Демокрация и демагогия

КотевДемократ и демагог, дано да си спомняте, са понятия, които имат общ корен. И това е гръцката думичка „демос”, т.е. народ, или и демократа, и демагога, са не просто свързани с народа, а олицетворяват народа. Точно така, ако демокрацията е: сила плюс власт, заради което е и власт на народа, то демагогът, в древна Гърция, е водач на народа, или личността, осъществяваща властта на народа. Демагогът днес, не е нужно да се обяснява нарочно, вече е нещо по-различно, той вече не води народа, а го лъже, заблуждава, за да осъществи политическите си цели или друга шарлатания. И тъкмо заради това, тъкмо заради този нрав – това е същинска ирония на съдбата! – демагогът, общо взето, е направо идентичен с нашенския демократ. Въпреки превратностите на времето, хиляди години по-късно, ние съхраняваме, или възраждаме, по някакъв алхимичен начин, някогашната симбиоза между демократа и демагога. Или, превръщаме  демокрацията в демагогия, ако трябва да сме директни, докато осмисляме днешната ни действителност. Такава е тъжната истина, нашата демокрация се изроди отдавна, не просто в демагогия, но и в нещо по-лошо!

Шумните, нашенски глашатаи на демокрацията, разбира се, ще възразят, ще ме заклеймят, ще ме обругаят, но  българската демокрация, нека отбележа и това, е обезсилена и заради подобни изцепки. Демокрация не е и не бива да бъде скандиране на актуални лозунги и яростно оплюване на всеки здравомислещ, който отказва да участва в папагалските ексцесии. Демокрацията е смислена работа за доброто на хората, власт, осъществявана от народа в името на народа, а всичко друго е демагогия. Най-пагубно за демокрацията е  самоцелното гонене на властта, а тъкмо това отдавна е и прицел, и стил на нашата политическа класа. Демокрацията, нашата окаяна демокрация, деградира до демагогия, заради подобни нагласи, но разпадът, политическата криза, не вразумява нашите, нашенските политици.

Макар да са уплашени не на шега, макар да сериозно загрижени за бъднините си, те са абсолютно неспособни да се променят, било заради удобната инерция, било заради вродената опърничавост, било заради некомпетентността и бездарието. Или цинизмът, може би, циничното мислене, загнездило се Бог знае как в простите им глави! Всъщност, аз не вярвам, че хора недоучили и недовъзпитани, могат да погледнат отстрани или отгоре на действителността, да осъществят някак философската дистанция на циниците и като тях да претеглят едно-друго. Циници те не са, разбира се, макар да ги наричаме така, по-скоро са вулгарни или брутални профани, които са още по-вулгарни и още по-брутални, ако се опитат да демагогстват. Един пресен, натрапващ се пример от отминалата кампания, е проточилото се прение около една извадена от контекста, или по-скоро случайно изтървана фраза на Корнелия Нинова. Звани и незвани, знайни и незнайни, домашни демократи, ревнаха вкупом, че поругала, видите ли, свещената ни демокрация, самозабравилата се лидерка на БСП, за да покажат нагледно най-отблъскващата, нашенска, вулгарна и брутална демагогия. Тъкмо така, всеки от шумните  радетели за демокрация, не бе нищо повече от обикновен демагог и забележителен профан, налага се да допълня, щом възприема и обяснява лозунгаджийски демокрацията. Нещо повече, шумните радетели за демокрация, освен забележителната си профанщина, изявиха и комунистическите си рефлекси, върнаха ни към задължителното мислене и задължителните фрази. И смешно, и тъжно, направо трогателно е, че тези пламенни демократи обясняваха, съвсем сериозно, задълбочено, че ако злощастната Нинова, е трябвало да каже, че преходът, а не демокрацията, ни е отнел много. Тогава, уверяваха ни те, изказването й нямало да е антидемократично, а напротив, щяло да отразява точно реалността, проблемите и противоречията на нашето време.

