Елегия за българския туризъм…

???????????????????????????????Спасението на давещите се – предупреждаваше незабравимият Остап Бендер, – е дело на самите давещи се! Мъдро предупреждение, както всичко казано от тази необозрима личност, и вечно актуално, както се оказва, но няма кой да го чуе. Наместо да се вслушваме в мъдрите завети на по-умните от нас, ние се уповаваме на мъничките си, но пъргави мозъчета. И вярваме, колкото наивно, толкова несломимо, че отново ще измислим някоя хитрина, дето ако не предотврати, поне ще отдалечи, неизбежния крах! За това става въпрос – трябва да го признаем, колкото и да не ни се ще, – за краха на родния туризъм, който крета от години, но някак оцеляваше, благодарение на благоприятната конюнктура. Знаеше се, допускаше се, че благодатните дни, ако могат да се нарекат така заредените с напрежение години, ще свършат, знаеше се и какво трябва да се направи, но никой не си мръдна пръста, за да пребори проблемите. Безбройните, трябва да се подчертае, проблеми, от всякакво естество, като се почне от обслужването и се стигне да инфраструктурата. И, нека подчертаем и това, не се направи нищо, нищичко, не само по трудно разрешимите проблеми, като тези на инфраструктурата, но и за по-лесните, за културата на обслужването, която би трябвало да е такава, каквато е във всяка от конкурентните дестинации. Наместо това, групираните във всякакви комитети и обединения хотелиери, ресторантьори и прочее препитаващи се от родното Черноморие субекти, току ни заливат с трогателни вопли. Като най-трогателният вопъл е, че е нужна държавна защита на туристическия бизнес в страна, на която с основание би завидял всеки, заради природните и дадености или климатичните особености. А още по-затрогващото е, че се разчита не на съвременния, отдавна доказал безспорните си предимства, мениджмънт в туризма, а на призивите на премиера, да речем, да почиваме в нашите курорти…

Спасението на давещите се – ще повторя, – е дело на самите давещи се! Нивга несекващите вопли на разните ресторантьори, хотелиери и прочее печалбари по родното Черноморие и не само там, не са емоционален жест. Тези вопли са добре пресметнат ход на малките, но пъргави, спекулативни мозъчета, замислили поредния си тарикатлък, който да им осигури още един сезон относително спокойствие. Може да звучи абсурдно, например, но лично аз няма да се учудя, ако разбера, че тези, които днес искат от премиера да им помогне с призиви, утре ще поискат да им помага с административни актове, които игнорират пазарните взаимоотношения. Такъв опит, нека си припомним, под предлог, че опазваме приоритетите на родните производители, вече бе направен във взаимоотношенията с чуждите търговски вериги, но не мина, слава Богу, за чест на българския парламент. Такива опити, не се съмнявам, ще има и в бъдеще, щом свободният пазар, който задълго осигуряваше безброй  възможности и огромни печалби на родния спекулант, вече е регулиран и пречка за разюзданата спекула. Поредният красноречив пример е родното Черноморие, където печалбите задълго бяха гарантирани от крайно благоприятната конюнктура, а не от други фактори, както си въобразяват някои. Конюнктурата, ниските цени, преди всичко, предопределяха интереса към българското море, като в същото време, нека изтъкнем, гарантираха значителни печалби за заетите с туристически бизнес у нас. Повишаването на стандарта, съвсем закономерно, доведе до относително приравняване на цените към цените в други, конкурентни дестинации, което намали печалбите, от една страна, и отне туристи, от друга страна. Крахът, пред който е изправен родният туризъм, все още предстои – нека не избързваме с мрачните, безнадеждни прогнози, – засега, като че ли, отминава времето на лесните и големи печалби, но това, все пак, е бял кахър. Не и за навикналите да печелят много, без особени усилия, родни спекуланти, разбира се, които отново ни заливат с празни вопли и трогателни доводи, докато напразно се надяват да излъжат, за пореден път, някак света…

Не е за вярване, но дори в мига, в който става все по-очевиден провалът на нашенските, печалбарски проекти, никой няма намерение да се отказва от тях и всички се надяват да преодолеят някак и поредното препятствие. Прословутото застрояване и презастрояване на Слънчев бряг, например, превърнало го нещо като жилищен комплекс „Младост”, т.е. в нещо с много бетон и малко зеленина, ако е позаглъхнало, то е, само защото не са останали свободни терени. Никой и не помисля обаче за подобряване на инфраструктурата, да речем, и уникалното, прозрачно и чисто Черно море, е все по-замърсено, направо мръсно от отпадни води и фекалии. Никой не помисли толкова години за една съвременна инфраструктура, за канализацията, преди всичко, а и не се намери кой да санкционира нарушителите, които създават екологичен проблем. Не само и не толкова екологичен, апропо, щом това вече е знак за атестация на нашите курорти, поредният негатив за тях. А направо абсурдно е, че обслужването у нас е под всяка критика, че изоставаме чувствително, че сме  далече зад конкурентите си, преките конкуренти. Съседните Гърция и Турция, например, могат и трябва да бъдат пример за нашите ресторантьори и хотелиери, навикнали да печелят големи пари с калпава работа и евтини продукти. И най-големият абсурд, като е дума за родния туризъм, всъщност, са тъкмо качеството на храната и услугите, които задължително трябва да са далеч по-изгодни за чуждия турист. Всичко у нас е далеч по-евтино, поне четири пъти, отколкото е в Гърция, да речем, защото е налице разлика в стандарта. Нелогично е, ненормално, спекулативно, ако цените не са чувствително по-ниски у нас, поне два пъти, например, ако не четири пъти, а те не са, пък са и по-високи понякога, комай навсякъде и във всичко. А що се отнася до конкуренцията на турските курорти, направо е невъзможно да сравняваме, щом едноседмична почивка там, в хотел с пет звезди, „олинклузив”, излиза по-евтина, отколкото един уикенд на нашето Черноморие. Въобще, очевидно е, че докато в Гърция и Турция се ръководят от добрите, изпитани практики, гарантиращи успешна конкуренция, у нас се вихри примитивно печалбарство, което все още дава нещичко, заради благоприятната конюнктура, не за друго. Очевидно е вече и това, че дните на този спекулативен и примитивен бизнес са преброени, че давещите се, вече трябва да помислят за спасението си по-сериозно…

Мислят, не че не мислят, скъсват се от мислене, така наречените бизнесмени в родния туристически бизнес, такива безумия измислят, че се чуди човек да се смее ли, да плаче ли !  Измислили са, моля ви се, да се дават на служителите и работниците в държавните и частни форми ваучери за почивка в родните курорти на Черно море. Измислили са, това мъчно може да го измисли и най-заклетият комунист, да ни задължават работодателите да почиваме в комплексите им, които са дотолкова неатрактивни, че ги подминават с презрение чуждите или родни туристи. Подобна дивотия, ако се вгледаме по-внимателно в нея, не би могъл да измисли не само комунистическият кретен, но и по-голям враг на човечеството, най-върлият мизантроп. То е безумие в свободния свят, който законно се гордее със свободите си, в Европа без граници, да въвеждаш някакви посткомунистически общежития, нещо средно между профсъюзен почивен дом и пионерски лагер. Не само безумие, но и посегателство върху демокрацията е, ако задължаваш хората да почиват някъде, някак, както на теб ти е хрумнало, комунистически, стадно, както ти е изгодно. Гражданинът е гражданин, налага се да го припомним, очевидно е, не за да осигурява лесни печалби на спекулантите, а за да се радва на свободите си!…

„Елегия за българския туризъм” нарекох този текст, за да звучи той като предупреждение, за да освестя всички, дори тези, които са се самозабравили дотолкова, че сами режат клона, на който стоят. Не вярвам, ако трябва да съм откровен, че е възможно да освестя точно тях, пък и всеки друг, щом печалбата отдавна е свещена за всекиго и няма алтернатива! Не вярвам, но се опитвам да го сторя, все пак, защото като изгубихме газопроводите и бъдещето си на енергиен възел, да речем, ако изгубим и туризма, оставаме без бъдеще и капчица надежда…

Любомир Котев

About the Author :

1 Comment to “Елегия за българския туризъм…”
  • fdgdg
    December 1, 2016 - Reply

    O M G !!!

Leave a reply