За алтернативата…

KotevТелевизионният професор Михаил Константинов, вездесъщ прорицател и народен любимец, въпреки многостранната си отдареност и безгранична компетентност, оказва се, може да сбърка някъде в нещо, или най-неочаквано да изтърве интригуваща недомислица. Един натрапващ се пример в това отношение е твърдението му, че евентуалните предсрочни избори са безсмислени, щом липсва алтернатива, щом е всеизвестно, че няма кой да замени незаменимия Бойко Борисов. Изборите, убеден е професорът, само ще посочат още веднъж очевидното, т. е. непоклатимостта на политическия пъзъл и най-вече сразяващото надмощие на ГЕРБ. Играта на избори, с други думи казано, е колкото безсмислена, толкова опасна, а и съвсем ненужна, както твърди и премиерът, защото ще разбие стабилността и ще доведе до хаос, без да постигне нещо позитивно. Така изглеждат нещата, не се съмнявам, тъкмо така, особено, ако някому е необходима тази гледна точка, дето е уж убедителна, но всъщност, меко казано, е не просто подвеждаща, а крайно тенденциозна. Професорът, всеки професор, струва ми се, трябва да знае, ако не друго, поне това, че е профанщина да мислим за определена личност или определена партия, докато търсим алтернативата. Далеч по-смисления подход, разбира се, е да се вгледаме в разрастващото се недоволство, във все по-категоричното и по-гръмогласно противопоставяне на властта.

Недоволството, народното недоволство, не друго, е търсената алтернатива – това не може или  не ще да види професорът, – и щом го има, щом се задълбочава, то непременно ще излъчи и нов лидер, и нова политическа сила. Проблемът, големият проблем на политическата класа, загрижена за удобното статукво и шетаща на егоизма си, е тъкмо народното недоволство, а това, види се, е проблемът и на обслужващите я многознайковци. И всички те, алчните и безскрупулни политици, ведно с безсъвестните и не по-малко алчни измекяри на всяка власт, лъжат до премала лековерните, за да опазят някак скъпоценното статукво. Стабилността, видите ли, трябвало да бъде опазена на всяка цена, стабилността била направо съдбоносна, ако я нямало, щяла да се срути не само властта, но и държавата. Коя стабилност и каква стабилност? – е лесният въпрос, дето опозицията, ако изобщо я има в парламента, Бог знае защо, не задава, а си трае. Коя стабилност и каква стабилност, като сме най-бедни в Европа, закотвени на последното място и загубили всякаква перспектива. Коя стабилност и каква стабилност, кому е нужна тя, има ли нормален човек на планетата, който да се радва на стабилност в мизерията, комуто да е мила нивга невижданата бедност? В целия цивилизован свят, всеки народ, се бори с всички сили за разбиването на такава стабилност, за преодоляването й, за освобождението си! Да, цивилизованите хора, свободните хора, се борят с всички сили срещу тези, които им отнемат свободата и цивилизацията, като ги обричат на нечовешка мизерия! Един лесен пример е Гърция, с която дълго време ни плаши незаменимият премиер, преди да осъзнае, че да плашиш бедняка с дереджето на някой, дето живее пет пъти по-добре, е все едно да плашиш кучето със салам. Гърците, виждаме, са народ и цивилизован, и свободен, който пази, опазва, с цената на всичко благоденствието си, който се бори за благоденствието си.

Никой там не желае стабилност, която води към мизерията, стабилност, която гарантира непроходима мизерия, там всички предпочитат хаоса, който ще опази, поне отчасти, ако не повече, свободата и благоденствието! Хаосът, с който ни плашат, ни е необходим, както е необходим на гърците, че и повече, хаосът предвещава освобождение! И са все повече хората, които вече осъзнават тази простичка истина, все повече са недоволстващите, дето трудно ще ги залъжеш с празни обещания. Никой не вярва на тъпите обещания за абстрактно благоденствие вече, загубихме окончателно надеждата в разните мантри на демокрацията, с които дълго ни залъгваха. И не друг, а „умните, богати и успешни” българи, потърсили по-мащабна реализация в чужбина, стожерите, гарантите на нашата демокрация, както се видя, освиркваха мощно Бойко Борисов. И това не бе режисирана акция на подготвени клакьори, както ни убеждава онази жена от близкото обкръжение на премиера, защото въпросите на хората бяха колкото актуални, толкова и смислени, пък и драматични. Да, тези прокудени от Отечеството нещастници, живеят с надеждата, че ще се завърнат, когато нещичко у нас се промени към по-добро, та затова са и драматични въпросите им. „Умните, богати и успешни” емигранти, като повечето емигранти, съвсем закономерно, не са толкова богати, колкото им се ще, а митът за проспериращите на Запад българи е поредният кух мит. Просперират, всеизвестно е, българските проститутки и пласиращите ги сутеньори, но това едва ли е повод за гордост. Инак нашите хора се мъчат с черна, тежка и лошо платена работа, което също е повод за срам, а не за гордост, та бликащият тук или там измислен оптимизъм, меко казано, е неуместен. Огромното болшинство от тях, близко е до ума, иска да се прибере и със скътаните от изнурителния труд пари да си отвори пицария, да речем, пицарията, за която е мечтал, докато разнася пици или мете пода на чуждите пицарии. Само как да го направи, като няма ред и законност у нас, като е отчайваща инвестиционната среда, като няма гаранции, че ще е защитен бизнеса ти. И затова питат хората, кога ще проработи най-сетне съдебната система, както трябва, както това вече е станало в Румъния. Затова се интересуват те и от другите реформи, дето ще раздвижат икономиката и направят бизнес-средата по-надеждна, дето ще им гарантират сигурността, като се завърнат.

