Д-р Стоянка Мантарева, акушер-гинеколог, носител на наградата “Хипократ“ за 2017 г.:

DSC05964-Кога и как избрахте медицината?

-Последната година при завършване на гимназията, 1965 г. реших, че ще кандидатствам медицина в Медицинска академия.

- Имаше ли конкуренция между медицината и нещо друго, което да изберете за свое професионално поприще?

-Бях спортистка и мислех да се занимавам със спорт, но се отказах. Бях приета в Медицинска академия-Пловдив и там прекарах 6 години. След завършването по разпределение ми беше предложено да бъда педиатър в общинската болница в Елхово или акушерство и гинекология в Ямбол. И тъй като съм си от Ямбол, предпочетох в АГ-отделение в Ямбол.

-Тогава не трябваше ли да мине известно време до избора на специалност?

- Не, направо ти предлагат и започваш.

-Значи е било в известен смисъл случайно, по стечение на обстоятелствата?

-Да, д-р Ненчев беше представителя на болницата, който ми предложи тези две специалности. Аз си избрах акушерство и гинекология и така беше – по разпределение си дойдох. Иначе трябваше да работя като участъков лекар на село или педиатър общинската болница в Елхово – това бяха двете свободни места. След 4 години се явих за специалност, взех специалност и така от първия си работен ден, та до ден днешен работя на едно и също място.

- Това е голяма работа, рядко се случва. Колко години работите в ямболската болница?

-И така 43 години. Не съм ходила другаде, винаги тук съм работила. Минала съм през всички стъпки от ординатор, после се създаде поликлинично отделение в поликлиниката, където бях първия завеждащ  отделение. После съм била завеждащ отделение на гинекология, завеждащ отделение патологична бременност, на родилно…

- Кой е случаят от вашата практика, който никога няма да забравите?

-През 1981 г. взех специалност и първият ми работен ден беше на 25 декември. Първото ми дежурството след вземане на специалността по акушерство и гинекология беше на 31 декември срещу 1 януари и за мой късмет – три родилки родиха чрез секцио цезарея плюс още три нормални раждания – ето това няма да го забравя никога. Току-що, пресен специалист… Тогава операционната акушерка беше дежурна с мен, тя доста ме успокояваше и с нейна помощ се справихме добре. Иначе много тежки случаи е имало, но са минавали благополучно. Единици са случаите в работата ми, при които съм оставала неудовлетворена. Това е много добре за един лекар. Обикновено всичко е завършвало добре.

- Как се живее в ритъма между дежурства – дневни, нощни?

-Свиква се, променяш си биологичния часовник. Ето този месец имам 15 нощни дежурства плюс едно дневно. Привикваш. Като ти се отдаде случай – лягаш, почиваш, защото не знаеш в кой момент какво ще ти се случи. Наскоро, в последно време имахме един случай на бебе ин винтро. Жената беше с много голямо кръвотечение, с високо кръвно, тнеадекватна и не е поискала да идва в Ямбол, но състоянието й наложи да бъде лекувана при нас. Трансферът на бебетата й е направен в клиника „Надежда“ в София, тук направих секцио с колегата, който ми асистираше, д-р Славейков, спасихме матката, спасихме жената, но тя беше постъпила с мъртъв плод. Това е един от най-тежките случаи. През февруари пак се случи нещо подобно- бях се върнала от отпуск, бях при дъщеря си във Виена, това ми беше един от много тежките случаи, но по живо по здраво спасихме жената. Това е радост за един акушер-гинеколог, радост е и за роднините на тази болна.

-Това ли са моментите на най-голяма радост, макар че всяко раждане е радостно събитие, разбира се?

-Когато родилката е тежко болна, ние също го преживяваме. В последния случай в продължение на 4-5 дни, докато жената се оправи, бях между небето и земята – нито можеш да спиш спокойно, нито да се храниш. Ние го преживяваме, въпреки че пациентът не го осъзнава. Но когато всичко завърши добре, всички сме радостни и щастливи, защото сме спасили един млад човешки живот. В този случай, за жалост бебето… ако беше дошла по-рано, но тя дойде с мъртъв плод и голямо кървене. Идва при нас, когато вече губи съзнание.

-Има ли основание за това, че не малка част от ямболските жени предпочитат да не раждат в нашата болница?

-Никакво основание. Най-тежките случаи от цяла България, дето ходят и обикалят из страната, идват при нас и ние нямаме усложнения, нямаме тежки, фрапантни случаи, дето някой да каже „тези некадърници…“

-Може би по другите места условията са по-лъскави…

-Причините са в битовите условия и плюс това младите хора като че ли не държат за града си. Защото когато се случи спешен случай, пациентът не може да отиде нито до Елхово, нито до Стара Загора, не може да прескочи Ямбол. Значи трябва да работят за града. Само условията не са причина.

- В края на краищата лекарите, а не условията правят болницата…

- Колегите тук са с много голям стаж, много опитни, в родилния дом в Ямбол всички колеги работят много добре и сме признати.

-Значи може да се каже: „Спокойно раждайте в Ямбол!“

-Ама ние сме по-добри от другите. Но след модата да раждат в Сливен, сега ходят в Бургас, Стара Загора, обикалят…

-Отношенията лекар-пациент. Понякога пациентът има нужда и от добра дума, да бъде приласкан, а не се ли случва понякога лекарите да ползват външната грубост и като защитна стена. Има ли нещо такова?

-Не, не, нямаме груби лекари. Лекарят като си е сложил бялата престилка и като е положил Хипократовата клетва, знае, че трябва да се държи добре с пациента. Но и пациентите станаха с големи изисквания, много претенциозни. Като изискваш от лекаря и ти трябва да имаш държание, възпитанието ти, общата ти култура да са високи.

-Как си обяснявате случаите на насилие върху лекари, на минаването на всякакви граници?

-В родилния дом, може би защото сме по-стари лекарите, отношението на пациентите към нас не е толкова грубо. Но си превишават правата. Раждат повече от малцинствата и изискванията им са големи. Те често пъти не разбират – да кажем клиничната пътека е за три дни, те казват: “влизам вътре за един ден и утре сутринта си отивам“. Това е и не можеш да влезеш в никакъв контакт с тях. На другия ден е избягала. Но като цяло в родилния дом нямаме проблеми, повечето са в спешното. Единственото, което е по-трудно при нас и ти го приемаш, няма как, е че близките звънят непрекъснато. Искат непрекъснато да стоиш долу. А аз през това време работя с неговата жена, трябва да я прегледам, да я разпитам, да я обслужим.

-Признателни ли са пациентите в наше време?

-Аз нямам много контакт, но признателни са. Повечето не са лоши, добродушни са. Но на 10 човека двама като се държат арогантно, то ти е достатъчно. След като ромите из града като ме срещат, викат: „Докторке, здрасти, как си?“  и аз отвръщам – здрасти, значи е добре.

-Какво бихте посъветвали младите си колеги?

-Младите колеги да се учат, да работят, но ние ги нямаме тези млади колеги. Нямаме ни един млад, на който да отправям някакви съвети – най-младият е на 55 г. На кой да кажа, като никой няма да дойде. Работим, но ще дойде време и ние да си отидем. Последното момче, което дойде да работи, бе с 510 лева начална заплата, как да остане…

-Остава ли Ви време за хоби, интереси, за нещо съвсем странично от медицината?

-Обичам да се разхождам, да ходя на екскурзии. Обикновено посещавам Виена, малката ми дъщеря е там. Там ходя 2-3 пъти в годината. Голямата дъщеря е тука. Чета книги. Сега е модерен интернета – чета всичко, сайтове, всичко гледам…

Разговора проведе: Светлана Чамова

Д-р Стоянка Мантарева е лекар, специалист по акушерство и гинекология. През тази година, 2017 г.,  тя бе удостоена с наградата „Хипократ“ на община Ямбол за медицина, която се връчва ежегодно на 7 април на изявени ямболски медици. Д-р Мантарева е родена в Ямбол. Завършва Първа гимназия „Васил Карагьозов“, а след това и Медицинска академия в Пловдив. Започва работа в Ямболската болница и това е единственото място, където е работила непрекъснато в продължение на 43 години. Преминала е през всички нива през кариерата си – ординатор, завеждащ отделение на гинекологията, завеждащ отделение патологична бременност, на родилното отделение. Има две дъщери.

About the Author :

2 Comments to “Д-р Стоянка Мантарева, акушер-гинеколог, носител на наградата “Хипократ“ за 2017 г.:”
  • Anonymous
    July 9, 2018 - Reply

    Др мантарева е най Голямата некъдърница

  • Anonymous
    July 9, 2018 - Reply

    И най добрата разбира се

Leave a reply