Домашното насилие – адът най-близо до нас

Woman Covering Her Face In Fear Of Domestic ViolenceПрословутата Истанбулска конвенция стана повод през последните дни и седмици отново да се заговори за насилието над жени и въобще – домашното насилие. А с конвенция или не – проблемът за насилието в семействата си съществува, къде старателно крит и пазен като срамна тайна, къде скандално излизащ извън стените на дома, понякога избухващ до страшни престъпления, които влизат в националните новини.

И в Ямбол, уви, преди година имаше такъв случай

,който с финалното си възмездие, съперничи на сюжет от древногръцка драма. Ала за реалните хора, преживели всичко това, едва ли им е до каквито и да е съпоставки. По-вероятно е единствено да искат да забравят. В края на януари миналата година 36-годишният Деян Г. след така наречен „битов скандал“ с бившата си съпруга загина при катастрофа на автомагистрала „Тракия“, като транспортното произшествие бе предшествано от гонка с полицейски автопатрул. Предисторията е дълга. През септември 2016 г. той е осъден на глоба от 2 хиляди лева за неизпълнение на съдебна заповед – да не приближава жилището на бившата си съпруга. Не се явява на делото. То е заведено за това, че през април същата година, по-малко от месец след като жената си издейства заповед за незабавна защита, той отива пред апартамента на майка й, където тя се преселва. Вратата е изкривена от блъскането, бравата е счупена. Зад крехката преграда са двете ужасени жени и двегодишното му дете. И за да се изгаври с жертвите си, се обажда по телефона на бившата си съпруга да я пита дали да дойде да й помогне, защото получил информация от космоса, че има проблеми. Жените го виждат през прозореца и се обаждат на 112. Тогава той е задържан, а по-късно и осъден на въпросната глоба. Наказание, което очевидно не го впечатлява, щом се стига и до поредния,

последен епизод, разиграл се на 23 януари 2017 г.

В 5.20 ч. на тел. 112 бившата му съпруга сигнализира, че той отново блъска по вратата на апартамента в к-с „Бенковски“, за да ги тормози. При появата на униформените мъжът стреля срещу тях и отпрашва с автомобила си. Започва преследване, полицаите стрелят във въздуха, но Деян Г. подкарва извън града – след Хаджи Димитрово се качва на магистрала „Тракия“ и продължава в посока София. Близо до Кермен той се блъска смъртоносно в мантинелата. В медиите се появи разнопосочна информация – че или се е блъснал сам, или го е ударил ТИР. Вероятно разследването е установило фактите, но те едва ли са от особено значение за жертвите, които е тормозил.

Още едно дело за

неизпълнение на съдебна ограничителна заповед

, се появява в архивите на Ямболския районен съд през миналата година. Присъдата е глоба в размер на 1000 лева и е издадена на 6 ноември 2017 г. След нанесен побой жертвата, с която подсъдимият П.Т.П. живее на съпружески начала, го напуска и си издейства заповед за защита от домашно насилие. Една вечер през април подсъдимият отива заедно с брат си в жилището й, отключва, влиза вътре, а по-късно отива при живеещ отсреща съсед. В този момент жената била при приятелка, като се прибира го вижда и се обажда на тел. 112. Пред съда мъжът казва, че отишъл в жилището, въпреки наложената му забрана, защото имал информация, че бившата му жена вече не живее там. Това обаче не минава пред магистратите и те се произнасят в полза на жената.

За подобни случаи – неизпълнение на съдебна заповед, законът предвижда

наказание до 5 хил. лева глоба и до 3 години лишаване от свобода.

Ала и двата случая сочат, че обикновено се прибягва до най-лекото наказание – глоба, особено когато подсъдимият е с чисто съдебно досие.

Професионалисти от Ямбол, ангажирани със случаи по Закона за домашното насилие, казват, че с времето е настъпила промяна при прилагането на закона. Тя обаче е в посока, различна от очакваното, защото не всичко е каквото изглежда, не винаги е категорично ясно кой е жертвата и има ли такава.

Случва се да се злоупотребява  с този закон

,особено при спорове за родителски права и най-вече за имоти по време на развод, тъй като една от възможните мерки за закрила е извеждане на насилника от семейното жилище. При бракоразводно дело, съпроводено с делба, подобни неща наклоняват везните. Затова ако в първите години от прилагането му е била достатъчна само една декларация от човек, заявяващ, че е подложен на домашно насилие, за да се приложат мерки за закрила, сега задължително се изискват доказателства. Проблемът е, че насилието рядко се случва пред публика, обикновено събитията се разиграват между четири стени и свидетели няма. Най-често свидетелите са роднини, съседи чули виковете и крясъците, хора, на които жертвата се е оплакала и е споделила преживяванията си, могат да са полицейските служители, ако е викана полиция при скандалите и побоищата, силен коз са медицинските свидетелства за нанесени травми. Най-успешни за пострадалите са случаите, когато те без знанието на насилника отидат на медицински преглед и се сдобият с документ за нанесените им травми. Има случаи в съдебно заседание насилникът да отрича всичко, но когато на бял свят излезе медицинското, това решава всичко.

И тъй като

най-честото наказание е именно глоба

,която насилникът плаща на държавата, се стига и до следния абсурд: парите за глобата отиват в държавния бюджет, вместо за издръжка на децата и пострадалата екс съпруга, особено като знае финансовия хал на бившата си половинка, избира да се откаже от възмездието на закона. Което кара насилникът да се чувства ненаказуем и кръгът се затваря.

Разследващи в Ямбол си спомнят, например, случай, когато бившият съпруг отправя системно, закани за убийство към жената, включително реплики като „ще те пратя на края на Кукорево“ и пр. След прилагане за мерки за защита, той е изведен от семейното жилище, но поради липса на друго място за живеене, се преселва в гаража. Това обаче по никакъв начин не решава проблема -  когато жената се връща от нощна смяна късно вечер, редовно бере страхове, минавайки край гаража, който е току до входната й врата.

Доколко домашното насилие е проблем, присъстващ трайно край нас, говори фактът, че

само през декември 2017 г. в Ямболския районен съд са насрочени 5 различни дела

по Закона за домашното насилие – всичките са прекратени, през ноември те са 8, като 5 от тях са прекратени и т.н. Прекратяването е по две причини: или подалият молбата за защита се е отказал, или  молбата е била с нередности, които не са отстранени, но големият дял на тези случаи е показателен.  И в двата варианта нещо или някой е разубедил пострадалия да оттегли молбата си – с обещания, увещания и пр., но едва ли означава, че насилникът се е преобразил.

И трите дела по Закона за домашното насилие, които все пак са гледани от Ямболския районен съд през ноември 2017 г., обаче

не засягат насилие между съпрузи.

В единия случай насилникът е баща, който в пияно състояние посред нощ подгонил големия си син с нож пред очите на снахата и внучето. По бельо синът намерил спасение при съседи. След пристигането на полиция бащата продължил да крещи и да се заканва. 400 лева глоба, 15 месеца да се въздържа от домашно насилие и да не доближава пострадалия на по-малко от 50 метра е съдебното решение.

Второто дело е заведено от сестра срещу брат й. Той си дошъл от София, където живеел постоянно и в пияно състояние чупил вещи в наследствения им апартамент, обитаван от сестрата, нанесъл й побой, изхвърлял мебели. Не допускал сестра си да си вземе личните вещи от жилището, за което три пъти е викана полиция. Съдебното решение е 500 лв. глоба и въздържане от насилие за 12 месеца.

Третото дело е за насилие, упражнено от син върху майка му. Той взел детето си от столично училище, без разрешение от майката на хлапето. Завел го в родната си къща в ямболско село, където започнал да чупи и тръшка покъщина – за да видело детето му какъв живот е живял. Майката на разбеснелия се мъж избягала, а селският кмет позвънил на телефон 112. На следващия ден разлудувалият се мъж повторил изпълненията с едно допълнение – полял се с бензин. Повиканите на място полицаи го задържали.

Не бива да се пропуска и нещо много важно – по традиция в масовото съзнание у нас

за истинско насилие се приема физическото

 - нищо, че в закона пише друго – ако не е имало един грандиозен скандал с побой, все едно нищо не е станало. А останалите форми на насилие – психологическо, сексуално, икономическо, дебненето и преследване, се омаловажават, макар че могат да доведат до най-ужасни резултати.

На домашното насилие се противодейства не с конвенции със съмнителни текстове от графата „и други“, които разединяват обществото, а с конкретни законодателни мерки, които се прилагат последователно и с достатъчна строгост. Включително с наличието на кризисни центрове не само в най-големите градове, където жертвите да потърсят закрила в тежка ситуация; с третирането на самото насилие като криминално престъпление, а не само на нарушението на съдебната заповед, както е сега, и далеч по-строги мерки от налаганите невисоки глоби.

                                                                                                                                                                                Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply