За цените и ценностите

KotevОбичам знаменитата мисъл на знаменития Октавио Пас: ”Пазарът знае всичко за цените и нищо за ценностите!”. Обичам я, защото е не просто находчив афоризъм, а същинско проникновение. Пазарът, наистина, не знае нищо за ценностите, а още по-страшното е, че не желае да научи нещичко. На пазара, най-общо казано, му харесва пазарния фундаментализъм, който е все по-очевиден, особено по нашите земни ширини, колкото и да го покриват или прикриват. Често повтаряната мантра, че свободният пазар, видите ли, налага тъкмо тези цени, отдавна е посрещана, къде с притулен, къде с явен присмех, пък и с гневни подмятания, дори от довчерашните наивници.

Вече всички проумяха, че уж свободният пазар,съешен с нашенската търговия, ражда спекула, гешефт и развала. Уж свободният, казвам, а и повтарям, подчертавам, защото не е свободен, разбира се, пазарът, приклещен от безскрупулните ни спекуланти. И най-задръстеният предприемач, пък и най-почтеният, за жалост, дори ако се съпротивляват някое време, от тъпота или заради морални угризения, в крайна сметка омаляват. Ненормално високите печалби, освен всичко друго, са ефикасно лекарство за нечистата съвест, успокоително за изневерилия на обществения и личния морал предприемач. А изневярата, твърдят запознати, е повече от фатална, защото веднъж ограбваш безскрупулно бедняците и ги правиш още по-бедни, а сетне се отплащаш някому и правиш по-богати богаташите. Няма как да се откопчиш от този дяволски кръг, естествено, щом имаш належаща нужда и от калпавото законодателство, и от активни лобисти, за да умножаваш печалбите си. Въобще, ясно е като бял ден, не от вчера, при това, че ако проблемът за цените и ценностите е глобален проблем, разтревожил не на шега човечеството, за нас е направо фатален. Защото ако тъкмо той, в най-голяма степен, провокира световната криза, пак той, направи животеца ни съвсем мизерен. Ние сме нещастниците, орисани от зла орисница, да живеят сред тарикати, които минават за успешни бизнесмени и свестни хора, въпреки че гешефт и сделка, според тях, са едно и също нещо. Не знам от наглост ли го правят или от простотия, но инак знам, че в цивилизованите страни и на децата е известно, че гешефтът е действително сделка, само че нечиста, непочтена, користна сделка. Такива са сделките у нас, комай всяка втора, ако не е и по-безнадеждно, та затова, именно, е най-корумпиран, най-окаян и най-аморален, нашият уж свободен пазар. И това не са празни приказки, а тъжна реалност, осезаема, твърде осезаема, направо релефна напоследък, когато всички разбраха, че бензинът е най-скъп в най-бедната страна. Най-сетне, трябва да се каже, всички разбраха една и простичка, и тъжна, и стара истина, защото то си е така отдавна. От много години, ненаситните ни спекуланти и техните платени медии, убеждават лековерните, че бензинът ни, видите ли, бил най-евтин в Европа. И това, поне наглед, действително е така, но се пропуска същественият факт, че номинално по-евтиният с няколко евроцента бензин  у нас, се плаща от хора, които вземат десетократно по-ниски заплати. В учебниците по Политикономия, ако не се лъжа, пишеше че подобни абсурди са невъзможни, защото пазарът, разбира се, търси своята стабилност. Абсурдът, нашенският абсурд, обаче е нещо очаквано, щом е и неуморим, и недосегаем, нашенският гешефтар, а още по-страшното е, че развалата ражда развала.

Близко е до ума, че щом са тъй непосилни цените на бензина, той ще се краде, че ще се ширне контрабандата, че ще се пръкнат още шарлатании, че ще погинат още ценности. Те погиват, наложително е да се подчертае, направо неправдоподобно, всеки Божи ден, пък и става по-страшно, наместо да се освестим някак. Абсурд върху абсурда, някакво абсурдно градиране на абсурда, например, е, че тъкмо тук, тъкмо у нас, най-скъпият бензин стана още по-скъп. Цената на петрола, знаем, падна двойно, което в цивилизованите страни, закономерно, се отрази на цената на бензина, който поевтиня чувствително, докато тук подобно нещо не се случи. Тук, ако се вдигне цената на суровия петрол, дори най-незначително, цените тутакси скачат, но като падне, дори драстично, едва помръдват. И това, боя се, не е най-страшното, защото е непредвидима  реакцията на родния спекулант, защото виси над всички ни угрозата, утре, когато цените на петрола скочат, да хвръкнат във висините и родните цени.

Непредвидима е реакцията на родния спекулант, защото е съвсем предвидима и най-очаквана реакцията родния политик, който обикновено опазва спекулата и беззаконието, от които богатее. Правителството, каквото и да е то, обикновено е заложник на отдавна установените, порочни практики, генериращи корупция навсякъде и във всичко. Ощастливени сме, да речем, не само като плащаме най-скъпия бензин в Европа, но и като пътуваме по най-скъпите магистрали, които ще ни излязат през носа, със сигурност, ако трябва да  плащаме за тях утре. И в този случай, бързам да уточня, Политикономията е безпомощна, ако трябва да докаже, да покаже, как асфалтът у нас е няколко пъти по-скъп от този в Норвегия, след като там са далеч по-скъпи и работната ръка и материалите. Корупция има навсякъде, всеизвестно е, но такава чудовищна корупция няма никъде, тя е направо немислима, би могло да се каже, в цивилизования свят.

По-категоричен бих бил вчера, бързам да уточня и това, защото май не е немислима вече чудовищната ни корупция и там, в добрата стара Европа, щом не правят нищо, ама нищичко, за да поозаптят някак разпасалите се нашенци-гешефтари. Чувството за безнаказаност вирее тъй добре на родна почва и заради това, че страхът от Европа се оказа напразен страх, пък и също абсурден, щом Европа санкционира страната, т.е. отново мизерстващия народ, а не мошениците. Биха могли, сигурен съм, да се намерят достатъчно ефективни механизми в Европейския съюз, които да бъдат надежден коректив за нашенския гешефтар. Европа би могла да спаси достойнството на свободния пазар и е длъжна да го стори във време, когато то е сериозно разколебано, вече не само у нас! Сериозно разколебано, подчертавам, защото ширналата се спекула е всеобхватна, абсурдна и като мащаб, поразяваща всяка сфера, дори най-деликатните места. Очевидна е напоследък, например, вече вихрещата се, но все пак едва прохождаща, спекула с цената на хляба, щом тъй масирано се обяснява, че не бива да очакваме намаление на цената му. Носи се от девет кладенеца вода, но мръсната, застояла вода на корупционното блато, за да се докаже недоказуемото, като оправданията, са дежурните оправдания за цената на електроенергията и други такива. А инак, реколтата е повече от добра, слава Богу, не само у нас, а житото е с отлично качество, което закономерно води до чувствителното му поевтиняване на световните борси. Само че ако житото поевтинява там с тридесет процента, каквито са очакванията, у нас бихме се радвали, ако хлябът поевтинее и с 1 процент, но малцина вярват, че можем да дочакаме такава радост. По-скоро бихме дочакали поредния рязък скок нагоре, утре, когато се вдигне цената на хлебното зърно по световните борси. Пазарът, за жалост, знае всичко за цените, със сигурност, но нищо за ценностите, пък и не ще да знае, което е още по-страшно!

А още по-страшното е, че не ще знае нищо не само за ценностите, но и за цените, никой у нас, щом дори в тези тъй съдбоносни за тях, предизборни дни, политиците ни нехаят. Грандиозният скандал с цените на бензина, наистина грандиозен, щом всички видяха, че бензинът е най-скъп в най-бедната държава, нито ги стресна, нито освести. Те вярват, очевидно, че статуквото, тъй удобното за тях статукво, е стабилно, циментирано, желязно, че им позволява не само да търпят нетърпимите безобразия, но и да ги умножават. Това и правят, дори и най-безобидните сред тях, ако не с друго, то поне като лъжат, за пореден път, мизерстващия народ…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply