За живота без половини с писателя Христо Карастоянов

238031„Животът няма втора половина“ е най-новият роман на Христо Карастоянов, излязъл от печат преди броени дни. Издателството и този път е „Жанет 45“.

„Тази книга действително тръгна като продължение на романа „Една и съща нощ“. Затова и е издържана в същия дневников вид и първата дата в нея е напълно реална дата от 2014 г. – още тогава започнах да мисля за нещо като продължение. След това книгата се разбяга от чистото продължение и се получи нещо съвсем друго“, споделя авторът.

Но защо всъщност той започва да пише тази книга? Една година след изчезването на Гео Милев баща му Мильо Касабов забранява на семейството си да сложи траур. Той не приема, че синът му е загинал. Година по-късно след като за последно виждат сина му из коридорите на Дирекция на полицията, на 23 май 1026 г. Мильо Касабов най-после му прави опело. Абсолютно същото се отнася и до Георги Шейтанов. Сестра му до края на живота си през 50-те години е вярвала, че братчето й Оджо ще се върне, че е жив. Но да речем, че това е родителското и сестринско усещане. Полицията в продължение на 2 г.  издирва двамата чрез централния полицейски бюлетин за издирване, макар прекрасно да са знаели, че са покойници. Шейтанов е издирван до 1929 г. „От там тръгва идеята ми – какво се случва след смъртта на двамата герои от романа „Една и съща нощ“ ? Случват се много неща, разбира се, и за това се разказва в  тази книга след което тя се разпиля и буквално стигна до наши дни. Но това беше идеята – да бъде някакво продължение“, разказва Христо Карастоянов. „Този, който си купи книгата, за да я види като продължение, ще бъде хем излъган, хем не, защото тя не е истинско продължение, но е продължение като смисъл – какво става след смъртта на хората и има ли животът втора половина? Разбира се, няма такова нещо – втора половина животът няма, животът е един“, продължава писателят.

Странно или не, главният герой във втората половина на новия роман се оказва не кой да е, а топ полицаят Никола Гешев. “Приемам хипотезата, че той не е убит на 9 септември, а е оживял. Чак до към средата на 60-те години Държавна сигурност най-официално е издирвала Гешев. Имало е разработка „Овен“, в която хора от ДС са си живели много хубаво, защото са обикаляли целия свят за да го търсят“, разказва авторът. Припомня за многото слухове, че Гешев е жив. Внучката на брат му е споделяла за получавани от негово име колети с подаръци. А колкото и да не е достоверен източник на информация, в Уикипедия пише, че Гешев е починал… през 1984 г. в Мюнхен. Затова Христо Карастоянов формулира ситуацията около Гешев с афоризма си: „ Може да не е верно, но е достоверно“. И той е героят в книгата, който си спомня онези години, както и други, разбира се, като Антон Страшимиров, Мила Гео Милева…

На въпроса ми какво е съотношението между историческото и мистификацията в романа, Христо Карастоянов ми отговаря, че в литературознанието съществува неофициалния термин алтернативна история. „Хората, които пишат, имат правото да си зададат въпроса: „А какво би било ако…“ Или да отсичат – „А защо не?“ Тогава всичко е позволено. До голяма степен съм си стоял на фактологията – като хронология, като история, какво се случва в годините след 1925 г., но това още нищо не значи като вярност. Лаская се от мисълта, че и в този роман всичко отново е достоверно както в „Една и съща нощ“, бяха думите му.

Процесът на създаване на един роман Христо Карастоянов обрисува по своя неподражаем начин: „Писането си е абсолютна шизофрения – лека форма, надявам се. Шизофрения, в която ако не се почувстваш част от онази история, няма да се получи – ще стане изсмукване от пръстите. Затова и дневникът се наложи от самосебе си в  „Една и съща нощ“ – заради усещането, че Гео Милев и Шейтанов са мои съвременници, че аз съм си говорил с тях, срещал съм  се. След това съм се прибрал и в дневника съм си записал всичко. Дневниковата форма си остана, защото романът започна като продължение. Но дневниковата форма пък ми помогна като докарам нещата буквално до наши дни, да ми е по-лесно със сюжета“. В книгата има например, нещо, които писателят е видял в САЩ и въобще днешни събития, вързани с идеята му, че 1925 г. вероятно е била пречупващ момент в българската история, защото атентатът в църквата „Св. Неделя“ е бил най-кръвопролитния в Европа чак до 1988 г. Затова той заявява, че основната идея в „Животът няма втора половина“, ще се окаже, че е освен твърдението в заглавието, но и терорът. Терорът, който през всичките тези години преследва човечеството.

Първата премиера на романа е на 15 ноември в Бургас, а книгата вече е по книжарниците.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply