Започват Театрални празници “Невена Коканова”

Plakat_Teatralni prazniciОт понеделник, 11 юни, в Ямбол започва театрална седмица с ХХIII-тото поредно издание на Театрални празници “Невена Коканова”. В шест поредни вечери на ямболска сцена ще бъдат представени спектакли на водещи театри в страната. Пиесите ще се играят на сцената в зрителния салон  на НЧ „Съгласие – 1862“. Началото на спектаклите е от 19.00 часа.

Фестивалът, организиран от ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“, се реализира с подкрепата на Община Ямбол.

Първото издание на театралните празници „Ямболска пролет” е през 1962 г. След кратко прекъсване, през 2004 г. празниците са възстановени и преименувани в театрални празници „Невена Коканова”.

ПРОГРАМА НА ХХІII ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ „НЕВЕНА КОКАНОВА“

ГР. ЯМБОЛ 11-16 ЮНИ:

11 юни -  „Швейк“ – Театър на Българската армия, София
12 юни - „Нашенски мераци“ – Театрално-музикален център - Кърджали
13 юни - „Жертвата” - РДТ „Николай Хайтов”, Смолян
14 юни - „Бащи, лъжи и още нещо” - ДТ „Стоян Бъчваров”, Варна
15 юни - „Лес“ – ДТ „Адриана Будевска“, Бургас
16 юни - „Разделям двойки по домовете” – МТ „Николай Бинев“, София

 

About the Author :

3 Comments to “Започват Театрални празници “Невена Коканова””
  • Атанас Атанасов
    June 7, 2018 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА” (1)
    Театърът в Ямбол носи името на Невена Коканова. Директорът Михаил Лазаров много държи да се произнася името на актрисата, защото хората все още не са свикнали с това име. Първата им реакция е учудване – „Ама така ли се казва театърът? Не знаех.” – и това много го дразни. Не му е приятно и това, че и друг театър – в Дупница, носи същото име. Казва, че те, за разлика от нас, били общински театър, едва ли не самодейци и не са били на нашето професионално ниво, т. е. от яд, че някой му е отнел името Невена Коканова, той всячески се стреми да принизи и омаловажи дейността на колегите от Дупница.
    Организирал е една агресивна рекламна кампания, където навсякъде се старае да набива в очите на хората името и образа на Невена Коканова. Те трябва задължително да свързват ямболския театър с това име. Това му е нещо като фикс идея. Измисля си разни поводи и поводчета, фестивали и фестивалчета, празници, награди с името на Невена Коканова… книжки, рекламни материали, статуетки, „босоноги Жулиети”, разни „стъпки на Невена” и пр., които по някакъв ексхибиционистичен начин трябва да се натрапват на хората, да им се навират в очите, искат или не искат това.
    В стаята на дирекцията, където той прекарва повечето си време, се е заобградил, като някакъв Плюшкин, с всевъзможни излишни предмети – сувенири, статуетки, знаменца, джунджурийки, боклучета… и на повечето от тях е гравиран образът на актрисата. По цял ден седи там вторачен в образите на Невена Коканова и нещо медитира. Общо взето хората се чудят какво толкова прави в тази дирекция. Сигурно се чуди какво още да измисли по въпроса с Невена Коканова.
    Явно това, което е направил, му се е видяло малко и затова е решил театърът да има химн свързан с Невена Коканова. Само че е избрал неподходяща мелодия от филма „Момчето си отива”, която обикновено се асоциира с актьора Филип Трифонов, а не с Невена Коканова. Но той така си мисли, че едва ли не всички ще се сетят, че мелодията е писана в нейна чест. „Химнът”, ако мога така да го нарека се изпълнява по време на театралните празници преди всяко представление, като хората се задължават да стоят прави и да се взират в нещо като икона на сцената – голям винилен портрет на актрисата. Както е тръгнало, може и това да му се види малко и да сложи под портрета олтар със свещи и „литургията” да продължи два часа както е в църквите. Определено зрителите се отегчават от подобни ритуали и се питат, кога най-после ще свършат тези глупости, няма ли да започне пиесата и да гледаме това, за което сме дошли. Нещо подобно се повтаря и след края на пиесата – някакъв своеобразен ексхибиционизъм във вид на речи и ритуали, където името на Невена Коканова се повтаря пак под път и над път и зрителите едва изтрайват всичко това, защото бързат да си тръгнат.
    Въпросът с налагането на измисления от директора химн и задължаването на гражданите да му отдават чест стоейки прави, би трябвало да е предмет и на разследване от прокуратура, защото всичко това е противоконституционно. По конституция символите, на които гражданите са длъжни да отдават чест са единствено националното знаме, герба и държавния химн. А в случая имаме някаква странна самоинициатива от страна на Лазаров. Поради някакви негови причини, той си е създал личен култ и е решил да задължава странични хора, които нямат нищо общо с този култ, да му се кланят и да го почитат. Всичко това е не само странно и необичайно, плод на някакви личностови проблеми, но и незаконно.
    Явно е, че Михаил Лазаров е бил близък с Невена Коканова и е запазил някакви хубави спомени от познанството си с нея. Но защо трябва да занимава и други хора с това. Писал е там някакви сълзливи разказчета за нея, които публикува във всяка от рекламните книги за театъра. Примерно, как тя му подарила някакво растение, което още растяло в къщата му в Боженци и той свързвал това растение с Невена Коканова, сякаш духа й още живеел там… пълни глупости. Преповтаря, за кой ли път финала на „Любов под брястовете”, когато тя го галела по челото и му шепнела: „Обичам те, Ибън!”, той пък й отговарял „Обичам те, Абби!” Да кажем, това преживяване е оставило някакъв дълбок отпечатък в съзнанието му и е белязало живота му оттам нататък… Е хубаво, ама аз какво общо имам с всичко това? Нека си изживява личностовите мании и зависимости сам и да не ме занимава с тях!

  • Атанас Атанасов
    June 7, 2018 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА”(2)
    ……..
    Всичките тези странности на директора Михаил Лазаров не остават незабелязани от персонала на театъра. Неизбежно много хора започват да си задават въпроса: „Абе, тези хора (директора и Невена Коканова)… нещо така… много са съмнителни. Каква е тази мания по Невена Коканова, какво е това чудо?” Обикновено такъв въпрос се посреща с вдигане на рамене. Може и да е имало нещо… пък може и да е било несподелена любов, нещо платонично, знае ли човек. Но при всички положения е мания и зависимост, т. е. нещо ненормално.
    В допълнение към темата за култа към Невена Коканова, не мога да не спомена и за манекените с нейните дрехи, които изнасяме на показ в коридора по време на всяко представление. Тези манекени са част от култа. В началото имаше само един манекен с костюма от пиесата „Любов под брястовете” (заедно с обувките и шапката). На определен етап директорът Лазаров реши, че трябва да има и втори манекен – с червена рокля, с която уж Невена Коканова е играла някаква друга роля. Но впоследствие и това му се видя малко и затова реши да има и трети манекен – с костюма от пиесата „Ромео и Жулиета”. В допълнение към цялата тази глупост той се разпореди да има и огромно пано със снимката на Невена Коканова в цял ръст, която да посреща зрителите във фоайето. Директорът изрично настоява по време на представления да се премахват от фоайето всички изложби и материали на читалището. Тези неща много го дразнят, защото иска да внуши на зрителите, че влизат в театър, а не в читалище. Може би затова претрупва коридорите с театрални атрибути – манекени, костюми и пана, сякаш иска да покаже, че това е негово пространство – един вид “препикаване на територията” като при кучетата. Думата “читалище” за директора е мръсна дума и не трябва да се употребява. (За читалището, или лошо или нищо!) Тоя човек си живее в някаква имагинерна реалност, където читалището не съществува – има само театър и нищо друго… Всъщност темата за „лошото” читалище изисква отделен по-обширен коментар. Но сега говорим за друго.

  • Атанас Атанасов
    June 7, 2018 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА”(3)
    …….
    Общо взето зрителите недоумяват и се чудят какъв е смисълът от цялата тази показност във фоайето и коридорите. Дошли са да се забавляват и да гледат някаква пиеса, а неизвестно защо някой си ексхибиционист е решил да им навира в очите нещо странно и кичозно във вид на манекени и сценични дрехи.
    В началото разпореждането е било манекените да се изнасят само по време на наши представления. Но впоследствие на директора и това му се е видяло малко и затова е решил, че трябва да се изнасят и по време на представления на гостуващи театри, а даже и на опери. Вероятно на някакъв следващ етап може да реши манекените да пътуват по време на турнета и да се излагат на показ в театрите на други градове. Знае ли човек какво може да му хрумне? Всичко което прави, му се вижда малко и иска целият свят да научи, че театърът е патентовал името “Невена Коканова”.
    Имаше период, когато не осъзнавах що за мания е това. Приемах всичко за даденост и не му обръщах внимание, но постепенно започнах да се съмнявам и да си задавам въпроса: “Абе, този човек нормален ли е? Как може да занимава хората с такива глупости?”
    Нещата наистина бяха много по-сериозни. Директорът влагаше в тези манекени и въобще във всичко свързано с Невена Коканова, някакъв много сериозен смисъл, сякаш от това зависеше животът му.
    Преди всяко представление той си има някакви свои ритуали – обиколя по коридорите и оглежда манекените дали са добре поставени, дали обувките и шапката на единия стоят правилно, оправя им гънките по дрехите, съзерцава ги, медитира пред тях… Вероятно си представя, че насреща му стои Невена Коканова, знам ли. Хората от персонала виждат тези му странности и някои се питат, какво му става на тоя, но постепенно свикват. Какво пък, всеки си е малко луд. Това да му е кусура.
    Не искам да омаловажавам ролята и приноса на Невена Коканова за българската култура, но това, което става в нашия театър е вече извън пътя. Стига се до едно тотално обуначване и изпростачване. Нямаме си друга работа и дай сега, да си създаваме идоли и кумири и да им се кланяме. И защо трябва да го правим? Нали и тя е била човек като нас – ядяла е, пиела е, ходила е до тоалетна, имала си е своите човешки слабости и пороци. Защо е нужно от нормален човек да я превръщаме в това, в което никога не е била – някакво измислено и фалшиво божество?
    Понякога ми се струва, че нещата с тези манекени наподобяват някакъв своего рода фетишизъм, т. е. когато една жена ти липсва, започваш да компенсираш с дрехите й, обувките й, гащите й… Превръщаш ги в предмети на преклонение. Така излиза. Казах му го веднъж на директора. Ако той има проблеми в тази насока – фетишизми и пр. сексопатии, то това не означава, че трябва намесва и подчинените си. Лично аз нямам намерение да ставам оръдие на подобни странности и приумици, плод на някакви негови личностови проблеми. Нека си ги пази за себе си!

Leave a reply