Димитър Касабов, любимецът на публиката от Сървайвър – Камбоджа, който има стралджански корен: Щастието е … тишина!

SV2_3703Димитър Иванов Касабов  е роден на 10. 07. 1978г. в гр. София. Средно образование завършва в 8-мо СОУ „Васил Левски”, а висше – в Нов български университет, където придобива степен „магистър” по режисура за драматичен театър. В момента се занимава с преподавателска дейност, преподава бойни изкуства – винг чун кунг фу и актьорско майсторство за драматичен театър в актьорски школи „МОНТФИЗ”.

Постигнати успехи и  награди – номинация за „Аскеер” за най-добра българска драматургия 2011 г. за пиесата ”Паякът”, награди от международни фестивали, има негови ученици във всеки клас по актьорско майсторство в „НАТФИЗ”, участва в реклами и телевизионни филми като “Под Прикритие”, ”Стъклен дом”, “Седем часа разлика”…

Ерген. Хоби – ходене на въже, тенис на маса, драматургия, скално катерене, плуване. Девиз – „Ако не можеш да обикнеш, отмини”.

Връзката му със Стралджа е чрез родителите на баща му Димитър и Куна Стойчеви, които през 1969 г., със спечелен от лотарията тристаен апартамент, избраха да живеят в столицата.

 

-  Ще Ви помоля сам да се представите.

- Аз съм Митко, на 36 години съм. Вече спокойно ме обявяват за луд. Цял живот съм се занимавал да бъда такъв, то означава свобода, означава различен стил в говоренето, мисленето, поведението, означава пластика на въображението и творчески нюх. Означава свободен и спасен.

SV2_3798 –  С какво свързвате името на Стралджа?

- С роднините на баща ми, разбира се. С прясно сварена кокошка, с едно почти безкрайно поле пред Стара планина, което не знам защо наричат Герен, с време на безгрижие, широки улици, много хора от ромски произход, с баби, които в мазето си имат компот и луканка и град, през който задължително минава пътя към морето.

- Коя черта от характера Ви „предизвика” участието в Сървайвър?

- Не е една черта, а цял сноп от такива. Взеха ме в Сървайвър първия път, поради статусът ми на интелектуалец, който умее да чувства, мисли и да се бие, да ходи на въже и да съблазнява жени с лекота. Тези неща на куп са надежда за зрелище. На първия кастинг през 2008 г. ме похвалиха, че мисля добре, но се усъмниха в способностите ми да чувствам. Свързаха ме с тогавашното ми гадже, тя каза две думи по телефона и аз се разплаках… С този номер още от първи кръг бях вътре. Тук, разбира се, няма да споменавам, че плувам по-добре отколкото умея да летя и имам усещане за повече сила, отколкото е необходима на стадо бизони да обиколи планетата.

- Според Вас какъв смисъл има участието в една такава игра?

- Всеки човек е длъжен да премине през собствен формат на Сървайвър. В някой индиански племена пускат младежите да живеят за дълъг период, примерно 2 месеца, съвсем сами в гората, за да “открият името си”. Ако оцелеят стават мъже и биват приемани като равносилни членове на племената си. Всеки човек е длъжен да остане сам, без близки роднини и приятели, за да се срещне, буквално, със себе си, да изследва дивото си и да го сравни с всичко и всички наоколо, да се интегрира и да постигне спокойствието, че заслужава собственото си място сред тях, а и в този свят. Форматът дава шанс да си поиграем като деца, докато сме възрастни. Сървайвър е и шанс за себеосъществяване, за откриване на вътрешни тайни. Той е проверка дали това, което мислим за себе си, е това, което сме всъщност.

Има и нещо друго. Сървайвър задава условие на готовност и подготвеност… във всеки миг да започне следващата игра… да победиш не хората от племето, а ситуацията и това е всеки ден. Сървайвър дава модел на интензивно живеене, който може да бъде усвоен или избягван – въпрос на вкус!

- Какво спечелихте и какво загубихте в Сървайвър?

- Животът  не е низ от печалби и загуби. Сървайвър е преживяване. Не означава, че като “спечелиш” е “добре”, а като “загубиш” е “зле”, въобще тази казусност на играта, според мен, единствено я ограничава. Потокът на времето, през което преминаваме, ни прави да бъдем тези, които сме. В този контекст, ако бих могъл да се върна назад, отново бих отишъл в Сървайвър и тъй като играта е еманация на самия живот в друга версия, ще се получат съвършено различни резултати от предишните.

В Камбоджа победих, но не спечелих и от този факт драма не се ражда, значи всичко е наред.

-  В двата сезона бяхте на различни географски  места, това обогати ли познанията Ви?

- Познанието е знание за самото знание. Фактологията свързана със самите места е изчерпаема, освен това е налична в интернет. Преживяването е най-висшият инструктор, защото атакува сърцата, а не главите ни. Дано това да е ясно. Да, обогатих се. Откъм преживявания.

-Бихте ли посъветвали младите хора да имат стремежа за доказване чрез участие в подобни игри?

- Според Хьойзинха ние сме Homo Ludens – играещи човеци. Когато човек играе, се очовечава, освен това снема здравословно от себе си тревогата от това, което е, докато го преживява едновременно. Не за доказване са игрите, а за себеосъзнаване и себеосъществяване… И да, това е за всички млади, от всички времена и посоки: Идете в собствената си гора и не се връщайте оттам, докато не помъдреете! (гората да разбираме като символ на скритото и потайното, на страховете, а не само буквално).

- Занимавате се и с бойни изкуства. За спорт или самозащита?

- Бойните изкуства са оръжие, следователно не могат да бъдат защита. Няма пистолет за самозащита, той е за нападение. Боят в бойните изкуства е само част от пътя, иначе би възпитавал някакви варвари, научаваш се да се биеш, за да не го правиш. Заниманията с винг чун ме съхраниха и изградиха. Аз не боледувам от момента, в който започнах да тренирам. Бойни изкуства и спорт не са едно и също нещо. Бойните изкуства са до живот, спортът… спира, защото се изчерпва и опитът показва, че хората се изморяват и най-често се повреждат от него, поради неправилно трениране или неправилна почивка и възстановяване, но това е тема за цяло друго интервю.

- Какво е мястото на спорта във Вашия живот?

-  Аз се движа всеки ден, но това не е спорт, защото няма състезателен характер, ако се състезаваш, се състезаваш със себе си. За мен бойните изкуства са професия вече…. ако живеехме 1000 години назад, а може би и напред във времето, пак щях да правя това, по начина, по който го правя…. без нужда да се комерсиализира, а дори само за удоволствие. Сега такава е конюнктурата и взимам пари от тези, които тренират при мен.

-  Вашето отношение към материалния и духовния свят?

- Ние сме духовни същества с материални преживявания. Сетивният и материален свят доставя банални преживявания, които няма нужда да бъдат практикувани уверено. Тук не става дума за избягване, а за съзнаване. Аз имам тяло и ща не ща го помествам в материя, но умът си съхранявам. Избягвам консуматорството. Подлагам под жестоко съмнение всичко, което се опитва да се представи за модерно и не робувам на предначертани стратегии и препоръки за кое как се прави. Дано това да е по темата…. защото строго допускам, че няма граница между духовно и материално. Нали всичко беше Едно…?

- Споделете Ваши бъдещи творчески проекти.

- Странно или не, семейството е творчески проект, стига да бъде поместено в този формат…. въпрос на възможности е.

Иначе това, което звучи като свързан с въпроса отговор е, че пиша две нови пиеси в момента, имам намерение да продължа режисьорската си кариера в чужбина. Освен това съм отговорно открит за всички изненади на творчеството отвън – т. е. превратностите на съдбата, това също е творчески проект, да поплуваш в живота си, както в океан, спокойно, с наслада и възхищение.

-  Как приемате известността?

-  Известността е тънък лед, който се топи… и скоро изгрява слънце. Тя не е нещо, на което може да се разчита тактически. Сега ми помага в спечелването на доверие, освен това в момента хората ми се радват и ми носи много нови познанства. Ако целта на въпроса е да отчете промяна в мен – такава няма. Всичко си е, както е било.

-  Каква е философията Ви за живота?

- Ако някой просто излезе и рече 2-3 думи по темата, след като има хипотеза, че това е възможно, означава, че знае за какво говори. Ако поместим живота си във философия, би следвало да го осакатим буквално и него, и философията, затова най-близо до верния отговор на този въпрос днес е Тишината.

-  „Щастието е тишина…”, как стигнахте до това прозрение?

- Нито колата, нито къщата, нито парите ни, някога ще се почувстват щастливи. Само невротиците крещят, хилят се и се усмихват, поради невежество в опитите си да изглеждат щастливи, докато имитират някого, но такова външно щастие е въпрос и на възраст. Единственото нещо, което е способно на щастие, е нашият ум или онова, което в православното християнство се нарича дух, а то е безформено и безмълвно. Ето така!

- Вашето послание към стралджанци.

- Послания правят някакви велики хора, които са си отишли преди време. Аз съм тук и се дистанцирам от величие, но все пак, докато има кой да ме чете, ако все още не съм отегчил всички към последния ред на това интервю, бих споделил следното:  Надживейте мечтите си и когато се колебаете, взимайте важните си решения в последния възможен момент, а не предварително! Така ще държите всички възможности отворени и гледайте тези решения да имат дълготрайна полза, за максимален брой същества. Благодаря.

Интервю на Надя Жечева

 

About the Author :

Leave a reply