което да е по-ценно за изобразяване.  Тунджа е нещо невероятно интимно, една река, която се вие, с красиви дървета по поречието й. Гърлата е по нея. Обикалял съм из цяла България, търсил съм живописни места, но не съм видял нищо по-живописно от Тунджа. За да нарисуваш картина на световно равнище, трябва да имаш и нещо, което да те вдъхнови, да извлечеш максимума от това, което изобразяваш. Не е важен само начинът по който рисуваш, а и какво рисуваш. Всъщност, аз открих за себе си, че тук, съвсем близо до Ямбол, има прекрасни места, и не е нужно да обикаляш дълго, за да ги намериш. И да ги изобразиш на ниво, което да надскочи европейското, да бъде световно ниво. Да се сравни с едни от най-добрите майстори на импресионизма, примерно. При мен нещата са условни естествено, аз не работя фотографски, аз работя от натура – вадя чист цвят, в различни насоки, в различни тоналности.

-Река Тунджа изненадва ви ли все още с нещо ново, въпреки че сте обиколили толкова места по нея?

-Реката ме изненадва, но ме и разочарова в последните години. Доста се изсече по нея, доста се изкопа, доста се унищожи. Все още обаче има хубави места по нея. Все още.

-Дано не стане така, че след време да я виждаме само в платната на Стефан Бъчваров и във вашите платна… И професори, и критици, виждат в картините ви импресионизъм, постимпресионизъм, експресионизъм. Тези съпоставки притесняват ли ви?

-Не, импресионистите, според  мен, са най-големите майстори в изкуството. Затова и техните картини са най-скъпите в света – така е с платната на Гоген, така е със Сезан. Така че аз търся да уловя нещата с тяхното майсторство.

-Извън изобразителното изкуство, кои други сфери ви привличат?

-Обичам много да чета, най-вече философска литература. Човек не може непрестанно да рисува, той трябва да осмисля, да се вглежда, да пътува. Чета и художествена литература, но най-вече ме влече философията.

-От визуалните изкуства, като киното и театърът, сякаш сте по-далеч, с такова впечатление съм останал ?

-Да, киното не ме привлича , то е масова култура. Комерсиализацията на изкуството, тоталното му комерсиализация е много опасна.

-Къде бихте искали да пътувате, ако имате възможност да избирате?

-В държави като Гърция, например, там морето е със страхотен син цвят. Изобщо аз обичам южните държави, Гърция, Италия, там са се появили и най-големите неща в изкуството. Ако имате предвид пътуване до друг континент, това е Австралия.

-Бохемството не е ваша територия?

-Не съм по бохемството. Аз водя по-затворен начин на живот, за мен работата  е всичко.

-Ваши колеги са ми споделяли, че изпадат често в „дупки”, че  нямат дълго време вдъхновение. Вие имате ли такива „дупки”?

-Не може да се рисува непрестанно, разбира се, това не е като да копаеш. Трябва да се осмислят нещата, нужно е много да се чете, да се мисли, да се търси. Но точно в „дупки” не съм изпадал. Спирам за кратко, размишлявам, търся. И продължавам да рисувам.

-Трите неща, без които не можете?

-Едното е вярата. Аз съм вярващ човек. Другото е да следваш таланта си, да не го пропиляваш, а да работиш постоянно за неговото развитие. Всеки човек има своя дълг към родината си, ние не бива да губим себе си, своята идентичност.

Интервю на: Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply