За комунистическите символи…

KotevКомунистически символи, бихме могли да заключим тутакси, без риск да сбъркаме, днес, сега и тук, преди всичко, са онези кресльовци, дето клеймят шумно и стръвно комунизма, след като нагледно ни показаха, че са недорасляци, недостойни за демокрацията. Точно така, тъкмо най-бездарните и най-продажни представители на провалилата се, некомпетентна и корумпирана политическа класа, вият неистово, след като усетиха, че наближава кобния им час.

Нашенската политическа гротеска, този и абсурден, и нескопосен, самодеен театър, очевидно, продължава да се вихри със страшна сила, заради нечии болни мозъци. Болни, трябва да подчертаем, тежко болни, патологични, но неизтощими и непримирими, ненаситни, докато облъчват и тровят, уж здравия, пък овчедушен народ, дето още ги търпи.

Срам и позор е, наистина, че търпим толкова дълго, цели двадесет и седем години, безчинствата и безобразията на шепата шарлатани, обявили се за политически елит! То е и нелогично, крайно нелогично, това наше овчедушие, щом затънахме в невиждана и чак немислима мизерия, щом позволихме на партокрацията да се развихри дотолкова, че да реставрира най-отвратителните практики на тоталитаризма. На тоталитаризма, казвам, не на комунизма, защото комунизмът, макар да е измамна утопия, е светла идея, докато тоталитаризмът винаги е робство, най-страшното робство. Най-страшното и най-непонятното, защото често, както е и в конкретния случай, сам го избираш и се бориш, подведен от политическите мошеници, да опазиш прангите, в които са те оковали.

И тук някъде е онзи Гордиев възел на днешните реалности, в който са преплитат тоталитарните комплекси и на управниците, и на управляваните. Тук някъде прозира тъжната истина, че не комунистическите символи са проблемът ни, а комунистическото мислене! Ние, българите, огромното мнозинство от нас, сме задръстени, объркани, повредени от неистини и полуистини, от най-страшните, най- увличащи лъжи, дето много приличат на истина. Това беше политика, официална политика на тоталитарната държава, която ни захранваше с неистини и полуистини, която ни тровеше с идеологически субпродукти. Прословутото комунистическо съзнание, да речем, или комунистическата убеденост, са сред тези чудовищни лъжи, които побъркаха маса народ преди. Не знам луди ли бяха тези хора или се преструваха на луди, но изглеждаха искрени, като се кълняха, че обичат партията повече от майките си!

Чудовищните, шизофренични глупости, те, пламенните строители на новия живот, бълваха заради комунистическата си съзнателност и комунистическата убеденост, които изискваха тъкмо такова, подчертано неадекватно поведение. Едва ли са преобладавали сред тях, все пак, душевноболните, способни наистина да подменят незаменимата майчина обич, заради налудничави илюзии. Не мисля, че въпросът е дискусионен и е очевидно, че прословутата комунистическа съзнателност, гарнирана с комунистическата убеденост, са обикновена демагогия.

По-интересното тук е, че комунистическото възпитание и комунистическата идеология са заразили и повредили някак гордия и свободен Запад, щом днешните неолиберални теории фатално приличат вчерашните комунистически схващания. Един натрапващ се, релефен пример е, че истерията около правата на хомосексуалистите, отнема най- изконното право на всяко дете, правото да има майка и да се радва на майчина ласка! Лесно е да заключим, оказва се, че днешните политически шарлатани не идват на празно място, а са достойни синове на шарлатанстващите си бащи, които съумяха да омешат непостижимо демагогията с идеологията. А по-интересното и сега е, че отречената и осмивана комунистическа идеология е пробила на Запад и в САЩ дотолкова, че и най-абсурдните й идеи са намерили почва за развитие.

Въобще, ако се задълбочим, ще излезе, че комунистическото мислене не е само наш проблем, че е отровило то и недосегаемото, непорочно и неподвластно уж съзнание на западняка, при това не на редовия гражданин, а на философите и политиците. И това вече е голям проблем, много голям, не само за нас, не толкова за нас, колкото за човечеството!

В този смисъл борбата срещу комунистическите символи е уместна наглед и дори съвсем уместна, но е крайно неуместно, че ни я натрапват хора, които са комунистически символи. И ни я натрапват по възможно най-неадекватния, комунистически начин, с натиск, с волунтаристично напъване, без разум, без осмисляне на вчерашните и днешни реалности.

Същинско тържество на комунистическото мислене, направо триумф, е да забраняваш комунистическите символи в държава, в която комунизмът е и презрян, и забранен отдавна, пък и забравен, единствено заради ненужната, парадна шумотевица. Уплахата на някои представители на родната политическа класа, очевидно, вече гравитира към паническия страх, щом не се подвоумиха да вдигнат ненужната, празна гюрултия. Ненужна и празна, всъщност, за цивилизования поглед, а противоположният ракурс отвежда към инстинкта за самосъхранение от една страна и комунистическата непримиримост от друга. Нежеланието да се възприемат резултатите от референдума, ужасът от неизбежната, но нежелана реформа в избирателната система, предчувствието за безславен крах на партокрацията, вече е довело до истерия и неадекватност политиканстващите тарикати.

Така нареченият политически елит, всъщност, е сюрия от самозабравили се политиканстващи тарикати, изплашени дотолкова сега, че са абсолютно неспособни да поразмърдат и без това оскъдната си мозъчна субстанция. И като не могат да измислят нищо що-годе свястно, сещат се, съвсем навреме, както наивно си мислят, за комунистическите символи. И понеже са колкото глупави, толкова нагли, са напълно сигурни, че никому няма да хрумне, да ги уличи, съвсем закономерно, в комунистическо мислене!

Не съм впечатлен от случващото се, трябва да призная, нашите политици, открай време, са водени от егоистични и чак примитивни инстинкти, та са затова са безброй съсипиите и за народа, и за държавата. Основният принцип на неинтелигентните вчера и днес политици, на безотговорната властваща вчера и днес камарила, всякога е бил: ”След мен потоп!” А комунистическата идеология, трябва да се изтъкне нарочно, втвърди, циментира този принцип, превърна го в странен, колкото смешен, толкова и жесток, анахронизъм. „Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!” – крещяха, ако си спомняте, по митингите най-върлите комунисти, а днес дечицата им, преродили се чудодейно в демократи, макар да са по-перфидни, разсъждават по аналогичен начин. Закъснялата, неуместна, абсурдна борба с комунистическите символи, всъщност, има за цел единствено да нагнети обществено напрежение, да разделя, противопоставя и озлобява, докато човърка в стари рани.

И този ужасяващ цинизъм, тази гавра с мъката на хората, е не друго, а поредната глупост, най-безсмисленият, отчаян напън на загубилата общественото доверие класа някак да се спаси, някак да оцелее, отново, за пореден път. Предоверяването на волунтаризма, мислил съм го винаги, бе най-фаталната грешка на комунистите, които така и не разбраха, че усилието на волята не стига, за да промениш хода на историята. И техните достойни синове, виждам, не си дават сметка сега, че тъпите напъни и още по-тъпата демагогия няма да им помогнат кой знае колко, щом е изтекло времето им, междинното време на прехода, ще ми се да мисля.

Не вярвам, бързам да уточня, че се е отекла калната вода, усещам, че все още сме в блатото на непреходния преход, но вече има и надежда, че ще изгазим тинята. И тази надежда искат да отровят, да попарят с недомислените си или премислени дивотии, провалилите се, политиканстващи тарикати, чието комунистическо мислене измъстри комунистическата дискусия за комунистическите символи.

Дневният ред на обществото е друг, а политическата криза, с която пак те ни плашеха, вижда се, води по-скоро към дълго чаканото обновление, отколкото към провала на държавата. Не се съмнявам, че това не харесва никак на тези, които спъваха развитието ни толкова дълго, не се съмнявам, че няма да мирясат след идиотщината с комунистическите символи, не се съмнявам, че ще се опитат да разделят и противопоставят хората, че няма да се подвоумят дори да взривят гражданския мир, по всяка вероятност. Обречени са, каквото и да направят са обречени, защото народът каза своята дума и трябва да се подчинят, трябва да приемат мажоритарния избор, който немилостиво ще ги измете, щат, не щат! Толкова простичка, тъй прозрачна е тази истина, че трябва да я разбере и този, който мисли комунистически, т.е. бойко, но непълноценно…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply