За гнилите ябълки…

DCF 1.0За датския принц Хамлет – защо ли? – се сещам, преди всичко, за онзи налудничав, но честен човек, дето някога твърдеше, че има нещо гнило в Дания. Така ще да е било тогава там, сигурно, а е сигурно и туй, че са могли да усетят развалата само умните и да я осъдят само смелите. Докато тук, в милото ни Отечество, днес и последният прошляк, без да му мигне окото, говори където му падне и както му скимне, че има нещо гнило в България. И не е точно тъй, защото народът е и гневен, и отчаян, псува свирепо, като удари две ракии, а се свива уплашено, после, като отрезвее, но не престава да псува. И няма как другояче да е, щом неправдата е на всяка крачка, щом препъва всекиго, а мизерията дебне зад всеки ъгъл. И притесняват, неправдата, развалата и мизерията, нека е ясно, не само окаяния бедняк, но и успелия уж, благоденстващия уж бизнесмен. Тъкмо незаслужените ядове на проспериращите наши и чужди бизнесмени, на почтените данъкоплатци, предизвикаха поредния грандиозен скандал в съдебната система. Репликата на френския посланик Ксавие дьо Кабан за гнилите ябълки дойде, съвсем закономерно, след поредното безобразие в съдебната ни система. И последвалият вой на платените клакьори, че е недопустимо чужд дипломат да се бърка недипломатично в работата на нашия съд, разбира се, е само привидно справедлив. Защото това, което е принцип в цивилизования свят, тук е аномалия!

И тъкмо съдебната ни система е най-красноречив пример за това, щом наместо да е блюстител на закона винаги, често спомага решително за поругаването му. А приказките за реформирането й, изобилни и напоителни, се точат вече десетилетие и предизвикват не респект, а скептични усмивки. Никой, ама никой, не вярва, че е възможно у нас чудо, като това, дето споходи Румъния, където осъдените депутати, магистрати, кметове и министри са вече стотици. Никой не вярва и никой не го иска това чудо, като че ли, защото бедните мозъци са промивани, непрестанно, най-често с медийни атаки,  от клакьорите на управниците, на които щедро се плаща, за да опазят статуквото. Никой не иска това чудо – тук е големият парадокс! – въпреки че през последните десет години, благодарение на него, Румъния от опашкар в Европейския съюз, най-мизерна държавица, днес е първенец, страната с най-висок икономически ръст. Ние не щем развитие, добре ни е на нас в блатото, навикнали сме на мизерия, по ни е сладко, ако откраднем трохичките от чуждата трапеза, отколкото ако си опечем хубав, домашен хляб. Сега, ето, се завихри поредният неуместен, ненужен, абсурден спор, кой е виновен и доколко е виновен, след като е пределно ясно, че са съгрешили всички, след като е наложително да се очистим, поне частично, от големия срам. Правосъдният министър, видите ли, бил сложен на дузпата, защото си позволил да каже, че Еврокомисията настоява за оставките на всички, които се споменават в скандалната касета! Нищо по-нормално от това, ако се замислим, щом върховенството на закона в Европейския съюз, за разлика от нашенските шашарми, там е опора на демокрацията.

Нищо по-очаквано, щом във всяка цивилизована страна, третата власт гарантира опазването на законния ред и противостои на корупцията и всяко безобразие. Скандал е, разбира се, огромен скандал, ако висши магистрати се вайкат, че премиерът ще нареди на главния прокурор да ги „опраска”, защото не са се съобразили, да речем,у с възгледа му за съдопроизводство. Скандал е, разбира се, огромен скандал, пък и пикантен ли, битов ли, салонен ли, щом въпросните магистрати, освен другото, са дами, т.е. апетитна плячка за властващите господа. Това обаче е само екзотична подробност, а същественото е, че въпросните, високопоставени вчера и низвергнати днес дами, наистина си говорят как премиерът ще нареди на главния прокурор да ги „опраска”. Записът обаче, видите ли, бил незаконен ли, манипулиран ли, тоест нелепа мистификация, та затова премиерът ни, без да му трепне окото, заяви че не го еня какво са си казали „двете каки”. Усеща се човекът чист, въпреки мръсните приказки, целият в бяло, но Брюксел, пусто, е нещо недоверчив, съмнява се, ако не в неговата непорочност, в непорочността на главния прокурор. А и съдебният министър май е недоверчив нещо, щом си  е позволил, лековато, недомислено, да оповести тревогите на Еврокомисията.

Глумим се, ето, отново, говорим иронично за сериозните неща, не вярваме сякаш, че трябва да се води сериозен, наистина сериозен разговор за сериозните неща! Ние, които тайничко се надяваме, все още, че някой ден, все пак, ще заживеем в наистина цивилизована държава, в истинска демокрация, където тържествуват редът и законността, се усмихваме, макар и насилено, гаврим се, ако не друго, с тези, които се гаврят с нас. А те, както би могло да се очаква, не се задоволяват само с гаврата, а воюват, борят със зъби и нокти, за да опазят безценното статукво, или ширналото се, удобно беззаконие, с други думи казано. Тези хора, дето са яхнали България и се гаврят не толкова с нас, колкото с нея, защото нея правят за смях, са непримирими и има защо да са непримирими. Независимо от оперението и оцветяването, те се втурват, с всички сили и средства, да затрият, изчагъртат, унищожат безмилостно всеки, който се опита да им развали рахатлъка. В този смисъл, черните облаци, надвиснали над главата на министъра на правосъдието, изобщо не са зрителна измама. Той наистина може да се окаже жертва, въпреки че не е направил нещо повече от това да бъде съвестен говорител на Брюксел, не само сега, не само в конкретния случай. Нашата пристрастеност към перманентното беззаконие, ако мога да се изразя тъй, както и друг път се е случвало, е добре дошла за управниците ни, та няма кой да защити клетия министър. Онези протестъри, които го издигнаха до високия пост, ако не се лъжа нещо, сега ще се спотайват, щом се спотайваха при други, подобни безобразия. А паралелно с това, не е трудно да го допуснем, ще започне акция по очернянето му, за да разбере всеки, че напразно се напъва той да изглежда по-непокварен и най-непокварен. Ако не за друго, поне за това ще се сетят, че майка му, която уж протестирала против комунизма, си е възстановила партийното членство после.

Ето, въпросната Ченалова вече е оплюта, нееднократно и подробно, като са извадени кирливите й ризи, истински или измислени, отпреди десетилетия. Далаверите й са безброй, както можеше да се очаква, а събраните от рушвети и скрити в офшорки пари са 6,5 милиона евро. Да се чудиш и маеш, защо като са разполагали с толкова изобилна информация, упрекваща недвусмислено в престъпна дейност висш магистрат, тези хора са си траели досега. Дали не са изнудвали жената, да речем, дали не са злоупотребявали по някакъв друг начин и въобще, дали не са съучастници в престъпленията й, ако ги има наистина. Позволявам си да се усъмня, защото е смешно, разбира се, че пресата знае от кого колко е взела, точно колко, че помни десетилетия тези цифри, а реагира чак сега. И то как, като разказва забавни небивалици, като обяснява как въпросната дама се печала по монокини, но с бижу за двайсет хиляди евро и шапка за шест хиляди евро на яхтата на корумпиран олигарх. Смешно е, нелепо, да се оплюва така висш магистрат, който знае прекрасно, предполага се, как да прикрие престъпленията си. Аз не съм адвокат на въпросната дама, а тъкмо наопаки, благодарен съм на Ксавие дьо Кабан, че  ни смъмри за гнилите ябълки в съдебната система, че не се подвоуми да назове виновниците. Аз се надявам, че скандалът, който предизвика той, не сам ще активира реформата, но и ще накаже, най-после, висши магистрати, което трябваше да се случи отдавна, много отдавна. Защото, пишат сега, знае се защо, за милионите на Румяна Ченалова, но дума не обелват, Бог знае защо, за палата на висш магистрат, също подсъдим, който е почти като Белия дом и колкото Белия дом. А и да напишат, какво толкова, дума дупка не прави, то може, ако е до писане, за всеки втори магистрат да напишеш, че имуществото му е смущаващо голямо, че се разминава с доходите му, че намирисва на корупция.

Какво като напишеш, щом тук не е Румъния и никога няма да бъде Румъния! Така поне се надяват, че ще е, както управниците ни, така и висшите магистрати, вярват представителите и трите власти, почти непоколебимо, че статуквото е желязно, а представителите на четвъртата власт, гледат да им пригласят. Ще се снишим, нали си спомняте незабравимия Тодор Живков, докато отмине бурята, пък после ще видим. Пак така, все така, нали всички сме негови достойни ученици и следовници! Така, все така, ама той, въпреки селската си хитрост, ако не сте забравили, все пак изтърва властта, която си мислеше, че няма да изпусне никога. Надеждите ни, вижда се, не са напразни, надяват се властниците, но и ние можем да се надяваме, щом стават чудеса и тук понякога…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply