Две нови заглавия в есенния сезон на ДТ “Невена Коканова”

teatarЧетирима „юнаци” с измислени геройства, от доста време се опитват да живеят на гърба на хората от селото си, като „за благодарност” го „пазят” от още по-измислената и  страшна  Ламя.  Всички ги познават, всички им се присмиват, всички се крият от тях, но само мома Петрана се досеща как да им „скрои калпака”, така че повече да не пречат на никого. Това е накратко сюжетът на  „Юнаци с умни калпаци“, едното от двете нови заглавия на ДТ „Невена Коканова“, с което театърът започва есенния сезон. Тази любима  и смешна история на безкрайно талантливия познавач на народопсихологията ни Никола Русев ще има своята премиера в края на октомври. Тази година авторът  щеше да навърши 85 години и трупата на театъра посвещава спектакъла си на този юбилей, с пожелание да е несекващ  интересът към неговото творчество, да не спират да се четат и поставят пиесите му парадоксално вплели мъдрост и  ирония. Режисьор на спектакъла е Дияна Радева, а сценограф -Александрина Игнатова.

Сантиментална и иронична комедия за Любовта ще бъде жанрът на другото ново представление на ямболската трупа, чийто режисьор е Антон Угринов, а сценограф младата Ванина Цандева. „Шега в едно действие“ ще е спектакъл-сън, който е атрактивна компилация върху някои от известните малки комедии и разкази на великия руски драматур Антон Павлович Чехов. В ролите на различните персонажи ще видим шестима млади таланти на Ямболския драматичен театър. Всички те  се превъплъщават в повече от един образ и ще докажат, че мечтите, лъжите и страховете на Чеховите герои не са по-различни от нашите един век по-късно. Очаквайте премиерата на спектакъла през ноември.

Да пожелаем успешна и ползотворна работа на всички! На добър час!

About the Author :

17 Comments to “Две нови заглавия в есенния сезон на ДТ “Невена Коканова””
  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    Казвам се Атанас Петров Атанасов – бивш работник в театъра. За коментарите, които съм публикувал тук нося пълна отговорност. Действал съм с чиста съвест и с ясното убеждение, че това, което съм написал е самата истина. Нека тези, които не са съгласни с мнението ми да излязат също с имената си и да се опитат да ме оборят. Засега не виждам такива хора.

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    За да придобиете представа как се управлява театъра, съдете по един такъв случай! През 2014 г. леля Ганка – гримьор и перукер, беше претърпяла операция от онкологично заболяване (Светла й памет! Отиде си без време жената!) И тя беше принудена да дойде на работа още на седмия ден след операцията, защото… някой си идиот я бил накарал да дойде. Имало представление същия ден и нейното присъствие било много необходимо. А жената все още е била на легло, имала е незараснали рани от операцията и кървящи превръзки, но кой го интересува. Самата тя се оплакала после, че никак не била добре, но какво да се прави – работа, иначе оставаш без нея.
    Та питам се, какъв ли изрод трябва да си, за да постъпиш по този начин? Да вдигаш болната жена от леглото и да я задължаваш да работи… Може ли нормален човек да го направи това? И това не е само единичен случай, но се позовавам на него, защото ми се видя най-фрапиращ, да не казвам чудовищен.

