Изборджийските страсти

kotev9Неутолими са, знаем си го, непреходни, вечни, родните, нашенските изборни страсти, които ще те разсмеят, но и разплачат, а несведущият чужденец направо ще побъркат. Не би могъл да запази самообладание, според мен, и най-хладнокръвният, неангажиран чужд наблюдател, ако смогне да проникне някак в диалектиката на политическите ни преображения. Неангажиран, подчертавам, защото понякога си мисля, че чак такава шизофрения не би се пръкнала в никоя българска глава, ако не е тя някак провокирана. И провокирана отвън, точно отвън, подчертавам и това, защото колкото и гламави да сме, чак толкова гламави не сме, та не бихме и помислили за чак такива простотии, ако не ни платят. Не ако ни излъжат, ако ни манипулират някак, казвам, а ако ни платят, защото мъчно се лъжем ние, но лесно се продаваме! Такава е, общо взето, диалектиката на невероятните ни политически преображения, на зашеметяващите, незабравими лупинги, донесли заслужена и непреходна слава на дузина политически мошеници. А нашенските политически преображения, прословутото политическо номадство, би могло смело да се твърди, постигнаха пълния абсурд и прераснаха в политическа шизофрения.

И участниците в този абсурден спектакъл, неуморимите политически тарикати, съвсем закономерно, също стигнаха до абсолютната политическа несъстоятелност, или до политическия идиотизъм, ако трябва да сме съвсем точни. Невъзможно e, направо невъзможно, да потърсиш и намериш по-благоприлично определение на отчайващо неприличното, гьонсуратлийско незачитане на морала. Нашите политици, знам прекрасно и отдавна, напук на великия Джеферсън, който казва, че политиката, ако няма морал в нея, ако не опазва морала, е ненужно, безсмислено занимание, току повтарят, че е невъзможно да се съчетаят някак политиката и морала. И затова именно, безобразията им са ежедневни, нещо обичайно и непреодолимо, но чак до изстъпления, все пак, не бяха стигали, а стигнаха, ето, и до изстъпления.

Не би могло да се намери друго, що-годе оневиняващо определение, разбира се, за острия политически завой във възгледите на един от най-запалените ратници на национализма, който ненадейно и изненадващо, шашардисващо, пристана на ДПС. Невъзможно е, разбира се, подобен удивляващ и стряскащ маньовър, както би се изразил незабравимия за мнозина вчерашен ръководител на партията и държавата, да е провокиран от възгледи, от каквито и да е възгледи. Очевидно е, че този, който е одарен с таланта да ни зарадва с тъй впечатляващата атракция, не шета на никоя идеология, а има свои, лични сметки, които ще му гарантират келепира, файдицата, ако се върти днеска така, а утре онака. Очевидно е и това, че щом подобна еквилибристика с идеи и страсти се поощрява от лидери и партии, то несъстоятелни, отчайващи, са всички лидери и всички партии, цялата политическа пасмина, щом гледа безстрастно на чудовищните безобразия. Не само въпросният политически въжеиграч, подчертавам, или неговите вдъхновители, а всички са виновни, или всички сме виновни, може би, цялото общество, не само прогнилата политическа класа, щом гротескната ни действителност, вече е непомерно уродлива. Гротеската, държа да отбележа, никога не е била дотолкова релефна и тъй осезаема, понятна и препонятна! Вече всеки, дори недотам интелигентният зрител, тутакси схваща какво иска да му каже колегата, който прозорливо обяви, че доживяхме да видим как православните архонти искат да станат мюсюлмански мюфтии. Смелото втурване на едного в презряната до вчера политическа територия, за жалост, не е случайност, инцидент някакъв, а същинска епидемия или пандемия, направо поход към вражеската, до вчера, политическа земя. Чуждата, според някои родни умници, населена от друг етнос земя, която е облъчвана от чужди, не наши, политически послания. Удивително е, но някои от най-шумните патриоти, най-войнстващите демократи, дето клеймяха гръмогласно етническата партия, или етническите партии, като чужди и архаични, небългарски и недемократични, се намърдаха тихомълком в листите им и запяха друга песен. Има и тук едно много забавно за някои, а отвратително за други, почти виртуозно изпълнение на един мустакат и шумен артист, който ни уверява, четвърт век вече, че е безпределно предан на демокрацията и готов на всичко, заради нея. Готов е той, както се оказа, и на недомислени или премислени експерименти, които едва ли са надежда за окаяната ни демокрация. Трогателен е новоизлюпеният адепт на новоизлюпената етническа партия, като ни убеждава, че поредният политически урод е, едва ли не, единствената гаранция за Евроатлантическата ни битност или антикомунистическата ни същност, защото истината май е на другия полюс.

По-сериозните политически наблюдатели са склонни да мислят, че фасадната демокрация с ислямистки нюанси, съчетана с все по-отчетлива диктатура, е по-скоро алтернатива на Европа или атлантическите идеи, а и доста близо до комунизма. И създаването на въпросния политически урод, апропо, ако не беше тъкмо такава реалността, едва ли би се случило, но родният политически гений, който бе пламенен комсомолец и още по-пламенен седесар, а днес е Бог знае какво, не иска да вникне в натрапващите се закономерности. Той и не само той, ако трябва да говорим сериозно, никога, ама никога, не се е интересувал от закономерностите на историята, важното за него всякога е било хараламбенето, както би се изразил Радичков.

Точно така, хараламбейки, това родно политическо явление, цъфна и върза в братския Съветски съюз, а после, отново хараламбейки, се прероди в най-върлия враг на Съветския съюз и дори на Русия. Той избра за своя обична земя, далечната, задокеанска Америка, или по-близката Европа, а сега най-обична му е най-близката Турция, оказва се. Нищо лошо няма в това да обичаме близки или далечни народи, бързам да отбележа, но е лошо, много лошо, ако се кълнем, че обичаме Русия онзи ден, Америка вчера и Турция днес, единствено заради мръсничките си, нездрави политически мераци. А нашите пристрастия и антипатии, нашата всеотдайност, нашите съмнения и нашата ярост, за жалост, комай никога не са искрени, а все са насилени, заради мерака ни да се намърдаме в парламента, през задния вход, както самите политици обичат да поясняват, или заради друг нашенски мерак.

Нашенският мерак и нашенските напъни, т.е. нецивилизованото поведение, продиктувано от изборджийските страсти днес, а вчера от друго, са винаги пагубни, ненужно е да се убеждаваме нарочно, за окаяното ни Отечество! Тъжно е, като се замислиш, а още по-тъжно е, като си дадеш сметка, че тълпите алчни за власт щурмоваци, юрнали се към благословеното депутатство, лесно и бързо могат да се превърнат в безродници, докато инак продължават да ни обсипват с родолюбивите си послания.

Проблемът обаче не е, както би могло да се стори някому, проблем патриотичен, а е проблем цивилизационен, защото у нас всякога, всичко е за продан. И, съвсем закономерно, всичко се купува, всичко може да се купи, щом е тъй, а цената няма значение, но не е и непосилна, щом се върти здрава търговия, щом се търгува и с идеи или съвест. В този смисъл, покупко-продажбата на гласове, с която отдавна ни плашат, но инак се отнасяме твърде либерално към този порок, е нещо невинно, ако я съпоставяме с покупко-продажбата на съвести. А има и нещо още по-грозно, направо позорно, на което приляга съвсем неблаговидното, но точно определение: политическа проституция! Евфемизмите са ненужни, или направо вредни, може би, щом е факт, тъжен факт, поредният отчайващ факт в нашата тъжна действителност, че се роят продажните, самопредлагащи се, като развратна жена, родни политици. Наместо да се поуталожат някак пагубните страсти и превъзмогнем срама, все повече, все по-буйни, все по-абсурдни са продажниците, а цинизмът им стигна дотам, че гледат на политическата проституция, като на мурафет. И имат право май на странното си и срамно поведение, щом има кой да гласува за тях, щом и най-компрометираните, и най-смехотворните политици, Бог знае как и откъде, са се обзавели с почитатели. Неутолими са, непреходни, вечни, изборджийските ни страсти, ще повторя накрая, а са такива, точно такива, каквито сме ние, та ако са и срамни, то е заради задръстените ни с низост души…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply