Докато няма гълчава, Безистена ще е мъртъв

Безистене от въздуха ретроТия дни се засичаме с Иван Свинаров до Безистена. Носителят на наградата „Хипократ” ме пита какво е станало с трамвая. Зачудих  се какъв трамвай гони стоматолога, сетне включих, че Свинаров пита за макета на някогашния ямболски конски трамвай.

Наистина, по замисъл трябваше да има макет на оня трамвай, съществувал до средата на 20-те години на миналия век край днешния, модернизиран, вариант на Безистена. Градската управа обаче нещо почна да се ослушва и така и не се появи въпросният макет.

Ако искате  го наречете копие, ако искате реплика – в последните няколко години копие се струва на мнозина не достатъчно учена дума, та я изхвърлиха от употреба и сега се говори, и пише, все за реплики.

Дано всички са наясно с тая дума, за да не стане така, че да искат дуплика на репликата.

Разменихме някоя и друга дума с доктор Свинаров, разбрах, че не е възхитен от преустройството, което се извърши на централната градска част, включително и на Безистена. Отдавна писах за това, че градската управа прави неадекватно разместване на централния ямболски площад.

Площад „Освобождение”, някогашен ”Кобург”, това, с царското име, до началото на 30-те години на миналия век.

Към днешна дата е все по-мътно кой е централният площад на Ямбол. Пространството между читалище „Съгласие” и общината тихомълком преди време бе превърнато в централен площад – там кметът държи речите си за големите празници, там се провеждат концертите на ГЕРБ. Няма място обаче там нито за коледарите, нито за кукерския празник. Като дойде време за коледарите, пращат ги вече трета година поред  в парка. И маскарадния международен фестивал , нашенската Кукерландия, също я пратиха там, в парка.

Изключително нелепо, тъпо решение. Първо – в парка няма нужното голямо пространство, няма и видимост за публиката, която иначе продължава да се струпва за игрите на кукерите и кудите. Градската градина, след такова струпване на хора, е свирепо отъпкана и трябва доста време, докато тревните площи си вземат въздух.

Защо кметът Славов не харесва пространството пред общината за тези празници, за мен поне си остава мистерия. Циркулира версията , че кметът пази новите все още плочки от счупване. След като под тях се изля чудовищно количество бетон, е странно как никаква сериозна тежест не може да се „настани” или да премине, през площада. И през все още официалният площад, този край Безистена, носещ името „Освобождение”, и през другия, край общината.

Дори Коледният базар този декември бе натикан в края на улица „Раковски”, близо до Арменския блок. Също въпиюща глупост. Още по времето на соца базарът разпъваше сергиите и масите за пиячите близо до площад „Освобождение”, като бяхме в гимназията помня, че беше до  Черницата, край Регионалната библиотека, пред  ДСК. Пред  библиотеката също се правеше доста години базар. Бибиотеката, знайно е, е съвсем близо до Безистена. Сега обаче нито едното място, нито другото е коледен базар.

Целият площад на Ямбол е лишен от коледна атмосфера, изключвайки елхата пред самата община. Ако велможите на днешния ни град си въобразяват, че с една елха се прави коледна атмосфера, то те бягат в странна писта.

За базара край Арменския блок, доколкото виждам, желаещите търговци са малко. Как да са повече, след като ги пращат там, а не на пъпа на Ямбол? Много окъсняха и търговете за отдаване под наем на площи от Безистена. Това трябваше да стане броени дни след като Безистена отвори врати за посетители.

Не зная дали вече не е нужно да припомняме на някои в Бялата къща, че Безистен означава покрит пазар. И че като няма хора вътре и около Безистена, той е просто една мъртва сграда.

Много скъпа, ала мъртва. Преди време потърсих да видя как дишат Безистените в Европа, доколкото ги има. Оказа се, че и в Сараево, и в Солун, и в Одрин този тип сгради са оживени търговски средища и днес. Снимките са недвусмислени, навалицата от хора – също.

Наскоро навърши 60 години голямата Тотка Петрова. Покрай нейните велики бягания, видях и нещо, което в спомените ми не е останало – че пред  Безистена са награждавали някога победителите  в лекоатлетическия крос „Диана”.  Тоест, на площад „Освобождение”, централният ямболски площад. Форумът, към който теглят всички важни местни улици някога, където се върти, та пушек се вдига, алъш-веришът. От 1926 година, когато Безистена става Хали, та до края на соца, а и години след началото на Прехода.

Идеята, и реализацията, на мултимедийно представяне на стария Ямбол вътре в Безистена, бе добра- не можем само с едните стари снимки да търсим исторически туризъм. Тоя туризъм обаче няма да стане и само така. Хората отиват, влизат, купуват, гледат, радват се или попържат, там, където е тарапаната. Няма ли човешка навалица, в Безистена така и ще стоят само пазачът и уредниците. Е, от време на време ще влизат поклонниците на музиката за някой концерт на „Дианополис”, но това не променя липсата на посещаемост в сградата, за чиято реконструкция се дадоха милиони.

Защото някога Безистена е бил средище, там, в него и около него, е имало и търговски, и кулинарни,и политически страсти. Там се е провиквал забързан или приятно отпуснат народът край Тунджа.

Макетът на някогашния трамвай може някой ден и да цъфне на имитираните релси пред Безистена. Това обаче няма да промени нищо съществено. Все още на Безистена липсва дух, липсва страст, липса гълчава.

Той е място, правено някога за мнозина, в което обаче няма почти никой днес.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply