Записки по градските ни работи: Находки на динозаври и как Ямбол днес се обедини

Ямбол 60 теСега, когато откриха хора от времето на динозаврите в центъра на Ямбол, и ние също станахме доста интересни. Дори забавни, ако човек е склонен към мазохизъм.

Под ние  разбирам голяма част от съгражданите ни, както и „компетентните” органи. Поставям ги в кавички, защото тяхната компетентност подлежи все повече и повече на съмнение, а туземното население няма право да каже и гък. Всъщност, по Конституция то има право, но една част от него е политически зомбирано на леви и десни, на Бойко и Сергей, макар че БСП поне докато е на власт, е по-скоро дясна, а какво е дясното на ББ е трудно да измислят. Може би в нашествието на „калинките” при предишния му премиерски мандат, завършил безславно и същевременно странно.

Ямбол център 90-те 2За БСП, партия с програмни леви документи, направила предизборна кампания с категоричното твърдение, че ще премахне плоския данък, за да върне адекватното подоходно облагане, влизането във властта също е великата цел. След това настъпва амнезия или оправдания с това, че ДПС като партия с друга платформа, не иска да махне плоския данък. При това положение, нормално е Народното събрание да се разпусне и пак да се пита суверенът, който все още някои наричат народ, и той да отиде отново до избирателните урни.

Вместо това се нагледахме на един хладнокръвен, но безхарактерен всъщност, министър-председател, какъвто беше Пламен Орешарски. Защото когато един премиер няма думата дори при избора на шеф на Държавната агенция за Национална  сигурност, няма как да очакваш от него собствена воля и разум при сложни ситуации.

Ако някой има опасно къса памет, да си припомним – Делян Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС. За няколко часа, но беше…

Но да се върнем към Ямбол, при намерените наскоро ихтиозаври и човешки скелети от оная тъй далечна и тъй мила епоха. Преустройството на централната градска част бе спряно. Точно напролет, когато фирмата трябваше да се разгърне. Тя и през най-калните и през най-студените зимни дни почти не спря да работи, като пак в такива дни, с дълъг, обилен дъжд, храбро изсипваше тонове бетон пред читалище „Съгласие”. Срок се гони, дебела работа. Тези срокове или са измислени от тъпанари, или тук, на ямболска почва, никой не осмисля нещата, за да поиска допълни седмици, а и месеци, щом са се появили сериозни проблеми при строителството. Както беше при реконструкцията на Безистена. Самият изпълнител на проекта, инж. Николай Георгиев, собственикът на АВС „Инженеринг”, пред в-к „Неделник” не скри недоумението си защо са толкова кратки тези срокове. Инж. Георгиев счита, че фирмата му е приключила работата в точно определения й срок, и то въпреки спирането за 4 месеца на строителните дейности, поради факта, че имаше проектантска недомислица за Безистена.

Добре, спази се този срок, но пък  почти веднага почна епичното разкопаване на центъра на Ямбол. И още по-епичното преустройство. Цената на това удоволствие, виждам, че мнозина дори не знаят, е за над 5 000 000 лв., изписвам го и с думички – над  пет милиона лева, за да не кажат след време някои, че пак не са разбрали. Парите са по спечелен от община Ямбол проект, няма да пропусна тази толкова важна част от работата на кмета и екипа му. Има от страна на общината съфинансиране, което е в размер на 248 000 лв., но ще нарасне. Според мен, не ангажирам друг, това преустройство е твърде скъпо. И с твърде много бетон. Когато чертаеше колко красив ще стане центърът на града ни, кметът Славов акцентираше й върху това, че той ще бъде още повече озеленен. При изсипването на толкова много бетон край сегашните, вече големи дървета, тук веднага ще натъртя нещо – в първите години от „реконструкцията” си улица „Раковски”( 70-те години на миналия век) беше ужасна, а в първите десетилетия  и мястото, където в началото на 90-те години се появи градинка Николинка-1, бе убийствено. През лятото оттам бе противопоказно да се минава – големи пространства без нито едно дърво, а Ямбол, град-герой, разбира се, и описан като много красив, разбира се, като това, естествено, сторил османският пътешественик Евлия Челеби. Друга история е фактът, че на Челеби му се нравят почти всички градове във властта на султана, в които има преобладаващо българско население. Да речем, че предците ни са били хитри, та са знаели как да се уредят пред Всевишния, когато раздавал това-онова. Бавно, много бавно, по „Раковски” израснаха дърветата и тя придоби по-човешки вид.Днес, обаче, зазидани в бетона, тия дървета най-вероятно ще изсъхнат.

Да не се разсейваме обаче с исторически и други дискурси. Защото, сега това го бутнаха в нафталина, но при соца ни проглушаха ушите: ”Ида от древността, отивам в бъдещето”. Девизът на Ямбол. Ние сме обаче в настоящето. И тия дни , щом се оказа, че ония скелети са хем на ихтиозаври, хем на хора от оная мила епоха, строителният устрем се пренесе по някои от другите улици в централната градска част. Като „Стамболийски”, например. Появи се фирма, работниците нямат обозначителни знаци къде работят, и подкара на акорд да кърти асфалта. Това – едната фирма, друга-вероятно това е В и К, понеже виждам няколко пъти инж.Стоян Радев да наднича в дупките,  направи въпросните дупки. До „Вилтон”, на ул. „Стамболийски”, пред баничарница „ Старата пиаца”, по улица „Панайот Хитов”. Преди тия двете фирми, вече обаче работеше трета, и тя без обозначителни знаци по дрехите на служителите си. Мургавите момчета вадеха част от паветата по пътя за Болницата. Вадиха, слагаха, даже се напънаха и извадиха, най-сетне, пъновете, завещани от предишния ремонт, а той пък бе едва от миналата година. Това –хубаво.

Забравиха обаче сетне да се появят и да оправят тротоара, а и дупките по него останаха. Същевременно други, (или все пак са ясни фирмите, които действат в тоя район?), награбиха част от улица „Ангел Кънчев”. Отпраха „пасажи” от асфалта, макар че пак валеше дъжд, струпаха чакъл и пясък, и понеже храбри, даже подпукаха в дъжда да настилат материала. Бойко Борисов, да си припомним, в изблик на веселие ли, на тъга ли, обясни на сънародниците ни в Чикаго преди няколко лета, че материалът, останал в България, не става. Не беше прав, разбира се, грандиозната афера с КТБ за пореден път го доказа, тук всичко е добре. Както пък казваха класиците : „Идеите наши, бензинът от вас”

Във вторник, 31 март, рано сутринта пак валеше. Нищо странно, синоптиците така и предричаха.. Народът обаче беше гладен, и напираше към баничарницата (това ядене трябва да се прекрати, само го хаби материалът), това за сведение на Миков и ББ, Лютви Местан го знае, той вероятно има и концепс по въпроса. Та народът иска бани

-чки, обаче дупките-кратери си стоят. И пешеходният народ, и автомобилният. И прави едно преодоляване на слалома, което ми върна вярата, че Петър Попангелов скоро ще има наследници. За Водния цикъл не ми се говори. Най-сетне старата Европа даде пари, над 80 милиона лева, така че там трябва са търпеливи.

Каргона е преживял далеч по-тежки времена.

А и сега каргонци  не са сами. Всички, които минат през централна градска част (трябва да минат, няма къде да мърдат, там все пак е общината, там са няколко банки, там е НОИ ). И целият град  е заедно, и както е речено в марша на 29-ти Ямболски пехотен полк,” Ний ямболци сме с дивна мощ!”…

Борислав Ненов

 

About the Author :

1 Comment to “Записки по градските ни работи: Находки на динозаври и как Ямбол днес се обедини”
  • Георги Славов
    February 16, 2016 - Reply

    Водният цикъл е факт и хората са кръстили на мен язовира на ул Захари Величков до Вилтон 2

Leave a reply