За лелките в политиката

KotevЕманципацията, не ще и дума, е хубаво нещо, но нашата позакъсняла и пообъркана еманципация, за жалост, като че ли, бе опорочена още преди да се появи. Позакъсняла, казвам, защото гражданските права, с които бе щедро одарена жената при комунизма, бяха фиктивни, недействителни. Фасадната, псевдо-демокрация току нарочваше някоя женица за поредния, смешен символ, изкован от преродилата се в депутат тъкачка или краварка, да речем. Еманципация, ако говорим сериозно, нямаше тогава, но имаше амбициозни девойки, готови на всичко, заради любимата партия, които израстваха от предани комсомолки до предани партийки. Предани уж на любимата партия и обичащи я безмерно, а всъщност обичащи безмерно отговорния другар, пък после друг, по-отговорен другар, но все най-достойни комунисти. Въобще, общуващите тъй отблизо и толкова всеотдайно с най-достойните комунисти, верни на партията другарки, закономерно, израстваха до най-достойни комунистки. И щом е тъй, те трябваше да бъдат възнаградени за всеотдайността си и получаваха, разбира се, каквото поискат.

Образование, преди всичко образование получаваха, тъй липсващото им образование, което щеше да им липсва и след завършването на раб-фака. Образованието щеше да им липсва, грамотността, но не и тапията, която ще им позволи да се възползват от щедростта на своите високопоставени покровители. Щедростта, бьрзам да поясня, не беше за пренебрегване, защото изтикваше фаворитката до желания пост, практически до всеки пост в партийното ръководство и държавната администрация. Помнят се досега скандално известните фаворитки на комунистическата върхушка, които стигнаха до най-високите постове в Комсомола, Профсъюзите, ЦК на БКП и дори до Политбюро. Помни се и това, че никоя  от тези позабравени вече хубавици, които не бяха дори хубавици, не блестеше с някакви изключителни качества, с компетентността, необходима за високия пост. Така или иначе, нашествието на лелките в политиката, практически, започна още по комунистическо време, за да се превърне в още една порочна традиция. Традиция, казвам, защото случващото се сега е досущ като случващото се тогава, а и мизансценът и актьорите май са същите! Дочувам все по-често, от различни страни, че Бойко Борисов заприличва все по-категорично на Тодор Живков и крушката май си има опашка. Жените, с които се обгражда, безброя от жени, във всеки случай, със сигурност понадръзва на жените, с които се обграждаше Другаря Живков, макар да бяха те далеч по-малобройни. И тези жени, както онези жени, бяха дъщери на наши другари, какъвто е случаят с Лиляна Павлова и Румяна Бъчварова, или снахи на партийни величия, какъвто е случаят с Меглена Кунева. И тези жени, както онези жени, бяха със завидната раб-факовска квалификаиця, като една днешна високопоставена дама, или партийни секретари, като друга днешна високопоставена дама, или и едното, и другото, като трета днешна високопоставена дама.

И тези жени, както онези жени, приличат на пламенни комсомолки, като известната Десислава Атанасова, или на бойци, които громят смело врага, като още по-известната Цвета Караянчева. Случи се напоследък, апропо, една прелюбопитна случка, докато много умната журналистка Марчева интервюираше Радан Кънев, която има директно отношение към интерпретирания проблем. Радан Кънев заяви, без да му мигне окото и без да го усуква, че младите, модерните хора, ще са разочаровани и няма да горят от желание да гласуват, докато получават срещу гласа си лелки в парламента. И тогава, въпросната Цвета Караянчева, находяща се в студиото, запита иронично: Приличам ли ви на лелка? Иронията, поне според мен, е съвсем неуместна, защото прилича, разбира се, на лелка, при това на онези разбеснели се комунистически лелки, които громяха империализма, без да знаят какво е империализъм. Прилича на лелка лелката, щом току ни поучава и назидава от парламентарната трибуна, а не знае, оказва се, коя е столицата на най-голямата държава в света! И децата от помощните училища знаеха, че Пекин не е във Виетнам, а ако някой не го знае, съгласете се, няма право да се усмихва иронично, защото това е то гьонсуратлъкът, за който говорим! За подобни издънки в цивилизованите страни се искат оставки, защото дори да е лапсусът, както се оправдава злощастната депутатка, действително лапсус, не всеки би повярвал, че е така. А и няма как да повярваш в конкретния случай, защото ако знаеш, че Пекин е столица на Китай, не би ти хрумнало, че е във Виетнам!

Това обаче са дребни, ежедневни издънки, на лелките в политиката, на твърде амбициозните инак лелки, защото не липсват сред тях и такива, които след раб-фака, Бог знае как, додрапаха и до докторат. Знае се, всъщност, как стават тия работи, щом всяка полу-висшистка, омъжила се за милионер, след година-две вече е не просто висшистка, а доктор на науките. И женският чар, очевидно, има решаващо значение, дори когато отсъства, защото го намират, колкото и да е странно, адептите на учрежденската или партийна любов и там, където неопитното око не може да го открие. Така или иначе, лелките шестват триумфално в политиката, а благоприятната конюнктура ги издига не само на високи постове у нас, но и в Европа! И това е проблемът, големият проблем, защото лелката си остава лелка, където и да е, или ако е отишла високо-високо в йерархията, наместо да се освести, става по-лелка. Доживяхме, напоследък, да се порадваме на поредния, грандиозен скандал, устроен ни от родните лелки в политиката, или от най-именитата, най-видна лелка, може би, който веднага, съвсем по нашенски, бе съпроводен от друг скандал. И аз, понеже съм журналист, започвам оттам, от срамното мълчание на родната журналистика, която се опитва да мине на пръсти, тихомълком, покрай скандала, шумно коментиран инак, а и подигравчийски коментиран, от световната журналистика. Подобно поведение, подобно сервилно ли, безпринципно ли, но във всеки случай съвсем неадекватно поведение, българската журналистика, позволявам си да твърдя, не е имала и по време на комунизма. Тогава, колкото и каквито да бяха табутата, колкото и каквито да бяха рисковете, все се намираше някой, който да се опита да каже нещичко, да опази, поне половинчато, ако не инак, свещената истина.

И ако е тя срамна за България, какъвто безспорно е конкретният случай, гражданската смелост достигаше неподозирани висоти, а този, който излага Отечеството, си получаваше заслуженото, каквито и да са покровителите му. Стигаше се дотам понякога, особено в годините на Перестройката, че разбушувалото се общество и доблестните журналисти, принуждаваха и най-високопоставените партийци или държавни чиновници, да изоставят покровителствания негодник. Сега, нашата журналистика, позорно мълчи, когато демокрацията й позволява да каже всичко, когато ако нямаме друго, поне свободата на словото ни е гарантирана! Но, нека оставим тези нещастници, които непременно ще са още по-нещастни утре, щом са дотам неадекватни! А проблемът, казах вече, е на лелките в политиката, на най-видната сред лелките, която заслужи, чак отвоюва, това високо звание, с поведение, което е по-неадекватно и от поведението на тия, които се спотайват, заради нея. Не е за вярване, но меракът на известната Кристалина Георгиева да бъде издигната кандидатурата й за генерален секретар на ООН, очевидно, е нездрав, маниакален, щом си е позволила тя да проси кандидатура от Албания. Написала е тази жена, на която всички у нас, Бог знае защо, гледаха като на най-компетентна и най-умна, прошение до Албанското правителство, за да измоли бленуваната кандидатура.

И прави чест на гордите албанци, че са се противопоставили на безчестната й постъпка, че не са и позволили да конкурира, нечестно, безнравствено, друга българка! Не знам аз доколко са верни клюките, че тази непримирима жена е кръстена на Бащата на народите, но инак, вече съм сигурен, че безспорно е възпитана от хора, които могат да кръстят детето си на Сталин. И срамно, и смешно, чак позорно е, че толкова високопоставен европейски чиновник, не зачита нито закона, нито морала, заради галактическата си суета! Невероятно е, но тази самозабравила се жена, заради която светът с право ни се присмива, не зачита решенията на българското правителство, което представлява в Европа. А още по-невероятно и направо отчайващо е, че е готова и на най-жалко унижение, на най-срамен подвиг, за да попречи на сънародничката си, на официалния кандидат на България! Е, лелките в политиката, би могло да се каже, стигнаха до самия връх, до жалкия, но грандиозен и чак невъзможен подвиг! Пак се изложихме тъй, както не би могъл да ни окаля и най-върлия ни душманин, но дано се и поучим от поучителната случка. Защото спрягаха въпросната Кристалина или Сталина и за президент. Надявам се, че гордите албанци ни дадоха добър урок, че ни накараха да се замислим над гафовете на лелките в политиката, които се прави, че не вижда окаяната ни журналистика…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply