Илко Капелев за “Концерт за славей и валдхорна”

IMG_0098Аз бих се изкатерил по трънливите върхове, за да застана сред звездите на Ивайло Диманов и от там да погледна нашата синьо-зелена планета. Стига това да беше толкова просто! Сигурен съм, че от звездите парцаливите одеяния на земята не се виждат. Точно заради това от Горе тя изглежда толкова красива – като писано яйце. Не се виждат барутените погреби, не се  вижда скръбта в очите на страдащите, не се виждат мръсните войни, не се виждат уморените коне, които трябва да си отидат от този свят огорчени и със запъхтени хълбоци… Това ще бъде голяма привилегия за мен, да се изкатеря сред звездите на Ивайло. Тогава бих видял само една красива и чиста планета – родната ни Земя.

…Ивайло Диманов е майстор на чистия и аристократичен слог. Той като мъдър и вдъхновен художник нанася с почит тоновете на стихосложението, отдалечава се на известно разстояние от “платното” (в случая строфата), оглежда незавършената „картина” (в случая стихотворението), доближава се към нея и притуря още щрихи, за да се получи в крайна сметка един завършен многоцветен пейзаж. Неговите “пейзажи” не винаги са съчетание от красиви слънчеви лъчи и усмихнати пролетни цветя. Ивайло Диманов е социален поет, саркастичен поет, сатиричен поет, критичен поет. Ивайло не е от свенливите поети, които се притесняват или се страхуват да изрекат, че “царят” е гол. Ако това е властта на деня, той няма непременно да застане под нейния флаг, както това правят десетки пишещи братя и сестри, забравили, че тяхното призвание е да защитават по-слабите. (Разбира се, не винаги е “задължително” да подкрепиш слабия, той може и да не заслужава това. Но е задължително да не риташ срещу него…)

Трябва да кажа, че не напразно на който и конкурс да се появи Ивайло Диманов, перото му побеждава. След всичко, което изброих горе, едва ли има необходимост да обяснявам защо побеждава. Ето, аз ще посоча някои негови напълно заслужени победи. Например, стихосбирката “Площад Гарибалди”, отличена през 1989 година с наградата на Съюза на българските писатели в „Южна пролет“. Или “Допълнение към Закона за защита на цветните сънища” през 2002 г. Или неговият сборник с весели разкази “Шлиферът на Леонардо”, която през 2006 година за кратко време беше преиздадена при небивал успех. А през 2007-а Ивайло Диманов получи Голямата награда в Националния конкурс за поезия “В полите на Витоша”. Впрочем само преди дни авторът бе удостоен с голямата награда в Конкурса за най-добра авторска песен, връчена му от Георги Константинов…

* * *

…С Ивайло се запознахме на кораба „Иля Репин“ по река Волга през 2009 г. Бяхме голяма българска група от СБП и екипи от СБЖ и БНТ. Това пътешествие по най-голямата европейска река беше организирано по случай годината на България в Русия. Всяка вечер в ресторанта на кораба пийвахме хубава руска водка, но Ивайло уважаваше повече моята ракия от Ямбол, която бе с кристално-златист цвят и мек дъбов аромат. Тя беше така програмирана, че трябваше да стигне за единадесетте дни, през които преплавахме 1 500 километра и акостирахме край едни от най-големите градове като Ярославъл, Чебоксари, Толиати, Самара… Вечер често се събирахме на една маса с други събратя по перо и огласяхме заведението с вицове и майтапи…

….За съжаление от онази славна група вече ги няма председателят на СБП Николай Петев, поетите Воймир Асенов, Слави Георгиев… Те си отидоха само преди няколко години неочаквано от нас и аз сега с ръка на сърцето се прекланям пред светлата им памет, защото всички те бяха и мои скъпи приятели. С Воймир Асенов нощувахме в една каюта и той все се шегуваше: „След години, когато вече ще ни няма, за нас ще казват: „Спали са в една килия…“ Тази негова благосклонност, да ме нарежда до себе си, ме изпълваше с решителна гордост…

* * *

Сигурен съм, че за да бъде толкова разгърнат талант, на Ивайло му помагат звездите, неговите звезди, на които той е господар. Не би могло да бъде иначе, щом той е известен журналист, популярен писател, бард. А сигурно малко от вас знаят, че освен всичко друго, Ивайло Диманов е и талантлив художник, истински художник. Това той не ми е казвал, а и аз нямах късмета да го знам, та го научих от книгата “Добър вечер, госпожо Тъга”, която в самото начало започва с картина на великия Клод Моне, минава през графиките на Мирона Мара, Казимир Малевич, Йожеф Олекса, Марина Подгаевская и др., за да завърши с художествени скици на самия автор. А някъде, сега не помня вече къде, срещнах негов автопортрет… Което е красноречиво доказателство за петия талант на Ивайло Диманов: поет-бард, писател, музикант, популярен журналист, художник…

Днес ние имаме голяма необходимост от такива творци като Ивайло Диманов, именно днес, когато в стремежа си към евтина слава пълчища бездария пълзят към върховете на Парнас. Ние поливаме безразсъдно отровните им корени с великодушното си мълчание. Нужна е “света инквизиция” и в поезията, щом бездарието се опитва да налага критерии за поетическото изкуство. Днес за съжаление много таланти се купуват и се продават. Ето срещу какво трябва да се опълчим…

Иво е един истински катерач на Парнас. Сигурен съм, че на него му отива да бъде покорител на това митично поднебие. Ето защо аз му пожелавам дълъг и висок път и съм сигурен, че това ще бъде така! Всъщност всички вие ще ми повярвате, като прочетете новата му книга „Концерт за славей и валдхорна“, която е един истински калейдоскоп на днешната ни действителност. Никак няма да съжалявате, дори ви завиждам, както казва Христо Карастоянов в такива случаи, че още не сте я чели!

Ето, само ще открехна леко завесата:

СТИХОТВОРЕНИЕ

ПИСАНО В КЛУБА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

Всеки от нас е заложник на странни илюзии –

справедливост, прераждане, свобода…

Самотата поиска от мен да станем съпрузи

и след седем ракии аз казах „Да!“

 

Самотата поиска съпружеска вярност

и бях верен на мойта любима до гроб.

Ала сляпата обич крие нежно коварство –

тя превръща влюбения в безропотен роб.

 

Всеки е сам върху злия асфалт на Земята.

Идваш сам и сам си отиваш в най-мрачния ден.

Ако любов си дарил, ще те помни все някой.

Все някой в твоя чест ще запее тъжен рефрен.

 

И когато всички забравят, че съществувам,

тук ще се върне дрипава любовта.

Цяла вечер в градския парк ще танцуваме.

Аз и тя – Нейно Величество Самота.

         Напред и нагоре, приятелю!

                                                                                                                  20.06.2019 г.,

                                                                                                               читалище „Съгласие“,

                                                                                                               гр. Ямбол

About the Author :

1 Comment to “Илко Капелев за “Концерт за славей и валдхорна””
  • Атанас Атанасов
    June 29, 2019 - Reply

    И пак излишни подробности за някакви световно неизвестни личности, които пътували с кораб по Волга и пиели водка и ракия. И как ракията (с не знам си какъв цвят и аромат) била програмирана да им стигне за 11 дни…
    Защо този човек си мисли, че трябва да споделя всяка една глупост, която му идва наум?

Leave a reply