„Завещание на деформациите” на Тони Теллалов като опит за отърсване

DSC08295Като опит да се отърсим и да освободим част от полепналото по нас, докато се разхождаме по улиците, определи седмата си стихосбирка роденият в Ямбол поет Тони Теллалов, който представи новата си книга в регионалната библиотека „Георги С. Раковски” на 7 ноември.

В началото на срещата с почитателите на неговата поезия Тони Теллалов си спомни как преди 5 г. в Ямбол го е представял журналистът и писателят Борислав Ненов. „Знам, че ако беше жив и сега щеше да е тук, защото той ми беше не само приятел, но в много отношения и учител и вярвам, че Ямбол загуби един голям човек”, каза авторът и помоли всички присъстващи да си помълчат малко в негова памет.

DSC08299Своята гледна точка за стихосбирката представи Бойка Денева, редактор в литературния портал „Е- същност”. Тя заяви, че заглавието на стихосбирката само по себе си поставя няколко основни теми – изолацията на личността от общността, самоизолирането като форма на неприемане на бързопроменящите се културни, естетически стойности в съвремието ни, отчуждението като форма на самоизолация на мислещия човек и невъзможността му да се справи с провокациите на времето, които произхождат не само от промяната в социалната среда, но и в промяната на другостта. Бойка Денева каза още, че „Завещаване на деформациите” е книга, която провокира размисли върху поведенческите нагласи на Аз-а спрямо другите, спрямо себе си и спрямо средата, в която той битува.

DSC08301Представящата книгата разясни, че стихосбирката е оформена в две части. Първата част „В очакване животът да приключи” съдържа по-скоро екзистенциалните състояния на Аз-а, които авторът ни представя в процес на изборите на личността, на фалша, който среща в обществото, сривът на ценностите и загубата на сакралното, загубата в смисъла и вярата, в устойчивостта на онова, което Аз-а е приел през годините. Според нея това са лутанията на един мислещ човек, който търси опора в нови естетически и етични модели.

Втората част „Третични полови белези” е една картина на любовта – на влюбването с първоначалните трепети и вълнения, навлизане в житейската криза и любовта като нещо отминало. Дали любовта е спасение в нашето съществуване, или е само един епизод, който по никакъв начин не ни спасява, зададе риторичния въпрос Бойка Денева и остави авторът да потопи публиката в своята поезия.

DSC08308Самият Тони Теллалов започна представянето на стихосбирката си със стихове за самотата, премина през любимата си тема за свободата, от която, както поясни, се отказваме сами в желанието да получим нещо друго – някакви удобства, сигурност, а в крайна сметка сме все по-несвободни и някак това обезсмисля всичките ни публични напъни да бъдем свободни организирно. „Не мога да си обясня как не си даваме сметка, че едно просто желание да притежаваш една мебел повече, те прави по-несвободен и е в тотален разрив с всичките ни блянове за свобода”, каза авторът и прочете стихотворението „Чиста свобода”, породено от мисълта на Фройд „Най-голяма свобода е имало преди появата на каквато и да е цивилизация”.

DSC08311С втората част от стихосбирката Тони Теллалов представя еуфорията от любовта, самоубийствените фази на влюбения, сполетяващото ни монотоние и рутина, разпадът на чувството, като всяко от състоянията авторът подплати с поетичните си прозрения.

„След разпада се появява и новата мечта за жена, появява се и жената, и отново идва еуфорията, рутината и следващото срутване и това се случва просто защото вече адреналинът е недостатъчен”, обясни своята представа за диалектиката на любовта поетът, както той я нарича „разказ за една емоционална обреченост”.

DSC08313На въпрос „Непременно ли трябва да носи адреналин любовта?”, той отговори, че е хубаво, когато има адреналин  и когато това състояние продължава дълго, но когато адреналинът започне да изчезва, е хубаво да е просто комфортно. „Ние живеем някак си в среда, в която все по-агресивно се намесва в нашия интимен живот и ние сами го позволяваме това нещо. Ние сами ставаме проводник на агресията отвън. Тази агресия може да придобива всякакви социални форми. Забравяме кое е важното и в един момент ставаме някакви съжители и тогава си даваме сметка, че е тъпо да съжителстващ с някой, след като можеш поне във времето, което ти остава, да изживееш още веднъж онзи адреналин”, продължи отговора си Тони Теллалов: „Тънкият момент е, че много хора губят неизбежно адреналина, но оставят в някакъв комфорт помежду си, но много други прекрачват този праг неусетно и разбират, че съжителстват с някого, с когото нямат нищо общо. Това представлява неистов интерес за мен, такъв какъвто имат децата, когато са готови да разпорят жабата, за да видят какво има вътре в нея”, сподели той и обясни, че за него е важно да си обясни как е възможно в любовта след полета, устрема и вярата да се стигне отново до разпад.

На въпрос имал ли е моменти, в които не може да пише, той отговори, че е изпадал в периоди от 6-7 месеца, в които не е писал нито буква, а след това е „като отпушен чучур”. „Най-често ме блокират комфортни усещания. Когато ми е комфортно и съм попаднал в някаква капсулка, в която се чувствам добре и изолиран, нямам нужда да споделям”, обясни той кои са тези моменти и продължи: „Писането при мен е свързано с негативи, с ярост. Писането го усещам като много близко до напиването и до сбиването. Слава Богу все по-често пиша, отколкото да правя другите две неща”, пошегува се Тони Теллалов.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply