Иван Гранитски: Група от хора, гравитиращи около грантовете, се опитват да пренаредят ценностите

1468248547Иван Гранитски, директор на издателство „Захарий Стоянов“, критик и писател, като член на журито, беше замесен в литературния скандал с присъждането на Националната награда за лирика на името на Иван Пейчев, който ескалира в края на февруари. Ето и предисторията: председателят на журито Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, и тримата нови членове в комисията – проф. Симеон Янев, Панко Анчев – литературен критик и философ и Иван Гранитски, писател и издател, се оттеглиха от нея и напуснаха заседанието.

Причината да се разграничат от конкурса бе, че останалите петима членове на журито повторно настояваха наградата „Иван Пейчев“ да бъде присъдена на Петър Чухов за стихосбирката му “АДdicted”. В нея има открита подигравка с Райна Княгиня и Никола Вапцаров.

Скандалът избухна месец и половина по-рано, когато заради опит наградата да бъде дадена на Петър Чухов без мнението на Съюза на писателите, Боян Ангелов се оттегли от конкурса.

Организаторът община Шумен анулира конкурса и организира ново гласуване с ново жури. Четирима членове на новото жури – проф. Симеон Янев, Боян Ангелов, Панко Анчев и Иван Гранитски предложиха за носител на наградата “Иван Пейчев” Валентина Радинска – за цялостен поетичен принос и за новата й книга „Уроци по мълчание“, но предложението им срещна отпор.

Ето и коментарът, който направи Иван Гранитски за „Делник“:

„Този скандал остави един лош привкус, но той не е самоцелен. Виждам, че има тенденция през последните години. Една група от хора, които гравитират около грантовете, литературни общности, добре спонсорирани от фондации като „Сорос“, „Америка за България“, се опитват да пренаредят естетическата йерархия на ценностите, опитват се да изкривят, според мен, обективните критерии и да се отъркат около имената на велики наши писатели като Иван Пейчев, Христо Фотев, Пеньо Пенев пък и други като дават литературни награди на съвсем незаслужени автори или книги без никакви достойнства. Или най-малкото на книги със съвсем друга стилистика или поетика, отколкото тази на авторите, на чието име се дава наградата. Според мен там е зловредната тенденция и там е подмяната, там е фалшификацията.

Инак точно в случая с този скандал с тоя поет /б.ред. Петър Чухов/ – хората, които го бутат напред, му правят лоша услуга, защото го смразяват с нормално мислещата публика и критика. Не може да се защити такъв тип поезия и да се убеди който и да е разумно мислещ човек, че една гавра с Райна Княгиня или с Вапцаров, или дори стихове, които нямат никакви художествени достойнства, могат да бъдат отличени с награда на името на Иван Пейчев – един велик български поет. Ето това аз намирам за лош привкус, за скандал.

Но не само това не е наред в държавата. Виждаме, че една държава, в която символично нарицателно става Гинка или Калинка, явно, че нещата не вървят добре. След като всичко се разпада отгоре до долу, не можем да очакваме, че в литературата и изкуството ще има добри процеси. Очевидно е, че това е една зараза, едни метастази, които проникват в цялото общество и социалният разпад, липсата на държавност, подмяната въобще на ценностите: кое добро – кое зло, кое е красиво – кое грозно, кое низко – кое възвишено, се отразява и на литературния и културния живот.“

About the Author :

Leave a reply