За нашего брата…

KotevДвоумих се дълго преди да пристъпя към този текст, а и сега, като го започнах, не съм убеден, че ще кажа всичко, което ме тормози напоследък, че ще мога лесно, без излишни емоции, да заклеймя продажните си или некомпетентни колеги. Никога не е ясно, държа да го отбележа нарочно, дали некомпетентността или нагаждачеството

съсипват имиджа на професията, но инак е очевидно, за жалост, че са налице и едното, и другото. И, което е най-неприятно, комай всякога тези съсипващи журналистиката пороци, вървят ръка за ръка, т.е. некомпетентният непременно е и продажник, или е нагаждач, не за друго, а защото е неспособен да съгради и защити позицията си.

През тези дни, като се отприщи говорилнята около нещастно пропадналия проект „Южен поток”, например, не липсваха много и най-куриозни примери за неспособността да се вникне в грандиозния скандал, както и безброй нескопосни опити да се неглижира някак той. Припомням си, преди всичко, една известна телевизионна журналистка, която „гневно” се провикна, че е абсурдно да занимават публиката с някакъв руски проект, след като народът е удавен и затънал в калта след поредното наводнение.

Не се наемам да съдя доколко е фриволно поведението на въпросната дама и доколко е отрепетиран жест, но инак съм сигурен, че е релефен пример за туй как сервилността прелива в безумие. Точно така, обругаването на „руския проект”, без съмнение, е сервилен жест към тези, които провалиха един дългосрочен, стратегически и печеливш проект, а ожалването на наистина нещастния народ е възможно най-неуместно тъкмо сега, в този контекст.

Безумно е подобно поведение, колкото и логично да е наглед, защото и провалянето на „Южен поток”, и несекващите наводнения, ако се замислим, се дължат все на бездарното управление, т. е. едно и също нещо са. В този смисъл, уважаемата дама, изживяваща се като морален съдник, или умел манипулатор, може би, в очите на всеки що-годе интелигентен човек, е тотално провалил се, самомнителен, стопроцентов глупак, или нагъл нахалник, може би. Не знам доколко си дава сметка за този тъжна реалност тя, нито знам доколко вникват в реалностите подобните на нея субекти, но е очевидно, че тя не е единствената, която се прави за смях сама, без да я принуждават, в очите на интелигентните хора.

Очевидно е, за жалост, и друго, очевидно е, че се завърнахме при примитивните манипулации, при идеологическата истерия, при профанската пропаганда и тъпата агитация. Никой от безчислените домашни манипулатори, не дава пет пари за мнението на интелигентните хора, те не интересуват сеещите заблуди, важни са другите, лесните, лековерните хорица. И това, не друго, е най-категоричният пример, че се връщаме в комунистическото време, когато имаше, помним, „изкуство за масата, изкуство за народа”, а се присмивахме вкупом на претенциозността на Салвадор Дали, да речем. Или, за да бъда съвсем ясен, ще допълня, че тогава имаше голяма, партийна правда, и малка правда, на еснафа, както ни убеждаваха, или друг безсъвестен елемент.

Такъв елемент, ненужен и нечистоплътен, без съмнение, бе проклетата интелигенция, която все нещо се противи или присмива на водителите, която все нещо не вярва в Априлската линия, да речем.

Въобще, да се манипулира народа, тенденциозно и нескопосно, но нагло, упорито и последователно, е стар, изпитан, комунистически номер, а домашните манипулатори, лесно е да допуснем, са непреодолели комунистическите си комплекси хора. Тъкмо за комунистически комплекси става въпрос, щом е очевидно, че често, за да не кажа винаги, липсва коментар там, където е задължително да го има. Един натрапващ се пример са и последните граждански вълнения, които са твърде озадачаващи, но никой, Бог знае защо, не желае да ги анализира.

Озадачаващи са тези вълнения, защото законният гняв на артистичните среди срещу чалгаджията, да речем, е съвсем навременен и съвсем законен, но е учудващо, че само Слави Бинев съсредоточава вниманието на гражданското общество. Ако го има наистина това широко дискутирано напоследък общество, то би трябвало да се възправи, преди всичко, срещу назначението на Цветан Цветанов, което далеч по-скандално от това на Бинев. А ако някой не разбира, че е действително така или защо е така, журналистите са длъжни да му обяснят кое какво е, наместо да го заблуждават. Журналистите са част от гражданското общество, когато коментират или анализират действителността непредубедено, докато ако са тенденциозни, ако са манипулатори, наопаки, те служат на властта, не на обществото.

За жалост, нерядко, немалко от днешните журналисти, се поставят сами, пак без всякакъв натиск, в тази тъй незавидна, чак срамна роля, като онази телевизионна журналистка, например, която драматично питаше имало ли го е изобщо тефтерчето на Филип Златанов или е мистификация. Подобно питане, след присъда на първа инстанция, ни убеждава не в друго, а в туй, че интелектът на въпросната журналистка е мистификация, но тя, със сигурност, е доволна от себе си, щом е угодила комуто трябва, пък и е получила каквото трябва, по всяка вероятност.

И тук е проблемът, в продажността и подкупността, в печалния факт, че има покупко-продажба там, където би трябвало да тържествуват професионалната чест и моралът. Дали всякога, непременно, се случва тъкмо това, или простотията взема най-неочаквано връх, аз не знам, но инак съм сигурен, че в нашата професия няма място за прости хора. Няма, но за жалост, нароиха се напоследък и полуобразовани журналисти, и полуидиоти-журналисти, както се изрази наскоро един режисьор, а аз, колко и болно да ми е, не се наемам за му възразя.

Невъзможно е да го сторя, щом направо се къпя в бисерите на глупостта, с които ни обливат комай всички медии, докато се напъват да угаждат на властта. Най-лесният, най-пресният пример, отново, е проектът „Южен поток”, за който, представете си, се умува дали би бил печеливш, или напротив, в ширналата се „дискусия” по родните медии. Когато политиците говорят невероятни глупости, особено нашенските нескопосни политици, е някак понятно, като че ли, свикнали сме, претръпнали сме, невъзможно е да ни изненадат. И Плевнелиев, и Мартин Димитров, и Трайчо Трайков, и Щонов, има защо да говорят глупости, разбира се, щом или се оправдават и има защо, или служат някому не току тъй, пък и им иде отръки тази работа.

Странно е обаче, че се надпреварват с тях в глупашкото надговорване нашенските журналисти, които коментирали, видите ли, и анализирали ползите и вредите от проекта. Не знам как, кой здрав разум, може да не види очевидната полза, известна не на нас, а на целия свят, както и да не забележи очевидната вреда, отново известна не само на нас, а на целия свят. Ясно е, като бял ден, че България печели много, милиарди, от „Южен поток”, и не само милиарди, както и това, че губи много, милиарди и не само милиарди. Трябва да си съвсем безмозъчен човек или най-безсъвестен, безпардонен и нагъл политик, за да твърдиш противното, но ето, има и уж мозъчни и не дотам нагли журналисти, които пригласят на бълващите лъжа след лъжа, глупост след глупост. Няма да давам пример, премного са примерите, за жалост, и все като шедьовъра, който изръси новата министърка на енергетиката, която изръси, че да ни продава Турция руски газ с надценка било пример за диверсификация. Да ни е честита, както се казва, тази мъдра и храбра жена, но ще си позволя, все пак, да отбележа, че това по-скоро е пример за малоумие, не за диверсификация.

А свенливото спотайване на родните журналисти в мигове като този, когато нечия глупост е направо унищожителна, е срамно и пример, отново, за непреодолени комунистически комплекси. А най-ужасяващият пример за комунистически комплекси, разбира се, е отвратителната сервилност, подлизурското поведение, меракът да се служи предано, себеотречено, пламенно, на новата власт и новата конюнктура. Днеска на тази власт и тази конюнктура, утре на онази власт и онази конюнктура, вдругиден на друга власт и друга конюнктура, но винаги на този, на когото трябва…

Бисмарк май е прав, като твърди, че никога не е имало, няма и няма да има компетентни и справедливи вестници и вестникари! Проблемът, вижда се, не е нито нов, нито наш, ако това може да ни успокои…

About the Author :

1 Comment to “За нашего брата…”
  • Стоян
    December 15, 2014 - Reply

    Котев,звучиш като уводна статия на в-к Работническо дело от 70-те години,как ти се струва на днешния ни хал кой политик ще откаже милиарди лева приходи за държавата.Въпросът е дали наистина е така,къде видя черно на бяло каква е печалбата за България,защото до сега съм чул от ямболлията ,бивш финансов министър Чобанов че Русия ще ползва тръбата за 22години без да плаща транзитни вноски на България.Така че темата е много деликатна и за професионалисти,такъв патос и комунистически жар е излишен,а България след като е член на ЕС трябва да се съобразява с правилата на този съюз.А е и малко спорно дали въобще ще има Южен или Турски поток,защото Русия има да решава много други проблеми като срива на рублата например.А и доста от новите проекти на Русия се насочиха към Китай и Индия и може би спирането на Южен поток е добре пресметнат ход на Путин,като си намери и оправдание за това ,България и ЕС.

Leave a reply