Илко Капелев: Моята почит към паметта на Стефан Лазаров

IMG_5502По звездния път към покоите на Вечността днес – 4 юни 2019 година, пое Стефан Лазаров – бизнесмен, общественик, председател на ямболския общински съвет през 90-те години, дългогодишен член на Сливенския епархийски съвет… Бе изключително колоритен човек, с невероятно чувство за хумор…
Не бих казал, че бях в неговото близко обкръжение, но се познавахме много добре. Бяхме в топли, сърдечни отношения. Още отдалеч, като се видехме по някоя ямболска улица, най-често в центъра, без да каже „здравей“, започваше разгорещено да разказва някаква нова случка, която го е впечатлила… Но така я разказваше, че неговият събеседник започваше искрено да се смее…
Стефан Лазаров беше родолюбец, човек, който обичаше отечеството си, без да го прави показно това. Помня, че около 22 юни 2007 година няколко човека се бяхме обединили около идеята да бъде обновен в синхрон с новото време ямболския химн: „МАРШ на 29-и пехотен ямболски полк“ по текст на Люб. Бобевски. Носител на идеята бе Стефан Лазаров, а другите, които я подкрепяха, бяха Архиерейският наместник отец Панайот Чакъров, главният редактор на в. „Делник“ Любомир Котев, моя милост и др. Аз, като „поетът на сдружението“, бях натоварен да напиша новият текст…
Веднъж (мисля че за стихосбирката ми „Нощта след Великден“ беше) го помолих да спонсорира книгата… (Така беше тогава – в ония бедни времена, така е и днес – издаваш си книгите само ако имаш пари. Ако не, „продаваш каруцата на дядо си“, както веднъж на чашка родопска ракийца и добра приказка в неговия софийски дом ми каза големият Любомир Левчев, и издаваш книгата си). На другия ден – 17 октомври 2002 година, в Галерия „Кирил Кръстев“ чествахме 70-годишнината на художника Павел Бакалов. Там, разбира се, беше и Стефан. Като ме видя сред публиката, той леко се доближи до мен и шепнешком ми каза: „Днес преведох парите в издателството“. От вълнение дори „благодаря“ не успях да му кажа…
Заради откъсването ми в известен смисъл от Ямбол през последните години, ние вече рядко се виждахме със Стефан Лазаров. По тази причина аз може би бях един от последните хора, които научиха за заболяването му, с което той в крайна сметка не можа да се пребори. Всъщност видяхме се към края на 2018 г. в междублоковото пространство, където преди няколко години все още го имаше Френският културно-информационен център. Аз бях с д-р Тотко Найденов. Стефан се ухили отдалеч… Не даваше признак, че боледува… Изтърси някакъв майтап, с който много се смяхме с доктора. Затова останах като втрещен по-късно, когато във връзка с някакво предстоящо мероприятие отидох в ч-ще „Съгласие“ при съпругата му Ваня Лазарова – секретар на читалището. Между другото, когато попитах как е Стефан и понечих да му изпратя поздрави, тя с половин уста ми каза, че… „Стефан не е добре“.
Стефан Лазаров много ще ми липсва в чисто човешки план – като една от колоритните фигури на този град. Ще ми липсва неговото високо и духовито говорене, неговата походка по улиците на Ямбол, неговите разходки с кучето му рано сутрин преди години… И прочие, и прочие…
Приятелю, да ти е светъл пътят Нагоре – към звездния всемир!

С почит: Илко Капелев,
4 юни 2019 г.

About the Author :

1 Comment to “Илко Капелев: Моята почит към паметта на Стефан Лазаров”
  • Атанас Атанасов
    June 29, 2019 - Reply

    Човекът си е отишъл и наистина заслужава добра дума, но този текст е пошъл и пълен с излишни подробности.

Leave a reply