А премиерът, този достоен ученик на другаря Тодор Живков, досущ като него, се опитва да ги залъгва с празни приказки, но е минало онова време, когато вирееха смешните лъжи, и хората се смеят, когато ги убеждават, че сме минали в нещо Румъния, смеят се и се присмиват на този, дето се е осмелил да ги лъже дотолкова неспастрено. Тези хора там, във Великобритания, дето са при истинския капитализъм, знаят прекрасно, че не празните приказки, а смислените реформи, които ще раздвижат икономиката, са важното. И виждат, че се плямпа необуздано у нас, но не се прави нищо, ама нищичко, за да се подпомогне икономическото развитие, а реформите, така наречените реформи, не водят до никъде. Няма друга европейска страна, виждат оттам, дето ще направи дълг от десетки милиарди, без да вдигне пенсиите и заплатите, та се повишат покупателните възможности на населението и да живне производството. Няма друга европейска страна, чиято социална политика да е дотолкова отчайваща, че да бута все назад и назад, докато другите постигат някакъв ръст. Знаят там, прекрасно знаят, че вярната прогноза за икономическия ни растеж е не тази на правителството, а на Европейската комисия, която е три пъти по-ниска от поредното изхвърляне. Въобще, разразилият се скандал в Лондон, не бива да изненадва никого, в това число и телевизионните професори, защото е съвсем закономерен, идва тъкмо навреме и сочи алтернативата, която някои, Бог знае защо, не виждат. Политическото късогледство на тези тарикати, апропо, е още по-учудващо, защото е пределно ясно, че уж безалтернативната им власт, всъщност, се крепи върху едно колкото крехко, толкова и несигурно мнозинство. Самоувереността на Бойко Борисов е направо трогателна, щом не държи сметка за реалната заплаха, която представляват негласуващите, които са едно респектиращо мнозинство.

И тези отчаяни, разочаровани, обезверени хора, разбира се, са едно най-категорично доказателство за алтернативата, която не могат или не искат да видят угодниците на сегашната власт. А и стабилността, прословутата стабилност, ако говорим реално, също я няма, щом липсва каквато и да е сигурност, щом се вихри никога невиждана агресия, щом всички са озлобени и безразсъдни. За каква стабилност говорим, когато онзи ден, в един-единствен ден, животновъд е застрелял един от крадците, нападнали фермата му, два цигански клана се стреляли насред Кърджали и е паднала още една жертва, а охранители в Средец са застреляли единия от крадците, опитали се да откраднат пенсиите на населението! Не само най-бедни сме вече, вижда се, но и агресивни, пък и непримирими! Като видяха хората, че я няма държавата, която трябва да им осигури гарантираната от Конституцията защита, се погрижиха за самозащита и вече паднаха жертви. Има и по-лошо, някои схванаха, че държавата прилича на лозе без пъдар и зачестиха, станаха ежедневие, въоръжените обири, пък и там взеха да падат жертви. Въобще и митът за стабилността, проумяха го и малоумните, е кух мит, дори тази ненужна и измамна стабилност липсва, лъгали са ни, безсрамно са ни лъгали и за това, оказва се. Дали, ако е тъй, дали, щом е тъй, я има алтернативата, аджеба, или я няма? Нека отговорят властниците, телевизионният професор и всички, дето направиха този въпрос толкова актуален, пък и драматичен…

Любомир Котев

 

About the Author :

Leave a reply