За свободата

Kotev 10Свободата на словото, мисля, олицетворява по-добре от всичко друго свободата в демократичното общество. И затова, именно, трябва да сме сериозно разтревожени, ако сме по-несвободни от Уганда и още 100 държави, макар да сме член на Европейския съюз и една от най-цивилизованите  държави уж. Нашата цивилизованост, очевидно, е мнима, недействителна, фалшива, щом се разминаваме фатално със световните стандарти за демократичните свободи. А още по-недействителна е тя, заради парадоксалния факт, че тъкмо призваните да опазват свободата на словото, са най-върли противници, оказва се, на демократичната норма. Глупост било, видите ли, да се прави рейтинг за свободата на словото, анахронизъм била изобщо идеята за такива свободи в нашите, модерни времена. Още по-глупаво, съвсем неуместно, видите ли, било да се говори за компрометирани медии, разпространяващи лъжа, вместо информация, или за цензура в медиите.  Защото, видите ли, днес всеки бил медия, всеки можел да напише, каквото си ще, в някоя от социалните мрежи и всеки можел да мисли, каквото си ще, за написаното, без да се безпокои дали е манипулиран или цензуриран текста. Тези умнотии, колкото и невероятно да е, ги е блъвнал не друг, а някой, който се изживява като мастит журналист и коментатор! И това, съвсем близко до ума е, най-категорично посочва не само липсата на свобода на словото, но и наличието на войнстващи манипулатори, които ако не са много умни, са много нагли. Но още по-тъжното е, че изживяващият се като мастит журналист и вглъбен коментатор наглец е приеман за говорещ истини и тълкуващ истини капацитет. Нашето общество, знае се, боледува отдавна, боледува тежко, та затова се множат, сигурно, и домашните манипулатори, но нека не забравяме, че боледува и държавата ни, която предпочита тези мошеници пред свободата на словото.

Проблемът, съвсем сигурно е, не би съществувал, ако бе здрава държавата ни, а обществото бе гражданско, не объркано общество! Тогава, сигурно е, отново бихме заели далеч по-приличното тридесето място, което недвусмислено сочи, че сме наистина демократична държава, съблюдаваща, наред с всички демократични свободи и свободата на словото. Такава държава, за жалост, не сме в настоящия момент и затова се налага да припомня, не на въпросния наглец, а на тия които са загрижени за демократичните свободи, защо се мъчим в безпътицата. Демокрацията, ако я имаме и доколкото я имаме, нашата окаяна демокрация, вижда се и от самолет, е фасадна, измамна, декоративна и неработеща демокрация! А е така, защото е фиктивно и разделението на властите, защото уж го има, а всъщност го няма, щом не работи достатъчно ефективно третата власт. Съдебната власт, не друго, навсякъде и всякога, е гарант за демокрация, защото гарантира върховенството на закона и свободите на гражданите, като санкционира своеволията на управляващите. Властта, знае се още от древността, ражда корупция и тласка към самозабравяне властника, та затова, още в древността, са измислили коректив, измислили са съдебната власт, която да респектира, пък и да съди грешниците, без да се влияе от сана им. Върховенството на закона е в това всички да са равни пред закона, само така се гарантират гражданските права и свободи. В окаяното ни Отечество, сега и тук, очевидно е, върховенството на закона е виц, щом не друг, а съдии и прокурори, бивши и настоящи министри на правосъдието, представители на правозащитни организации и кой ли не, говорят непрестанно за корупция и корупционни скандали, за зависимост на съдебната власт, а наказани няма. Налице са и куп скандали, които съдебната власт излъчи сама, като скандала с „двете каки” или днешния с главния прокурор, скандали, които биха довели до правителствена криза във всяка цивилизована страна, а тук отново са повод за вицове. За пошли вицове, при това, защото скандалните писаници за „двете каки”,като се започне с лошо съчинено, поръчково прозвище, та се стигне до абсурдните присъди, по-скоро ще те натъжат, отколкото ще те разсмеят.  Единственото смешно нещо в тази тъжна история, в крайна сметка, е реакцията на управляващите, всички управляващи от всички власти, които се държаха като хора, които нямат нищо общо с разразилият се огромен скандал. Ако не броим някои изключения, които само потвърждават правилото, председателят на ВАС Лозан Панов май се опита да каже нещо и си купи неприязънта на колегите си. Тази неприязън, апропо, е показателна за случващото се в съдебната система, защото и тогава, както сега, при днешния скандал с главния прокурор, отново Лозан Панов, Христо Георгиев, и малцината съдии, доказали се и като граждани, отново са клеймени от колегите си.

А случващото се в съдебната система, разбира се, е нищо неслучващо се, или неправомерно случващи се неща, които стенат за съдебна реформа, която обаче, Бог знае защо, е нежелана от представителите на съдебната власт. И не само от тях, но и от представителите на първата власт, да речем, пък и на втората, които изобщо, ама изобщо не се безпокоят от лобистките закони и корупционните сделки, заради които ни упреква Европа. Напротив, наместо да се натъжим, отново се смеем, макар да са тъжни, смешните наглед вицове, с които току ни забавлява любимият ни премиер. Ето, заяви бодро Бойко Борисов, ето го румънският модел, който тъй настървено очаквахте, проверки и арести за всеки, който нарушава законите! Това, любимият ни премиер, го каза по повод на шумните, показни акции на прокуратурата, призвани да поприкрият някак скандала около главния прокурор, пък и да постреснат всеки, решил да го раздухва не както трябва, което е пък поредният виц. А най-големият виц, очаквано, го каза най-изкусният вицаджия, побългарявайки ловко прословутия румънски модел и пропущайки съществената подробност, че в Румъния има не само проверки, но и осъдени, хиляди осъдени, кметове, министри и депутати, а и прокурори и магистрати. Всичко това, тази отчайваща, но и забавна, погледнато от по-особен ъгъл, нашенска реалност, няма кой да го види, разтълкува и опише, защото има умници,  като онзи, за който стана дума в началото.  Според него и такива като него, нямаме нужда от свободни медии и свобода на словото, защото всемогъщият Интернет  или друга електронна свръх-медия, все едно, ще ни убедят в каквото трябва, както трябва. Интересно защо, ако наистина е така, собствениците на жълтия парцал му плащат да лъже неистово, докато защитава порочни практики или други низости, но това е неважна подробност! Същественото е, че ако е неработеща, разколебана, компрометирана или некомпетентна, третата власт, която е призвана да бъде абсолютен коректив, гарант на демокрацията, единствената надежда е в четвъртата власт.

Нещо повече, четвъртата власт е извоювала авторитета си на защитник на демократичните свободи, защото е коректив, като третата, защото сочи, разобличава недъзите и престъпленията не само в законодателната или изпълнителната власт, но и в съдебната власт. И това, разбира се, са лесни за схващане, известни всекиму зависимости, които е глупаво, тъпо, да се мистифицират по най-профански начин, като се подценява тъй цинично интелекта на публиката. Това би трябвало да е известно да тези, които ни засипват с удобните за властниците лъжи, щом са създали медийни империи, които подменят информацията с манипулация, облягайки се измекяри, готови да продадат професионалната си чест. Известно е, не ще и дума, и въпросният коментатор-ибрикчия, например, освен всичко друго, обявява тържествено, че националната телевизия и националното радио, други национални медии, ако ги има, сериозните вестници, ако са останали, са безсилни да променят нагласите на хората или да опазят истината, защото интересът към тях е малък. А това е поредната колкото нагла, толкова премислена лъжа, която ни убеждава да търсим истината никъде, да не разчитаме на никого, да не вярваме в нищо. Освен в безбройните, организирани и режисирани, полуистини, заблуди и грозни лъжи на платените анонимници в платените сайтове, или брътвежите в жълтата преса, или на манипулациите, угоднически излъчвани от някои телевизии. Въобще властта трябва да се брани, с всички средства, по всякакъв начин, колкото и да са, каквито и да са безобразията и!

Всички власти трябва да се бранят, а колкото по-големи са безобразията им, толкова повече трябва да се бранят! А държавните медии, призвани да осигуряват информация, наместо манипулации, което е гарантирано от регулативен орган, или сериозните вестници, ако не могат да се забранят, трябва да се ограничат! И глупостите, които се дрънкат от кого ли не, кога ли не, за необходимостта от свободата на словото, да речем, или за идиотщини като прословутата пост-истина, имат за цел, ако не друго, то окончателното объркване и чак побъркването на по-лековерния читател или зрител. Абсурдно е, но доживяхме чудото, не друг, а журналисти, да роптаят против свободата на словото! И, щем не щем, трябва да си припомним, че така, ама точно така, беше и в тоталитарната държава, когато ни учеха, че тази свобода и гражданските права и свободи въобще,  са мними свободи. Някой се опитва да ни върне в комунизма, очевидно е, а ние, като че ли сме доволни, щом не се противим и се примиряваме безропотно и с най-неприемливите безобразия, а свободата ни е последна грижа…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply