Задкулисието – начин на употреба

mistikata-na-zadkulisietoКаквото и да значи  з а д к у л и с и е , в нашия случай е ясно и за недотам интелигентните, че това е лишена от смисъл думичка, превърната в политическо плашило. Политиците, не друг, спекулират с думичката, която би трябвало да обозначава театралния реквизит, да речем, а не политическите реалности. И го вършат, не за друго, а за да отклонят общественото внимание в грешна посока, докато се пазарят непочтено. Тъкмо пазарлъкът, заради политически ползи или икономически келепир, олицетворява най-цялостно задкулисието, а тъкмо пазарящите се вдигат ненужната гюрултия и насаждат страхове у народа. А най-смешното, но и най-жалкото, в тази нашенска какафония е, че най-оцапаните са най-безсрамни и най-гласовити, че тъкмо те крещят до възбог против задкулисието. Един натрапващ се пример е поредният поведенчески пирует на нашия президент, който би бил твърде забавен, ако не бе цинична гавра с бедния българин. Забавното, всъщност, е в комичното разминаване, за стотен път, между думи и дела, а оттам насетне идва направо престъпното поведение. Престъпно, не защото този, който денонощно клейми задкулисието, в един момент го олицетворява, както се оказва, а защото е налице погазване не само на моралните закони, но на законността изобщо. Тайната среща на президента с представители на ЕVN във Виена би могла да бъде тълкувана като национално предателство, щом се е състояла в момент, когато държавата е започнала съдебна процедура за отнемане лиценза на дружеството. Тази среща, във всички случаи, е грубо погазване на законодателството от този, който би трябвало да е гарант за изпълнението на върховния закон. А най-страшното и най-срамното е, че това не е случаен акт, а последователно поведение, закрилящо нечии бизнес-интереси в ущърб на мизерстващия народ. Нека си припомним ветото на президента, относно прословутите соларни паркове, което защитаваше ненормално високите печалби, които трябва да плати най-бедния народ в Европа. Истински парадокс е, но тук, в най-бедната страна, притежателите на такива паркове, печелят най-много, а плаща не друг, а най-бедния народ, което обаче изобщо не трогва президента. Напротив, той обслужва открито, нагло, инвеститорите, сред които, апропо, е и ЕVN, сред които е и известната Цветелина Бориславова, както и други видни негови съпартийци и авери, като товари с непоносима тегоба бедстващия народ. Поведението на президента, вижда се, е не просто задкулисно, но и престъпно, но и това не е нещо неочаквано, щом пак той, не зачита дори Конституцията. Задкулисна игра е и връщането на новия изборен кодекс, а пак то, по същество, е и антиконституционен акт, щом президентът използва правото си на вето в угода на своите съпартийци. Публична тайна е, че Костинбродската афера, т.е. поредната задкулисна игра, упреква съвсем недвусмислено управляващите тогава в престъпни намерения. Публична тайна е и това, че гюрултията, която се вдига сега около поправките в избирателния кодекс, е не за друго, а защото някой, очевидно, се е надявал на машинациите, които вече му е невъзможно да направи. А кой е той е пределно ясно, щом не друг, а самият Бойко Борисов, за сетен път показа дефицит на интелигентност, като обяви, че няма да признае изборните резултати, ако случайно загуби. Подобно поведение, разбира се, е не просто антидемократично, а абсурдно, но същественото за нас е, че злополучният партиен лидер разчита не на друго, а на задкулисните игри. И насилената му самоувереност, и комплексарския страх, идат от туй, че грижливо подготвяната, с огромни ресурси, офанзива около евроизборите, би трябвало да донесе поредната победа, но може да донесе и провал. Инак е ясно за всеки изкушен от политиката, че се разчита на манипулирани социологически проучвания и масирана медийна атака, за да се изтъкне мнимото предимство на ГЕРБ. Мнимото, подчертавам, защото ГЕРБ е първа политическа сила, само ако АБВ събере седем процента електорална подкрепа, което едва ли ще се случи. Разликата между двете основни сили ГЕРБ и БСП е в границите на социологическата грешка, но само когато е нереално надут резултатът на АБВ, а освен това, когато е тенденциозно занижен резултата на „България без цензура”. Спокойно, без риск да сбъркаме, бихме могли да обобщим, че АБВ ще спечели мечтаните от Бойко Борисов седем процента, когато Реформаторският блок изпревари „България без цензура, т.е. никога. Проблемът тук обаче не е в неосъществимите мечти, а в задкулисните игри, които се опитват да манипулират, твърде несполучливо, по-лековерните, че Бойко Борисов непременно ще се върне на бял кон. В името на тази идея фикс са впрегнати не само партийните ресурси, интелектуалната мощ на Десислава Атанасова, да речем, но и усилията на куп политически аутсайдери, като се почне от Яне Янев, мине се през Татяна Дончева и Евгени Михайлов, та се стигне до Георги Първанов. Всички те, въпреки пъстроцветието, можем отново да обобщим, са задкулисни играчи,  щом наместо да предложат реални политики, обслужват къде по-прикрито, къде хептен прозрачно ГЕРБ. Истинският проблем обаче не е в политическото заиграване, а в обслужването на нечии олигархически мераци и интереси. Знаем, открай време, че политиката е концентриран израз на икономиката, та не е нито неочаквано, нито страшно, че се случва тъкмо това. Страшното е, че разноцветният отбор, групиращ се около ГЕРБ, иска да запази статуквото, да ни обрече на  дълговечната мизерия, която гарантира свръхпечалбите на новобогаташите. Парадоксът най-бедната страна в Европа да има най-високи косвени данъци, т.е. бедните да плащат наравно с богатите, докато те трупат огромни печалби, заради ниските заплати и осигуровки, очевидно, трябва да го има възможно най-дълго. А същото важи и за безобразията с цената на електричеството и бензина, която е същата като в Европа, докато заплатите тук са десетократно по-малки. Някой отново печели на наш гръб, вижда се, не само в този случай, но виновникът за тези задкулисни игри едва ли е виновният за всичко случващо се в държавата Ахмед Доган. Напротив, волно или неволно, той разкодира, при това нееднократно, нашенското задкулисие: веднъж като посочи, че около всяка партия има обръч от фирми, и сетне, като призна, че раздава порциите в държавата. Така е, като говорим, че политиката е концентриран израз на икономиката, трябва да мислим за свръхпечалбите на партийните олигарси, които раздават порциите, защото в техни ръце са и хляба, и ножа, както се казва. В този смисъл е трогателен несекващият вой около лицето Делян Пеевски, който е само параван на споменатия Доган, което е всеизвестно. И този лошо режисиран вой, апропо, е поредната задкулисна игра, щом прикрива, покрива, евентуалните машинации на вожда и обкръжението му. Същото важи, бързам да поясня, за всеки друг вожд и всяка друга партия: не секват, например, приказките за олигархически зависимости в БСП, но никой не посочва кой с кого и как е обвързан, макар че мнозина знаят прекрасно всичко. Въобще, ако задкулисието съпровожда, къде прикрито,къде ачик, всяка политика, дори ако се провежда тя в най-цивилизована страна от най-цивилизовани хора, у нас то, както би могло да се предположи, е пошло надлъгване. И това, колкото неприятно да е, би било бял кахър, ако не беше и дяволски непродуктивно, ако не спъваше още, ако не обезсилваше нацяло и без това непродуктивната ни политика, а не превръщаше в пародия държавното управление. Задкулисието в нашия случай не е страшно, защото подменя идеи и осигурява свръхпечалби, а защото селският тарикатлък, който го движи, най-често противоречи на здравия разум и винаги се противопоставя на закона. България е съвсем нецивилизована и стигнала дъното държава, защото задкулисните игри отдавна са алтернатива и на здравия разум, и на здравата работа, и на морала, и на всяка ценност. Нашенското задкулисие е параван за дребнавите и мръсни сметки на дребнави и мръсни хора, морални, социални и номинални престъпници, които се радват на безнаказаност, заради нашето овчедушие. Един красноречив пример е това, да речем, че протестите на така нареченото гражданско общество бяха насочени не към фармацевтите, например, осъществяващи същински геноцид, а против тези, които се стремят да разбият престъпния монопол. Един голям, грандиозен, непонятен за цивилизования човек срам е, че цените на лекарствата у нас, в най-бедната страна, са по-скъпи, отколкото във Франция, т.е. двадесетократно по-скъпи. Така е и с цената на електричеството или бензина, те също са двадесетократно по-скъпи, ако отчитаме стандарта, но никой не протестира против ужасяващата аномалия. Вместо това се вихрят политически протести, завоалирани като граждански, което също е задкулисна игра. Такива ми ти работи, лъжат ни, най-безсрамно, цинично, а ние глупашки обслужваме политическите мераци на политически субекти, които са направо смехотворни, отдавна доказали своята несъстоятелност, което ще рече, че сме по-жалки и по-смешни от тях. Вярно е, като че ли, че всеки народ заслужава управниците си…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply