Как Махалата се скара на тайните служби, или за Ябълката на Беновска

Моя Ямбол четеЛасото на социалните мрежи е като махленска клюкарка – одумва всичко. Не пропусна и Ябълката, която аз дори бях забравил – Господи, как не мисля изобщо за сигурността на новия държавен глава. Добре, че беше Фейсбук, та този страшен инцидент да намери своите адвокати.

Явно голяма част от хората в мрежата са завършили образованието си в специалните и тайни плюс  това, служби, докато такива като мен са скитали по студентски бригади, след това са гонили учениците си из доматените полета, пак по бригади, за да изпълняват нормите, наречени им от комунизма.

Та така,опущението на Националната служба за охрана, която не се хвърли да защити генерал Радев от Ябълката на Беновска,  показа как за малко да убият новия президент. На живо, пред очите на целокупното население, вторачило се да види обявената тутакси от анализаторите ни, гениални, апропо, макар и постфактум, политическа смърт  на Бойко.

Висшият офицер обаче се оказа на висота – овладя ловко ябълката , но не отхапа от нея. Ако беше обикновен  президент, а не доскоро действащ генерал, щеше да заръфа плода и тогава леталният изход от заниманието не ни мърдаше.

Сега е моментът да попитам Националната служба за охрана, кога и дали изобщо, изследваха какво е съдържала Ябълката. Би трябвало да е пектин, но може и да е отрова, подхвърлена от ЦРУ, чрез Илиана Беновска.

Тази Беновска  е синтезиран образ на махалата, само дето не излиза на портата по нощница, ами слага официални тоалети, което не променя в крайна сметка манталитета й. И ми се стори, че Румен Радев бе раздвоен – дали да слезе от трибуната и да й обърше един шамар или да прояви възпитание.

Стори второто, жалко.

Но, другари и другарки, дами и господа, и вся осталная сволач, не бива да се отпускаме – трябва да бдим. Не стига, че в България броди пак призракът на комунизма, а има и диверсии, пропускани драстично от тайните служби.

И слава Богу, че има социални мрежи, иначе отечеството ще е в перманентна опасност. Отечеството, горкото…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply