Изложба на Марио Жеков – един от най-големите български маринисти

IMG_7752Ретроспективна изложба на класика в живописта – Марио Жеков, гостува в Ямбол. Експозицията беше открита снощи, 4 април 2019 г., в ХГ “Жорж Папазов” и представена от куратора й проф. д-р Марин Добрев, който подчерта отличните контакти и взаимни гостувания между галериите в Стара Загора и Ямбол. Повод за изложбата е 120-годишнината от рождението на художника. Изкуството му е относително слабо познато в България, понеже две трети от животи си той прекарва в чужбина, голяма част от творчеството му е пръснато из всички кътчета на Европа, а за това допринася и фактът, че през 40-те години на 20 в. картините му са добре приемани от царското семейство.

IMG_7753Марио Жеков е един от най-големите майстори на морския пейзаж в българското изкуство. За живота на твореца, прехласнат по морето още в детска възраст, когато го вижда за пръв път, изключително увлекателно разказа проф. д-р Марин Добрев. Роден е през 1898 г. в Стара Загора. Участва в Първата световна война, край Дойран попада в плен. Случайността го среща с френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През 1920-21 г. Марио Жеков няколко пъти ходи в Цариград, на голям скицник си прави рисунки от града на Босфора. Още тогава е ясно е, че не го вълнува толкова как изглеждат корабите или Златния рог, а усещането за светлина, за отражение, за силуети. През 1922-23 г. има експресионистични търсения, за които му е ясно, че не са за него. През 1924 г. заминава за Париж, постъпва в Художественото училище, както е мечтал. Там той е омагьосан от художествените галерии. За да се издържа, постъпва в голяма рекламна къща и започва да изпълнява поръчки – най-вече популяризаторски рекламни материали за туристи. IMG_7758Поема всички поръчки за Ница по простата причина, че там е морето, от което той вече е омагьосан. Прехласнат е от силната светлина на слънцето, която запалва цветовете и той обича да гледа отражението й върху водата. През 1925 г. се връща в България, прави малка изложба в Стара Загора и Пловдив. В продължение на няколко години през зимите той е художник-изпълнител към театъра в Пловдив. Има опит в това – още преди Париж вече е бил такъв художник в театрите във Варна и Хасково.

През 1937 г. Марио Жеков открива за себе си Дубровник. Далмация го покорява с изумрудената си вода, със запалените като злато скали. В ямболската изложба е включена една от най-хубавите му творби от този период, намираща се в България.

IMG_7751В Прага той прави три последователни изложби, които му отварят вратите навсякъде. Художникът присъства едва на третата изложба. След това художникът показва картините си от Париж и Далмация в Будапеща, Букурещ, в Загреб, започва много да се пише за него. Това е периодът, когато в Централна Европа се знае повече за Марио Жеков, отколкото в България.

През 1933-34 г. в България много сериозно започва да се говори за Марио Жеков като майстор на морския пейзаж.

През 1941 г. той открива за себе си островите на Гърция – от Кавала нататък, о. Тасос, Света Гора на Атон, о. Самоткраки. Това непрестанно пътуване до Ривиерата, Франция, Италия, Гърция, Далмация е непрекъснато търсене на нови предизвикателства. Прави пейзажи там, където духът му го иска и понякога се налага по 3-4 пъти да се връща към един и същи сюжет.

IMG_7756От 1926-27 г. до края на живота си Марио Жеков няма година, в която да пропуска другата магия, която го владеее – Созопол и Несебър. Познавачите откриват в картините му непрекъснато променящия се дух на морето. Друг ключ към Марио Жеков е светлината – силната слънчева светлина, при която цветовете сами диктуват емоцията.

През 1941-42 г. след освобождаването на Добруджа от румънците художникът рисува Балчик, Каварна, Калиакра. Още няма българска администрация, но той вече рисува там.

През 1944-45 г. Марио Жеков разбира, че вече няма да може да се зарежда с нови предизвикателства от пътуванията, но открива други неща. Това са уменията му в областта на сценографията. През 1948-49 г. той е сценограф в Народния цигански театър “Рома”, за чието създаване се прави кратък опит в столицата. Формира се “Балкантурист” – Марио Жеков е един от първите художници, който дава облика на визуалната реклама на “Балкантурист”. В България той носи европейско усещане за плаката. Създава около 25 плаката, които са една от недоизследваните страни на приложна графика.

Марио Жеков живее кратко, умира през 1955 г. Остава един самотник, посветил се на живописта. Това е безкрайно талантлив художник, гордост за всяка една галерия, бяха заключителните думи на Марин Добрев.

В изложбата, показана в Ямбол, има картини от всички периоди на художника. Той не е е само маринист, има картини от Велико Търново, Трявна и др., включени в експозицията, която може да бъде видяна до 4 май.

В ретроспективната изложба са включени творби от фондовете на галериите в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия и частни колекции.

IMG_7739 IMG_7742 IMG_7757 IMG_7759

 

 

About the Author :

Leave a reply