Чудя се, направо не проумявам, как, като се вихри тъй продължително абсурдният спор, не се намери някой, дето да каже и докаже, че той е не друго, а класически пример за политическо малоумие. Защото преходът, демократичният преход, разбира се, е път към демокрацията, част от демокрацията, съществен момент, най-същественият момент в установяването на демокрацията. Не глупост, а безумие е, политици, политолози и журналисти да повтарят налудничаво, че преходът, а не демокрацията, ни е отнел много, докато демагогстват, колкото необуздано, толкова  и галфонски.  А върхът на това безумие е, че партийният лидер Нинова, лидерът на социалистическата партия, която е лява и социална по дефиниция, наместо да се изсмее, присмее, надсмее над недомислените упреци, взе да се оправдава. Или, демагогстващите псевдо-демократи, наместо да бъдат заклеймени за шарлатанските си изхвърляния, предизвикаха демагогска реакция, която е нелогична, ненужна, направо втрещяваща. Защото всеки у нас, както противниците на демокрацията, така и най-последователните демократи, прекрасно знаят, че демокрацията, действително ни отне много. Примерите са безброй от лесни по-лесни, комай във всяка област, пък и от отчайващи по-отчайващи, та би трябвало да тревожат, преди всичко и най-вече, истинските демократи, а не да са повод за демагогска гюрултия.

В образованието, например, злощастното наше образование, настъпи не просто дълъг, непреходен хаос, но сякаш бе режисирана фриволната наглед бъркотия, сякаш бе планиран и премислен случайният уж погром. Непонятна, абсурдна, стряскаща е, пръкналата се Бог знае как, чудодейно натъкмена диспропорция, между непрестанно роящите се, ненужни университети, и ширналата се функционална неграмотност на учениците. Поредният наш, роден абсурд е, че вече имаме над петдесет университета, които ще погълнат алчно, разбира се, неграмотната ученическа маса, за да оцелеят. И този странен и срамен факт е предостатъчен, за да кажем, категорично и без увъртания, че демокрацията, тъкмо недомислената и недомаслена, нашенска демокрация, ни отне много, премного, в образователната сфера.

А не е само това, за жалост, не по-малко странен и срамен е фактът, че се продават, за жълти стотинки, достолепните училищни сгради, строени с общия труд и пари на ученолюбивото население, късало от залъка си, заради мечтаното школо.Още дълго би могло да се говори за погрома в образованието, превърнал един от най-грамотните народи, още по Турско, в най-неграмотния. Назначен бе и там, в претърпялото какво ли не просветно министерство, ликвидационен съвет! И, като е тъй, като виждаме и всички безобразията и безумията, като сме и загрижени, и ядосани, защо да не кажем, че демокрацията или прехода – което, повтарям, е едно и също! – са ни  отнели много? Кому са нужни неспастрените оправдания, кому е нужна отвратителната демагогия? И ако е имала Корнелия Нинова смелостта да изрече неудобната истина, защо няма доблестта да защити вярната си и необходима констатация? Оказва се, че или и тя, досущ като злощастните си отрицатели,  е носена от пагубната за демокрацията ни инерция, за да не кажа, че е бездарна и некомпетентна, колкото тях, щом съумя, все пак, да изрече нещо и смислено, и актуално, преди да се отрече лековато от думите си, наместо да защити позицията си.

И се сещам сега, съвсем навреме, че не друг, а един истински демократ, като Петър Увалиев бе рекъл в едно интервю: ”Според мен демокрацията е демокрация на компетентността. Граматически тя се обяснява  със съединителния съюз „и”, а не чрез разединителния „или”…” А по-сетне и поясни: ”Демокрацията е идеална в старогръцкия си мащаб. Не и в неукия модел на Горно Бучино, който някои си въобразяват, че олицетворява едва ли не опита на цялото човечество.”  Точно така, нужна ни е класическата демокрация, „идеална в старогръцкия си мащаб”, а не нелепите нашенски импровизации, в които крясъците на нашенските псевдо-демократи, подменят смислените действия. Едва ли е възможно днешният демагог да се върне към славния си първообраз, но демокрацията сме длъжни да опазим такава, каквато трябва да е! Демагогията, ако искаме да го сторим, ни е най-ненужна, та е нелепо да се самозаблуждаваме и възторгваме напразно, докато се напъваме да  излъжем народа и себе си…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply