Изненада, всъщност, няма!…

KotevБойко Борисов, големият победител в евроизборите, напоследък се изживява като любимец и избраник на българския народ и говори, твърде необуздано, от името на народа. Гробокопачът на БСП, заявява гордо, че народът е казал тежката си дума, нехаейки за очевидния и твърде красноречив факт, че за него и партията му, всъщност, са гласували едва една трета от третинката народ, уважил евровота.

Смразяващата, наглед, разлика с вечния съперник, ако се замислим, не е нито смразяваща, нито неочаквана, щом ГЕРБ е със солидни властови позиции вече цяло десетилетие. За Бойко Борисов, ако се замислим, е гласувал клиентелисткият кръг на партия ГЕРБ, а не българският народ, както ни уверяват. Голямата администрация на големите областни градове, подменена от него, както и администрацията на сто по-малки града, в които управляват негови кметове, а и повечето районни администрации в София, формират послушното войнство на вожда. Нещо повече, това са не просто послушни, а заинтересовани хора, бранещи със зъби и нокти кокала, който държат здраво от години, готови на всичко, за да оцелеят като властници. Ако се вгледаме в тяхното предишно битие, ще видим, че са най-често треторазрядни номенклатурчици и второразрядни ченгета, постигнали късно, твърде късно въжделената власт. Такива хора, разбира се, са упорити и непримирими, последователни и безскрупулни, ожесточени, докато се борят за властта, а още по-ожесточени, докато я бранят.

Те знаят прекрасно, че птичката на щастието каца рядко на нечие рамо, а още по-рядко на тяхното, и не жалят нито сили, нито средства, за да удължат щастливия миг.

Изненада няма, заради това, заради тези тъй важни подробности, почти сигурно е, че ако преброим получилите власт и благини от ГЕРБ чиновници или бизнесмени, заедно с роднините и приятелите им, ще получим доста точно числото на гласувалите за тази партия. Едва ли изненадва някого и блестящото представяне на ДПС, щом то, в крайна сметка, не е кой знае колко по-различно или далеч по-успешно. Мобилизацията на движението, постигнатите няколко десетки хиляди в повече, се дължат най-вече на социологическите внушения, че ББЦ може да се превърне в трета политическа сила. Новосформираната политическа формация няма такъв потенциал и сериозният анализ, със сигурност, го е посочил категорично, та едва ли са се притеснили кой знае колко в ДПС. Това обаче е повод за една репетиция, оказала се твърде успешна, от която движението прекрасно се възползва. А вече се чуват и гласове, че щурмът е бил и плануван, и премерен, за да може ДПС да се възползва от ситуация като сложилата се и да извива ръце, грубо казано, докато преследва изгодите си. Нищо изненадващо няма и в представянето на Николай Бареков, щом точно партията му, като че ли, бе най-точно уловена от нещастната ни социология, провалила се с гръм и трясък на тези избори. Въпреки шумните му изявления и галактически мераци, бе съвсем ясно, че таванът му са двете евродепутатски места, които взе. В този смисъл, като най-предвидима, ББЦ бе най-малко опасна за люто сражаващите се гиганти, та затова, сигурно, социологическите агенции, общо взето, не се надлъгваха около нея.

Инак, надлъгването на агенциите, трябва да се подчертае, е тъжен факт от тъжната ни действителност, комай всяка от тях се превърна в PR-агенция, посветила се на една или друга политическа сила, което дискредитира ужасяващо не само родната социология, но и държавата ни.

Не знам кому беше нужно това, ако не броим келепира на самите агенции, щом се вижда, че донесе никому търсената бонификация. Напротив, може би демотивира нечий електорат, като вдъхна празно самочувствие на привържениците на някоя партия, като ги залъга, че ще постигнат изборната победа без особени усилия. Това важи, преди всичко, за привържениците на БСП, сгромолясалата се на евроизборите партия, чийто резултат бе наистина изненадващ. Голямата изненада бе тъкмо в злощастното представяне на столетницата, въпреки че съществуваха ред индикации, които сочеха възможния неуспех, които бяха повод за безпокойство. Преди всичко, очакваше се срив, породен от фракционерската дейност на Георги Първанов, очакваше се отлив към създадената от него формация „АБВ”.

Тази опасност, тъй осезаема, тъй реална, обаче бе подценена, кой знае защо, не доведе до мобилизация на партията, а напротив, някак я демобилизира. Антон Кутев, находчиво и духовито обобщи, че „АБВ” ще направи половин депутат, но ще открадне един на БСП, което бе една точна прогноза, но само аритметична, не и психологическа. Пораженията, които нанесе Първанов на своята партия, всъщност, са далеч по-мащабни, щом накара малцина да гласуват за него, но обърка и обезвери мнозина. И това, би могло лесно да се предположи, е само начало на разложението, щом съществува перспективата „АБВ” да изгради структури, да се превърне в търсената от мнозина лява алтернатива, или поне да имитира такава алтернатива.

Не желая да се нагърбвам с неблагодарната роля на пророкуващ, но бихме могли да допуснем разпад на лявото политическо пространство, аналогичен на този, който предизвика Иван Костов със създаването на ДСБ. В този смисъл е съвсем актуален и особено драматичен въпросът, дошъл ли е краят на столетницата, или тази най-устойчива партия може да преодолее и тази криза.

Резерви, за да постигне спасителния обрат, като че ли, БСП има предостатъчно, щом би могла да направи всичко, което не направи досега. Най-напред, социалистите ще трябва да си замислят сериозно върху идентификацията си, върху това доколко са действително лява партия и могат ли изобщо да бъдат лява партия.

И, ако наистина са лява партия, ще трябва да коригират сериозно социалната си политика, като осигурят приоритети на бедния, онеправдан народ, като защитят хората от мизерията. Премахването на плоския данък, да речем, едва ли ще е нещо съществено в това отношение, както не биха помогнали на загиващата партия полумерки, като вдигането на пенсиите с лев-два.

Нужна е радикална промяна, която да засвидетелства грижата за човека, като приближи доходите ни до тези в Европейския съюз, да речем, и която едва ли е невъзможна, ако политиците ни защитават не кастови интереси, а интересите на българския народ.

Нужна е промяна не само в политиката, а и в стила и метода на работа, в преодоляването на остарелите, вредни организационни стереотипи и още по-вредните предразсъдъци. БСП, ако говорим сериозно, отдавна се е превърнала в убежище за стари номенклатурчици, които са извън времето, както и на млади кариеристи, които са без всякакви качества, но пък са твърде ентусиазирани.

Очевидно е, че ако иска да се обнови, да се превърне в наистина модерна партия, БСП трябва да заложи на креативността, на друг, диаметрално различен модел. Ако не го направи, ще го направят фракционерите около Георги Първанов, или фракционерите около Татяна Дончева, или поне ще спекулират с новаторството си.

Въобще, поражението на БСП на тези избори, вещае поражение и на следващите, ако не се вземат своевременни и решителни мерки, докато виновниците за разколебаването на твърдия електорат едва ли ще постигнат кой знае какъв успех.

Преминаването на границата от 4 процента, твърде вероятно за „АБВ”, едва ли ще е значим успех, а още по-малко траен успех, ако си припомним пак опита на ДСБ. По-същественото е обаче, не какво ще направят АБВ или Реформаторският блок и „Атака”, които също биха могли да присъстват в един бъдещ парламент, а какво ще е бъдещето на големите днешни победители ГЕРБ, ДПС, пък и ББЦ.

То, колкото и неочаквано да звучи, едва ли е розово, ако тези партии са постигнали максимума си на тези избори, ако са изстискали подкрепата на електората си.

Каза се вече, че са гласували едва една трета от българите, което сочи, че е налице значителен резерв, който ще се разпредели, бихме могли да предположим, от политическите опоненти. Реформаторският блок, например, схващан като автентичната дясна формация, би могъл да открадне гласове от ГЕРБ, а „Атака” би могла да спекулира с русофилските настроения, което е още една заплаха за БСП.

В този смисъл, днешните аутсайдери могат да бъдат утрешни победители, а съществува, може би, неоползотворен потенциал и у ББЦ , ако вярваме на изявленията на Николай Бареков. Победата на ГЕРБ, колкото и внушителна да е наглед, би могла да се окаже Пирова победа и ще е здравословно за Бойко Борисов, ако поразмисли над тази реалност, докато говори от името на българския народ. Няма изненада засега, но тъй желаните от някои политически сили извънредни избори, биха могли да им поднесат изненада, крайно неочаквана…

About the Author :

Leave a reply