Излезе книга с главен герой Любомир Котев

31171415_640939709599201_3682604323658792960_nИзлезе от печат книгата на Тодор Коруев, която е литературна анкета с писателя Любомир Котев, и съдържа в шест последователни разговора, водени в продължение на 5 години, житейския и творчески път на нашия съгражданин. Литературната анкета е със заглавие „Ниe сме народ от чичовци“, което е афоризъм на Любомир Котев . Тази книга по един неправдоподобен и всеобхватен начин представя Котев, с неговите мисли и чувства. Връща го в детството и обяснява възгледите за живота му. Идеята възниква през 2010 г. , когато интервю с Котев става първопричината за  тази литературна анкета. Авторът на книгата Тодор Коруев, е виден български писател и журналист, написал превъзходната народоведческа книга „Омнольо, вакъл каматан“ и дългогодишен кореспондент на в. „Дума“ в Прага , а после и зам. -главен редактор на Стефан Продев. Той е главният виновник за успеха на начинанието, неговата ерудиция и писателско съучастие помагат, за да  разкрие авторът себе си, за да ни отведе до най-потайните кътчета на творческото битие. Литературната анкета на Тодор Коруев за Любомир Котев е обемисто изследване от 299 страници, снабдено с богат илюстративен материал. Приложени са не само много снимки от всички периоди на живота на писателя, но  й негови рисунки.

Сам Коруев пише „Мина година, мина още една след публикуването на интервюто, а моят интерес към книгите, пък и всичко написано и подписано от Любомир Котев, не угасваше и така двамата като че ли се сговорихме – аз да питам, той да отговаря. Резултатът е пред читателя.
Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен – на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Той е рядка птица в нашата литературна джунгла. Влиза в нея като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В „Амаркорд” обобщава спомените си за детството, в което е заобиколен от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни пародии: „Е.Г.Н.: Годината на тигъра” и „2007: Оцелели спомени”, за да създадат жанра „огледални разкази”. Въобще Котев подминава жанровите правила като бързия влак Сточна гара, за него писането е фриволно занимание, игра без много правила, това се опита да докаже и с „дилетанския“ си роман „Херострат 1972”. На всичкото отгоре се занимава и с народопсихология.
С народопсихологическите си „залиски” Любомир Котев не се прави на учен, още повече, че не долюбва ония „нищожни човечета с научни звания – несъразмерни и смешни като Иванчо Йотата”. Той тълкува автентичния българин, като „чете” казаното, показаното от Захарий Стоянов, Вазов, Алеко, Йордан Йовков, Чудомир. За писателя-народопсихолог чичовщината е по-страшна от байганювщината. От него научих, че Димитър Яръмов, който бе истински родолюбец, сломено казвал, че сме байганеещ се народ. Неологизмите байганлък и байганене си изковали двамата с Яръма, а чичовщината е на Любо. Той направи и свой „прочит” на Йордан Йовков, за да ни покаже как белетристът като невероятен художник опазва националната идентичност на българина. Книгите с фрагменти „Народопсихологии” и Multa paucis – мисли на глас, са поучително (а не похвално) житие на българския национален характер, а и заклинание: „Познай себе си!”. Накрая на пространния разговор-анкета мога да река с чиста съвест: „Любо, време е да налееш! Да пием за теб. И за нашия „опърничав” народ!”

About the Author :

Leave a reply