Завръщането на Безистена

Завърщаването на БезистенаСлед  дългата, твърде дълга модернизация , за която бяха вложени  5 млн. лева, Безистена вече втора седмица е с отворени врати. През тия дни бе доста оживено из залите му, и имаше хора от всички възрасти, та дори и ученици. Ако някой се чуди защо аз се чудя, да попита  учениците какво знаят за миналото на Ямбол. За Безистена включително.

Една от най-важните работи занапред  е, чрез Безистена да се разбуди културно-историческото  любопитство на ямболлии. И на младите, и на не толкова младите. Градът ни е време да вдигне поглед  към духовното. Насъщният е нужен, може би и автомобилът, но само това не стига.

DSC03769Какво  предлага новият Безистен? Голямата му зала, тази която посреща посетителите, дава хубав „отскок” . Тя е, съчетание, микс, между поредица от срещи с някогашния Ямбол, чрез мултимедийните апарати, в чиято продукция водещи са фотосите. Те пък са с отлично качество. което при днешното равнище на компютърната техника , а и не само на нея, се постига много по-лесно. И все пак не е работа за всеки…

Историческият текст, вървящ с фотосите, надали би могъл да има претенции за нещо особено като фактология и тълкувание, но при подобен род експозиции това не е и особено нужно. Стига да няма покъртителни глупости – на първо четене в Безистена сякаш такива липсват, за разлика от прясната „История на Ямбол”.

DSC03772Фотосите,чрез  които влизаме в различни епохи от ямболското битие, могат да  ни изстрелят около оня мътно бунтовен площад  „Кобург”, край тоя същия Безистен, на който младите местни анархисти потъват в кръв. Пак около тоя Безистен, само че вече превърнат в модерни Хали, това е през 1926 г., три лета след трагедията с хората на Шейтанов, можем да видим ямболци в далеч по-спокойни времена.

Разделите за Възрожденския Ямбол, за Градската градина и хълма Боровец, за училищата, са неизбежни.  Има ги и периодите на Войните – Първата, Втората , Отечествената – все по-странно, неправдоподобно е , как  само за около 30 години България е преживяла драмите на три войни.

Има отрязъци от историята на един народ, които са сякаш повече от век.

Безистена в СараевоДумата бе обаче за голямата експозиция. Тя, освен апаратите, пращащи ни в калейдоскопа на Някога, има много силен художествен акцент. Ако е акцент, а не ядрото на тази част от Безистена. Защото тук са разположени паната, закупени навремето от ред   институции, от Първата национална изложба на приложно-декоративните изкуства. На нея домакин е Ямбол – събитие, което  е било удар в десетката. През пролетта  имаше експозиция на  част от тези творби , сега те излизат и извън Художествената галерия.

Mpezesteni,_Thessaloniki Безистен СолунБезистена сякаш е създаден за тях. Разбира се, вярно е и обратното – те са сякаш създадени за сграда като тази. Огромните като размер текстилни творби , разположени много прецизно , придават огромна свежест на Безистена в тия първи дни от неговото ново битие. Майсторите на паното като Здравко Мавродиев, Елисавета Иконописова, Владимир Овчаров, заслужават това и ново, и внушително пространство. А  този основен етаж, да го наречем  и горен етаж, на Безистена, има много простор, дава на погледа  да се разгърне – именно тази сцена е изключително добра за крупните пана. Дори когато те са лирични, деликатни, навързани сякаш с камерна музика, или със саксофон, който ще свири само за вас, само за теб.

До паната, както и в средата на този централен пасаж, има не малко скулптури, както и малки творби от дърворезба. При скулптурите присъства и ямболският майстор Иван Колев, при майсторите на дървото е Трифон Леров.

Няма да направим грешка , ако фиксираме, че по същество в този централен етаж, в тия първи дни на новия Безистен, имаме една голяма, хубава изложба. На различни творби от изобразителното изкуство, в различни  жанрове.

Малката стъклена сцена – подиум,  пък ще приютява музикантите – прекалено малка е сякаш. Щ о се отнася до стъклото, то явно е било любимият материал на авторите на проекта за Безистена. Защо те са пренебрегнали напълно дървото е въпрос на догадки, но са залитнали повечко по „модернистичното”. Връх на това залитане е балконът на централния етаж,чийто под  е изцяло от „стъкло”.  И не е ясна ролята му. Вероятно да гъделичка тийнейджърите, искащи да е „яко”. Ако идеята е такава, май някои считат тийнейджърите за дебили….

Помни се, а който не помни, може да прочете в ямболския вестник „Народен другар”, сетне „Факт” и чак след това  „Тракиец”, и вече не орган на Окръжния комитет на компартията, а на община Ямбол, дискусията за бъдещето на Безистена. Имаше едно лоби начело с  Николай Султанов и Трифон Леров, което поддържаше тезата за превръщането на някогашния Покрит пазар, каквото е езиковото значение на Безистена, в концертна зала. Или в нещо по-мащабно, нещо като културен център. Маестро Султанов акцентираше на страхотната акустика, притежавана от Безистена. И все се говореше за закупуването на орган.

Другата група, в нея изпъкваше Любомир Котев, настояваше Безистена да не променя първоначалното си предназначение – да бъде, да остане Пазар. Продължилият повече от година съдебен спор между областния управител Минчо Спасов  и кметицата Николина Хаджигеоргиева, неочаквано сложи точка на всякакви спорове. Сложи точка, защото тогава  търговците развъртаха големи пари, и никой нямаше търпение да чака края на съдебната разпра.

И когато все пак Безистена бе отново отворен, никой от солидните търговци вече нямаше желание да върти там бизнеса си. И начена  дългата агония на тъй оживената винаги сграда, веднъж приковала очите на ямболци с превръщането й в модерни  Хали от кмета Стоян Митев през 1926 г., и втори път със закриването им, и пълната Реконструкция на сградата, върнала на Безистена доста от някогашното достолепие.

Историците твърдят, че в такива Покрити пазари, Безистени, каквито на Балканския полуостров има още в Солун, Сараево и Одрин, се търгувало с платове с и какви ли не други стоки, но не и с месо и риба.

А в ямболския Безистен, направен на Хали от кмета Стоян Митев, месото и рибата държали здраво мястото си. И ченгелите за месото, разбира се. Това било революция в Ямбол, на центъра на Ямбол, тъй като ориенталщината  се  била разгърнала там и ченгелите с месото висели на жегата пред Безистена.

Това, което се постигна след Новата реконструкция на Безистена, бе предизвестено – там се търсеше силен историко-културен дух. И такъв патос. Патос, навързан изцяло с миналото на Ямбол. За първия етаж писах в миналия брой на „Неделник”, като го определих повече като много хубава  реплика на Художествена галерия. С  елементи на историческа експозиция.

Явно някои  се засегнаха. Уви, тук, в града ни, управляващите политици и  културтрегери  имат същия рефлекс, какъвто имаше във времето на  компартията – никой няма да разсъждава дали сме гениални. Сме – точка.

Бързам този път да ги успокоя – направеното чрез Реконструкцията на Безистена е  хубаво. Не се наемам да го дефинирам като гениално,  това ще го каже Времето, но е хубаво. Старите Исторически музеи се превърнаха премного в Пантеони. Поетът Константин Павлов бе написал още при соца:” Пантеонът се нуждае от проветряване”. В стария тип Исторически музеи влизат все по-малко хора, сред които децата и тийнейджърите се броят на пръсти. Ако не е някой по-надъхан учител, учениците могат и да се дипломират, без  да са стъпили в Музей.

Тук някои може да почнат ахкането как едно време НИЕ…

НИЕ също влизахме в Музеите само под строй, да не се правим на откърмени с префинена култура. Толкова ни бе ходенето и в Художествените галерии. Амнезията е удобна, ала не е нито почтена, нито признак на интелигентност, щом  искаме  да пренапишем биографиите си. Макар  в моето гимназиално време, Галерията да бе нова, не се избивахме да сме пред картините .

И гледането на картини, и навлизането в историята, не е работа за всеки. Всеки град в Европа обаче отделя средства да има култура. Не върви да показваш само Завода за смет или фабрика за маргарин, или за автомобилни кабели.

Културата пък не става на пусто място, и от днес за утре. И без да имаме огромни илюзии, тя трябва да „вербува”, да търси, дори отчаяно, нови поклонници. Нови фенове.

В този смисъл Реконструираният Безистен е добър удар. В долния етаж имаме огромни пластове История, както и етнография, тъй като е отделено място и за Кукерландия, и за бита в града ни през първите десетилетия на 20 век. Мултимедийните продукти в  долния етаж на Безистена понякога са по-скоро комични, отколкото поразяващи с прогреса на компютрите. Поне на мен ми дойде в повече появата на Индже войвода в компютърен вариант.  Страшният хайдутин, според някои историци просто разбойник, от време на време се накланяше като болен от Паркинсон. Или като пийнал повечко бабаит. Почти същата е „изявата” на най-дълголетния кмет в историята на Ямбол – Стоян Митев. Аз формата на разказа е неуместна, а въпреки че почти две десетилетия Митев е бил начело на голям град като нашия, така и не се намериха повечко негови снимки, та пак се върви само с две-три. Добре че тоя, който е подготвял разказа, си е дал сметка, че строежът на Минералната баня е против волята на Митев. И в основната си част е изграден, когато той е вече бламиран, и съответно не е кмет – 1934-1937 г.

Тези не особено прецизни мултимедийни портрети, не значи, че подземният етаж на Безистена не е направен добре. Напротив – той дава познание за различни епохи, и различни страни от историята и културата на Ямбол.  Много и качествени снимки въвеждат в аналите на Офицерския клуб, на Земеделска банка, на читалище „Съгласие”. Може обаче да тръгнете в тая дълга и любопитна историческа екскурзия и от древните, обитавали земята край река Тунджа. Или не особено далеч от нея. В отделни помещения, които може условно да наречем боксове, виждате монетите, находките на кости , глина и скъпоценности от благородни метали. Има и зала с икони от неизвестни автори, творени през първата половина на 19 век.

И ако горе, на етажа, който посреща гостите на Безистена, имаме синкретизъм на изкуствата,а пътуването в миналото на града ни е по-камерно, по-приглушено, то на долния етаж царството е на стария, преживелия  много страдания и възторг Ямбол. Жалко, че нито от началото, нито от 20-те и 30-те години на 19 век, няма никакви документални кино кадри.

Има запазена в Държавен архив-Ямбол кинолента от събарянето с багери на сградите в центъра на Ямбол. Няма никакъв звук, нещо не е наред  с апаратурата, и оригиналната лента се налага да е беззвучна, да е няма. Потресаващо е това изчезване на стария Ямбол!

Новият, Реконструираният Безистен, привлече стотици, може би и хиляди, ямболци откакто отвори врати. Същото бе и в първите дни от отварянето на „Кауфланд” и „Технополис” обаче, така че хорският наплив не означава привързаност към културата.

Но виждам и хора, които с голям интерес  пристъпват в завърналата се емблематична сграда, някои после дълго се вглеждат в ретро  фотосите, слушат думите на големите личности, без които ямболската история ще е постна. Те вероятно не знаят кой знае колко за историята на града ни. Като се прибират в домовете си, или през някой почивен ден, ще се върнат пак там, към НЯКОГА. Чрез спомена на бабата и дядото, чрез  книги за ставалото край Тунджа през вековете.

Това е и най-важният, големият смисъл от милионите, вложени в Реконструкцията на Безистена. Надали сградата ще бъде обявена за паметник на ЮНЕСКО, но дори и с повечко хиперболи и с по-малко наука, трябва да се представя Ямбол като уникален град

Няма да е вярно, но и голяма част от другите градове в Европа не притежават кой знае какви архитектурни паметници. Само че пищно и постоянно ги рекламират. За Безистена трябва също да има от тези „екстри”, защото ямболският възторг ще премине, и сградата ще почне да пустее.

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Завръщането на Безистена”
  • Васо
    October 7, 2015 - Reply

    Боре,Боре…толкова хубаво си го написал приятелю, толкова си точен но чугунените им тикви няма да го разберат!!! Жалко, съсипаха ни хубавият град,нито обновеният център ще даде живот, нито Безистена… Ямбол все повече става едно село, с затихващи функции, където от време на време ще кацат самотни гълъби… нали така беше, Павел Вежинов? Жалко е, толкова жалко е че отстарани просто не можеш да си представиш колко ме боли за всичката тази псевдокултура,парвенющина и тшеславие! Знам че ти ще ме разбереш…другите не ме интересуват!!!

Leave a reply