Есенните театрални празници: Семейството като ценност, но и като окови

image1Ямбол, 1.12. 2017 г.

Семейството като ценност, но и оковаващо индивида, възходите и паденията на личността в него и отношенията с останалите му членове– това са темите, които обединяват четирите постановки в тазгодишните Втори есенни театрални празници в Ямбол, посветени на 21 ноември – Ден на християнското семейство и младеж. Спектаклите бяха много различни – и като националната среда, която представяха, и като епохи – във всичко. Ако все пак нещо ги обединяваше, то бе че и в четирите случая в основата бе текст, написан от класик – Чехов, Маркес, Елин Пелин, Молиер.

Празниците започнаха с премиерно представление на театъра домакин cЯмболският драматичен театър „Невена Коканова“ – „Шега в едно действие“ по А. Чехов. То се оказа една много приятна изненада за зрителя. Излизаш от залата с вътрешно просветление и лекота. Признавам, че голямата заслуга е в разказите и драматургичните текстове на руския класик, които са в основата на постановката. Има и драма, много драма в съдбите на героите, но тиха, приглушена, прикрита зад уж нормалното им ежедневие. Зад благопристойната външност на един от героите крещи отчаянието на човек, тероризиран от съпругата си, загубил безвъзвратно в ежедневието мечтите си и накрая себе си. Друга героиня се е омъжила за човек, който я презира – единственото му съприкосновение с нея е да я наругае и набие, за него е тя е проста и недостойна, защото нему приляга градския живот край господарите. Така минават дните й – ни мома, ни омъжена жена. За разлика от нея друга от героините е истинска вдовица от 7 месеца, но не погребва съпруга си, а се опиянява от ролята на скърбяща, почти жива погребана в своя дом. Ала когато непредвидено припламва искрата на нова любов, в най-неподходящия момент съпругът ненадейно се завръща от света на мъртвите. Всички търсим любовта, но щом ни срещне – я подминаваме с лекота и безразличие – това ни казва друга от миниатюрите. В амалгамата от абсурдни ситуации срещаме и невярната съпруга, която се тръшка пред мъжа си да не й пречи да замине с младия си любовник, но щом получава предложение за развод, тя е най-върлият му противник. Всички тези житейски истории са обединени под формата на съня – всеки от героите сънува следващия сюжет, което навява идеята за живота подобен на сън – нереален, абсурден, измамен…

23380030_10155723722323796_1217764543436665035_nАко харесвате моноспектаклите, ако обичате автора на „100 години самота“ или си падате по типа кабаретни спектакли, вероятно представлението от втората вечер „Едно танго с Маркес“ на Плевенския драматичен театър „Иван Радоев“ ще ви хареса. Аз обичам писателя Габриел Гарсия Маркес, но останалото не е моята територия и затова по субективни причини това, което гледах, не ми хареса особено. За този спектакъл прочетох , че това е единственият драматургичен текст на Маркес, а създателите на спектакъла са си давали сметка, че поставянето му е риск и съм съгласна, че да – рискували са и не случайно гениалният колумбиец не е писал повече драматургия. Вярно, че Мария Сапунджиева прави каквото може на сцената. Навярно на някои ще се сторят запомнящи се някои фрази на героинята й от рода на: „Нищо повече на наподобява на ада, колкото 25-годишен брак…“ С две думи ситуацията е следната – на младини героинята й е била бедна, но образована, омъжила се е за благородник, отхвърлен от семейството си. С течение на времето и тя е приета в аристократичното семейство, и той се е завърнал в лоното му – 25 години живот, изпълнен с изневери на съпруга, разочарования. Предстои бляскаво светско отпразнуване на сребърната сватба, след което тя е решила да го напусне. Ала въпреки натрупаната горчивината и още повече цинизъм, героинята завършва с това, че напук на всичко тя обича същия този мъж, който през цялото време присъства на сцената като кукла, четяща вестника си.

23244503_10155723724103796_7773403891399564805_nЗа някои може да е изненада, защото кой не е чел „Гераците“, кой в училище не е говорил баналности за тази велика повест, но именно „Гераците“ по Елин Пелин на Драматичен театър „Йордан Йовков“-Добрич бе най-силната, разтърсваща постановка на театралните празници. Лесно биха могли създателите на спектакъла да се плъзнат по елементарната илюстративност на класическия текст. Ала публиката видя постановка мъдра, с дълбочина на посланията, с много психологизъм. Всеки от актьорите пасваше точно за ролята си. Много силни актьорски изпълнения, отлична режисура!  Нямаше нищо излишно, нищо – не на място. А най-вече – отношения, характери, ситуации – толкова наши, толкова български. Разбираш, че както четенето на добра българска литература е несравнимо преживяване спрямо четенето на каквато и да е преводна, така и гледането на българска драматургия е несравнимо. В героите откриваш себе си, частица от хората, сред които живееш и познаваш, всичко е толкова свое. Изненадващо Елин Пелин звучи толкова съвременно. Защото добро и зло, алчност и егоизъм, жертви и победители със средствата на нечестността има във всяка една културно-историческа среда и като махнеш битовата среда, всичко е абсолютно актуално. Нима не се отнасят за днешния ден темите за разпадащите се семейства, за родителското разочарование от собствените деца,  за болезнената алчност, за предателствата от най-близките, за отчуждението… И онези велики думи на стария Герак за любовта, която бяга от човешките сърца, а дяволът, усетил човешката слабост, отваря бакалница в човешката душа и търгува с доброто и злото. Велика постановка и дългите аплаузи след финала бяха потвърждение, че публиката в онази трета вечер на есенните театрални празници преживя нещо велико.

23316529_10155723724528796_5083575089311620092_nПоследната вечер бе за „Рогоносци“ по Молиер на Драматичен театър Ловеч. Тук голямото име бе режисьорът Йосиф Сърчаджиев. Спектакълът обединява две пиеси на големия френски комедиограф от 17 в. – ”Жорж Данден, или измаменият съпруг” и „Сганарел, рогоносец без рога”. Вечният стремеж всеки да търси и евентуално да намери своята изгубена половинка е в основата на действието, а това поражда едновременно и много драми и трагедии, и много комични ситуации. Има любов, завист, омраза, изневери и физически, и духовни. Ангажиран е целият състав на театъра.

Театралните празници, посветени на 21 ноември, може да отстъпват по многобройност на участниците на вече утвърдените празници  „Невена Коканова“, но определено са свежа струя в живота на града през късната есен, културен факт, който си струва да бъде развиван.

                                                                                                                                                                                                  Светлана Чамова

About the Author :

1 Comment to “Есенните театрални празници: Семейството като ценност, но и като окови”
  • Атанас Атанасов
    December 8, 2017 - Reply

    В някакъв театър в провинцията имало такива заплати:
    ___________________________
    1. Директор – 1180 лв.
    2. Гл. счетоводител ½ бройка – 1300 лв.
    3. Касиер (Д. А.) – 460 лв.
    4. Финансов контрольор ½ бройка (име на неизвестен човек) – 230 лв.
    5. Мениджър (Д. Р.) – 850 лв.
    6. Сценограф ½ бройка (А. И.) – 260 лв.
    7. Режисьор (А. Ж.) – 575 лв.
    8. Артист (Цв. К.) – 695 лв.
    9. Артист (Г. Р.) – 685 лв.
    10. Артист (В. М.) – 630 лв.
    11. Артист (Д. Р.) – 620 лв.
    12. Артист (К. В.) – 610 лв.
    13. Артист (Д. Д.) – 580 лв.
    14. Артист (П. Б.) – 540 лв.
    15. Артист (В. Я.) – 460 лв.
    16. Артист (Н. В.) – 460 лв.
    17. Организатор (З. П.) – 560 лв.
    18. Организатор (М. С.) – 510 лв.
    19. Касиер-билети ½ бройка (Т. С.) – 295 лв.
    20. Театър-майстор (В. Ж.) – 660 лв.
    21. Шофьор (И. Н.) – 530 лв. плюс 150 лв. за сценичен работник
    22. Осветител (Н. Д.) – 460 лв.
    23. Осветител (Н. С.) – 460 лв. плюс 200 лв. за шофьор.
    24. Озвучител (Р. И.) – 600 лв.
    25. Изп. художник (М. Д.) – 505 лв.
    26. Гримьор (Ж. Д.) – 460 лв.
    27. Гардероб (М. Р.) – 460 лв.
    28. Хигиенист (М. Д.) – 460 лв.

Leave a reply