Един младеж от окървавения площад „Кобург”

07AЯмболската връзка с Франция за мнозина се изчерпва с художника Жорж Папазов.
Или пък с майора от френската съпротива Иван Тенев, върнал се след 9 септември 1944 г. в Ямбол и по-късно застанал начело на Окръжния комитет на компартията.
В продължение на цяло десетилетие, сериозна история.
Може би зависи от поколенията. Жорж Папазов навремето бе споменаван край Тунджа по-скоро под сурдинка или след няколко питиета, когато на местната интелигенция и идваше дързост. Политическите емигранти на БКП в СССР обаче по времето на соца бяха винаги за пример. И щедро им отдаваха почит.
Някои от ямболците, които се озовават, по една или друга причина, в родината на Балзак, не са оставили никакви спомени след себе си, други, дали подсетени от служителите в Държавен архив-Ямбол, дали от чувство за историчност, сами са описали част от живота си.
Георги Апостолов Бахаров би трябвало да е от тези, от които местните историци настойчиво са искали да напишат нещо от мемоарите си. Така до нас са стигнали странички от житието-битието на Бахаров.
Или Апостолов, сякаш с бащиното си име е бил далеч по-популярен край Тунджа.
Той тръгва към Ямбол от Одрин, роден е през 1897 година в село Страхи край някогашната столица на Османската империя. Още през 1901 г. обаче, семейството му емигрира в България и се установява в Ямбол.
Къде точно са намерили стряха, Георги Апостолов не споменава. Баща му е бил овчар, но дали и в Ямбол е продължил да храни семейството си с гегата, не става ясно.
През 1918 г. синът е част от ямболските анархисти. Твърди, че по онова време бил ученик. Големичък е за да търка школските чинове, но от протоколите на ямболските гимназии знам, че не са един и двама тия, които кълват средношколските науки на възраст, необичайна за днешното време.
Бъдещият политически емигрант пише, че активно е участвал в Железничарската стачка през 1919 година срещу стачкоизменниците. Няма, поне на този етап, как да се провери, дали това са негови действия, притурени със задна дата, или наистина се е хвърлил в подобна история.
Георги Апостолов обаче, вън от съмнение е, се впускал в много перипетии. На 26 март 1923 година е на площад „Кобург”/днешният „Освобождение/, където полицията и военните окървавят митинга на ямболските анархисти.
Мнозина, и историци, и хора на литературата, често пропускат да обяснят какво се иска от анархистите на този митинг. А това е много важно. Протестът е срещу разпореждане на правителството на Александър Стамболийски цивилните лица да предадат оръжията си където трябва. След трите войни, които води България за много кратък период, у населението е имало доста пушкала и те са използвани за какво ли не-много често и за престъпления.
Анархистите, не само в България, не са благотворителни дружества, и често превръщат в трупове тези, които им противоречат. Или пък не искат да се разделят с богатството си…
По всичко личи, че бъдещият политически емигрант Георги Апостолов Бахаров, по онова време е действително анархист. Или анархо-комунист.
Какъвто е бил и Георги Георгиев-Оджо, на който в Ямбол след години БКП кръсти и училище, и какво ли не.
В един кратък спомен на съпругата му обаче, тя пише, че Оджо считал себе си именно за анархо-комунист…
Апостолов веднага след кървавия митинг на площад „Кобург” минал в нелегалност.
Не сгрешил, че изчезнал от ямболските улици-малко по-късно получил задочна смъртна присъда. Забил към мините край Твърдица, където работил под чуждо име до септември 1923 г. Там, естествено, се навъртал, и главатарят на анархистите в Третото българско царство Георги Шейтанов.
Апостолов твърди, че при избухването на така нареченото Септемврийско въстание, оглавил боен отряд. И с него завладели Околийското управление в Нова Загора  и освободили Петко Енев. Водачът на революционните действия в оня край на царството остава в родината.
Ямболецът от Одринско Георги Апостолов обаче през ноември на същата тази зловеща 1923 г. се оказал на съветския параход „Илич” в Цариград. И стигнал с него до Одеса.
С нареждане от Кремъл, щом после ги пратили в Москва и ги настанили на Воронцово-номер 3, където бил домът на политемигрантите.
Само две години след това, Георги Димитров и Васил Коларов ги юрнали към България. В Цариград попаднали в лапите на полицията, където ги били яко. ”Изпълнихме обаче обещанието си пред Васил Коларов и не се огънахме”, разказва в мемоарите си Апостолов. Турската полиция ги върнала в Одеса.
Коминтерна явно имал други планове за ямболеца. И той се озовал в Париж.
Само че под друго име-вече се казвал Борис Александров Янев. В столицата на Франция работил като обущар. През 1927 година там го приели за член на компартията. Поддържал близки връзки с Иван Дюлгеров, Георги Атанасов и Велко Ибришимов.
След 9 септември първите двама станали част от посолството ни във Франция, третият също не го забравили-назначили го за някакъв шеф в спиртния монопол в София.
Дотогава обаче имало още много вода да изтече и през 1931 г. Георги Апостолов се завърнал в Ямбол. Този път не го пращал Васил Коларов, дошла амнистия, не бива да забравяме, че преселникът от Одринско има смъртна присъда…
Започнал работа на ж.п. гарата като хамалин. Хвърлял чувалите заедно с Димитър Чаушев и Слав Златев. Първият след години става кмет на Ямбол и герой на социалистическия труд. Тримата организирали няколко стачки на каруцарите, така си пише в мемоарите, макар по онова време фабриките край Тунджа да не са чак толкова малко. Вероятно каруцарите са се оказали по-благодатна почва. Или пък класово по-осъзнати…
Все пак дошли и по-добри дни за Георги Апостолов-от 1938 до 1943 г. работил в дружество „Сингер” в Ямбол, а през последните две години станал пътнически куриер по маршрута Ямбол-София. Чак през април 1944 година хванал пътя за партизанския отряд „Смърт на фашизма”, изглежда тогава от Москва пак се сетили за него.
Само няколко месеца по-късно почнал да привиква тоя и оня за разпити-вече работел в Държавна сигурност. Вероятно се е проявил добре, понеже го пратили да оглави ДС  в Елхово, а след година и половина го издърпали в Бургас…
После в София, извън системата на ДС, но на много важна длъжност. Пенсионира се като началник отдел „Кадри” в ямболския Градски народен съвет. Живял в подножието на хълма Боровец, на улица „Братя Миладинови”. И резонно ОФ организацията към оня квартал на града ни отпечатала жалейка.
В нея обаче има твърде много неточности. И това е един важен въпрос, при всеки прочит на новата ямболска история, на кого да вярваме – на спомените на човека, или на стъкменото в някоя канцелария…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply