Допълнение към изборния кодекс

KotevAAВдигна се напоследък гюрултия до Бога, относно новия изборен кодекс, шумно и протяжно обсъждан, незнайно защо, не само в Народното събрание, но и по цял свят, както се оказа. Или, както ни убеждават представителите на вездесъщите неправителствени организации, може би, които не за пръв път са в ролята на удобни някому клакьори. Те са и обидчиви тези глашатаи на демократичната правда, на която гледат като на изконна собственост, но няма как да ми възразят, като кажа, че съвсем съзнателно подвеждат маса народ. Докато тръбят, например, че се отнемали Конституционни права на живеещите в чужбина наши сънародници, например! Подобна глупост, нека ми простят всички, които я повтарят, може да изрече само този, който не е помирисвал Конституцията, или някой заклет нахалник, подвеждащ съзнателно и злонамерено аудиторията. Така е, защото в Конституцията ни е записано единствено, че всеки гражданин на Република България има право да избира и да бъде избиран, а как става това е описано в нарочен закон. Никой, очевидно е, не отнема права на гласуващите в чужбина българи, никой не им забранява да го сторят, а тъкмо наопаки, осигуряват им се допълнителни екстри, което е поредният нашенски парадокс.

Нашенски парадокс, подчертавам, а не правен парадокс, защото в цивилизованите държави никому не е позволено да тълкува върховния закон, както му е угодно, да спекулира с него и прочее. Нещо повече, в цивилизованите държави, в Германия, например, на тези германци, които са напуснали Отечеството си, за да търсят по-добър живот другаде, изобщо не се позволява да гласуват. И няма нищо по-логично от това – нищо, че нашенските правозащитници са на друго мнение! – щом е пълен абсурд да избираш кмет и съветници на община в България, макар да живееш в Английска община през целия мандат и там да плащаш данъците си. Абсурдът, ако е възможна подобна метаморфоза, а още по-релефен, щом Английският избирател на Българските органи за местно самоуправление, гласува папагалски, емоционално, некомпетентно, защото е далеч от родната реалност. Подобно гласуване, би могло смело да се обобщи, не допринася за развитието на една или друга община; напротив, ефектът закономерно е отрицателен, което лесно може да се види в Кърджалийско или Делиормана.

Голямата битка обаче и това е най-големият абсурд, всъщност, е да се опази тъкмо този отдавна компромериран и най-порочен модел! Воят, пронизителният вой за отнетите граждански права, всъщност, лишава от граждански права всички нас, които сме останали в Отечеството си, или най-малкото ни обижда, като изисква привилегии за тези, които са в чужбина. Точно така, става въпрос за привилегии, а не за отнемане на Конституционни и граждански права! Настоява се за права, които не гарантират нито Конституцията, нито законът, защото не е редно да ги има в демократичното законодателство. Почти всички цивилизовани държави, нека припомня и това, ако позволяват гласуване на живеещите в чужбина, настояват това да стане в посолството, т. е. на територията на съответната държава, макар и символично. И подобен акт, нека припомня и това, не е случайност или нелепа традиция, а цивилизован подход, именно цивилизован, щом противостои на евентуалните фалшификации. Нашите правозащитници, така наречените правозащитници, би могло да се каже, изглежда искат да опазят не гражданските права, а фалшификациите, щом пледират за Изборен кодекс, какъвто няма никъде. Несериозно е, ама крайно несериозно, всеки ще се съгласи, наместо Мохамед  да отиде при планината, тя да се затири към него! Тази поговорка е просъществувала хилядолетия, защото отразява една категорична истина. Несериозно е, ама крайно несериозно, държавата да защитава мераците на тези, които са я напуснали, да им осигурява привилегии, защото са я напуснали.

Това се иска! Да се разкриват всякакви пунктове, навсякъде, Бог знае как, Бог знае защо, но в противовес на съществуващото българско законодателство и цивилизованото законодателство в цял свят. Далече им било, скъпо им било, неудобно им било на преуспелите уж, умни, богати и красиви нашенци, дето са толкова преуспели, че нямат нито време, нито пари, за да отидат до най-близкото посолство! Или са се разциврили, като разглезени примадони, ако не е тъй, което е още по-неприемливо, което прави очакваните привилегии още по-недопустими. Смешно е, нелепо, нецивилизовано, да се угажда на подобни мераци по подобен начин! А най-куриозното е, че е  и съвършено ненужно, че съществуващият проблем, измисленият проблем, всъщност, лесно би могъл да бъде решен, ако се гласува по пощата, да речем…

Защо е нужна, ако е тъй, очевидно ненужната гюрултия? Заради фалшификациите, така ще излезе, които са крайно необходими на някого или на всички! На всички са нужни, без съмнение, всеки се надява, че някога, някак, ще преметне другите, ще припечели за тяхна сметка. Изборният кодекс, с други думи казано, е такъв, какъвто е животът ни, опазва и той, съхранява, гарантира морала ни и аморалността ни. У нас всеки лъже всекиго за всичко, всякога, без почивен ден, а изборният кодекс, очевидно, се съобразява с щенията ни, угажда ни всякога и всякак.

Е, не е, слава Богу, чак такава гротеска животът ни, но някаква гротеска, без съмнение, е!  Най-красноречивото доказателство за това са прословутите мъртви души, които се мъдрят в избирателните списъци десетилетия вече и не случайно отвеждат към гротеската на Гогол. Техният брой, сигурен съм, отдавна е известен на всички заинтересовани страни и отговорните фактори, както се казва, щом е публична тайна варира около милион вече. Пак така, отдавна е известно на всички, как се формира това число на гласуващи-негласуващи, удобни за всякакви фалшификации гласове. Наместо да говорим сериозно за всичко това обаче и да помислим как да му се противопоставим чрез новия избирателен кодекс, продължаваме да сеем забавни мистификации, чиято цел е замъгляването на тъкмо тази шарлатания. Чудех се дълго кому е нужно да говори непрестанно, без умора и без необходимото интелектуално напрежение, за тълпите чакащи ред на „Терминал едно” изоставящи ни наши съотечественици, докато накрая ми просветна. На политиканстващите шарлатани е нужно, на никой друг! Това напоследък е най-опорната от опорните точки, с които току се замерят управляващи и опозиция, опорната за всички тях опорна точка. Затова гъмжи продажната ни преса от чудовищни глупости, не за друго, на които пригласят и уж сериозни учени, познайте защо! Наскоро, например, прочетох, в известен жълт вестник, че София е вече три милиона, а напусналите България са три и половина милиона. И се чудя сега, толкова тъп ли е този така наречен журналист, психопат ли е, що ли, или патологичен нахалник, щом не може, или не иска да направи простичката сметка, че ако е вярно казаното от него, не остава население за Пловдив, Бургас и Варна, а България е обезлюдена напълно!

Да, точно така е, защото населението ни последните години варира около седемте милиона. Но, нека покажа, що-годе нагледно, доколко нелепа е наистина нелепата мистификация! България, помним всички, стигна почти до деветия милион, а сетне ни заклати кризата, свирепата и несекваща вече четвърт век демографска криза, която се превърна в демографска катастрофа. От паметния Десети ноември досега, ние се „радваме” на постоянен отрицателен прираст, на постоянно увеличаваща се детска и не само детска смъртност, на сериозно съкращаване на продължителността на живота. Или, ако си направим труда да проследим как, с колко, намалява населението, било заради ниската раждаемост, било заради влошените условия на живот, ще видим, че намаляваме с около 40 000 души годишно. За четвърт век, сочи простата сметка, сме намалели с милион! Горе-долу толкова, малко над 40 000 души, са и напускащите страната, или налице е и вторият милион. Не бива да пренебрегваме обаче динамиката на демографските процеси и, ако отново си направим труда да надникнем в документацията на статистиците, лесно ще забележим, че пак толкова, отново около 40 000 души се и връщат в България.

Процесът не е, както ни убеждават, еднопосочен, но трябва да се отчете, че едно значително мнозинство, над 300 000 български турци е трайно отседнало в Южната ни съседка, а броят на така наречените умни, богати и красиви представители на нова България, твърдо отседнали в САЩ и Западна Европа, едва ли достига тази заветна цифра. Въобще, както и да го усукваме, пределно ясно е, елементарната аритметика го доказва, броят на емигрантите и имигрантите, които са в постоянно движение, общо взето, съответства на мъртвите души. И това е, близко е до ума, проблемът на проблемите за новия избирателен кодекс, това е проблемът, който трябва да се реши преди всичко! Всичко останало са пълни глупости и празно умуване, щом гласовете, идващи от чужбина, си остават далеч по-малко от броя на трайно установилите се там българи, ако не броим, разбира се, турците с двойно гражданство…

Сигурен съм, че депутатите, които сме склонни да оплюваме всеки път и без мярка, не са толкова глупави, все пак, пък и толкова неграмотни, че да не могат да направят сметките, с които ви занимавам, или да вникнат в тях. Те прекрасно знаят всичко това, а празната гюрултия, очевидно, е само удобно прикритие, или по-скоро неудобно прикритие, защото и ние не сме дотам глупави и неграмотни, за несекващите им шарлатании…

About the Author :

Leave a reply