Истината, криеща се зад маската на Кукерландия

_MG_0025За поредна година ямболският маскараден фестивал „Кукерландия”  доказа , че за обичта към  българските традиции  граници няма. И въпреки суровите условия вчера, а и днес, по  улиците на Кукерград  се разхождаха малки и големи, желаещи да се докоснат до магията на българските маскарадни игри.

Красиво изработените маски и костюми,  звънът на кукерските хлопки, песните, танците и пресъздаването на родните обичаи определено успяха да стоплят душите на журито и зрителите  в  минусовите температури.  Но какво остана скрито зад кукерските маски? Време е те да бъдат свалени, за да станем свидетели на  съкровените преживявания на участниците…

11028477_868961553160744_1912357030_oЗа онова, което бе невидимо за очите, но което ще докосне сърцата ви, разказва Симона Георгиева. Тя е на 18 години и е част от кукерската група на град Разлог. С гордост говори за традицията в техния край, която съществува още от времето на прапрадедите й.  Фолклорът е част от нейния живот от ранно детство – още на осем месеца  я обличат с народна носия и израства отгледана с любов към българското. Когато е на 14 години, по-голямата й сестра проявява интерес  да облече кукерски костюм (разложките костюми са изработени от кожи на пръчове). На следващата година Симона също слага кожата и до днес не може да я свали. На въпроса с какво се отличава разложката кукерска група от останалите, момичето гордо възкликва: „Традицията на Разлог я няма никъде другаде!”

11051515_868961519827414_1870303070_nСъс същата страст разказва за пернишките обичаи Елза: „ В нашето село -  Елов дол, традицията е от много време. Кукерите се обличат с костюми, нашите костюми са по-различни, не са от кожа, а с парцалки, слагат си и маските и обикалят по къщите. Е, където има хора, разбира се, защото хората в селата вече са малко. Всички с нетърпение ни очакват и държат групата да влезе, да дрънне със звънците в къщата. Вярва се, че е за по-добро.”

На въпроса защо смята, че тяхната група е по-достойна за награда от останалите, жената казва, че всички са тук, за да се повеселят, а не заради наградата.  Желанието да вземат участие в маскарадните игри е голямо и нищо не може да ги откаже:  „В Перник знаете ли какво е –  сняг, виелици.  Пътят до Ямбол беше дълъг и тежък, но лошото време никога не ни е спряло да дойдем.  Щом сме поели ангажимента, не може да не спазим думата си. Обадихме се, че ще закъснеем и ето ни сега – тук.”

Елза е убедена, че традицията няма да се загуби, а ще бъде предавана от поколение на поколение. Тя не е единственият  човек от семейството, който участва в кукерските игри – нейните синове също са тук. Неразделна част вече са българските обичай и от живота на най-малкия член на семейството:  „ При нас кукерските игри са на 13 януари. Миналата зима по това време внучката ми беше на 7 месеца, когато й уших костюм, сложих й звънче отпред. Гушнах я и се мушнах в средата на групата. Тя дори не трепна, а напротив, само гледаше какво се случва около нея с интерес – звънци, тъпани.  Хората, които не са отраснали с традицията, не го разбират. Но когато си отгледан с нея, тя става част от теб.” – разказва развълнувано Елза.

Пернишките кукери  и танцовият им състав са показвали не веднъж вълшебството на България и зад граници: в  Сърбия, Македония, Хърватия, Черна гора, Латвия, Франция. Обясняват, че хората по света приемат страхотно техните изяви и много харесват българския фолклор:  „Когато бяхме в Латвия дори за един ден ни накараха три пъти да облечем носиите и да танцуваме, бяха възхитени.”

И след като маските паднаха, за да станем свидетели на  любовта към традицията, на страстта и отдадеността,  с която артистите пресъздаваха обичаите,  на тръпката, която не е изчезнала дори след години пазене на обичая жив, не ни остава нищо освен да се гордеем, че сме българи. Не ни остава нищо, освен да се гордеем с тези, които „ не съхраняват пепелта на традицията, а раздухват огъня й.”  Тези, за които  Кукерландия бе не празник, а живот.  

Станислава Гатева – 16 г. от Ямбол

About the Author :

Leave a reply