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    Тъй като темата касае театъра в Ямбол, то аз като (отскоро бивш) театрал не мога да се въздържа и да не коментирам какво мисля по въпроса. Най-вече искам да наблегна на това, колко ефектно се крие същността на нещата и въобще цялата грозна картина отвътре в театъра. Всичко това умело се е прикривало години наред от директора Михаил Лазаров.
    Какво виждат обикновените граждани на Ямбол? – Само едни афиши, реклами, крайния продукт във вид на изиграна пиеса заедно с някакви захаросани статии и интервюта с директор или други хора край него. Създава се впечатлението за нещо невинно, миловидно и събуждащо симпатии. Самият директор създава едно такова безобидно впечатление – прави се на добър, наивен, възпитан, културен. Не пропуска да каже, колко трудно се работи в тези условия, чак да го съжалиш. Нямало сграда, нямало пари, нямало публика. Тетърът бил на ръба, едва оцелявал, но той и колективът, въпреки всичко… и т. н. една и съща плоча. Чуваме я непрестанно по медии, как още малко и културата ни щяла да умре.
    Самият аз, допреди да започна работа в театъра, като слушах подобни приказки, оставах с впечатлението, че актьорите едва ли не умират от глад, а театрите са пред закриване – направо апокалипсис. Даже после се чудех как така все още работят. Нали уж нямало пари, нали загивали? Така си мислех, докато не започнах работа в театъра и не видях отвътре за какво става въпрос. Неизбежно започнах да си задавам въпроси: Защо все реват тези артисти? Какво толкова не им харесва? Къде ще я намерят тази сладка работа – по два три месеца да не ходят на работа (да не говорим, че някои и през целия сезон нямат ангажименти) и да получават редовно пълна заплата? Е, разбира се, не винаги е така. На други им се случва да играят на сцена веднъж на една или две седмици, т. е. за десетина дни им се набират четири-пет часа заетост. Накрая за награда, за това че са лежали цяла година по гръб, получават и два календарни месеца платен отпуск… Ами кажете ми, къде дават тъй? Къде го има това по света? Май никъде, нали? Но за един страничен наблюдател това остава незабелязано, даже и за спонсорите. И не мога и не мога да си го обясня това, с какъв акъл спонсорите наливат пари в театъра. (Между другото, друг е въпросът къде отиват тези пари. Дали всичко се харчи по предназначение или потъва в нечии джобове?) А иначе спонсорите са пълни мазохисти. На тях като че ли им прави удоволствие някой друг да им яде парите даром. Вживяват се в ролята на съвременни възрожденци и благодетели на театъра. Въобразяват си, че извършват някакво много благородно дело, че правят голяма услуга за културата в България. А всъщност спонсорите хранят едни лентяи, които успяват да ги заблудят създавайки впечатлението, че работят. Е, не всички са лентяи, разбира се. Има и такива артисти, които са по-оправни и използват изобилието от свободно време като работят и на други места. Не ги обвинявам. Като има балами, които да им плащат за това, че бездействат в театъра, защо да не се възползват и от други екстри?
    Общо взето това е положението в театъра. Видях го отвътре и никой не може да ме убеди, че не е така.
    Колкото до директора Михаил Лазаров, там темата е по-обширна. За това какъв човек е той, на какъв се прави, какъв изглежда в очите на хората и какъв всъщност е, го оставям като тема с продължение.

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    Ще изложа накратко в какво се изразява конфликтът ми с директора на театъра Михаил Лазаров.
    Този човек водеше една политика на облагодетелстване на актьорите, а към нас, хората от техническия персонал, се държеше като робовладелец, на когото всичко му е позволено. Умишлено се стремеше да ни унизява достойнството, за да ни покаже, че артистите са нещо повече от нас. По някакъв си негов начин – много фино и умело, успяваше да ни внуши, че ние сме хора без права и че законите за нас не важат. Крадеше ни от почивните дни и от отпуските и ни възлагаше задачи нямащи нищо общо с длъжностната ни характеристика, като например да му правим ремонти в апартамента, даже да му почистваме мазето в блока, където живее, да му метем стълбището пред апартамента, да му пренасяме мебелите – нови и стари – нагоре и надолу десетина етажа. Пренасяли сме мебели и в Тополовград в родната къща на жена му. Пращаше ни за такива услуги и по домовете на свои приятели и познати, сякаш искаше да се самоизтъкне пред тях: Вижте ме, разполагам със слуги! Кой кат’ мене – Великият диктатор!
    През пролетта му поставих въпроса ребром като му казах, че тези несправедливости и това ощетяване на работниците трябва да спрат. Полагат ни се през годината над 90 почивни дни, от които ние ползваме по-малко от половината. Полагат ни се годишни отпуски през лятото, през което време той ни задължава да работим и да изработваме декорите за новия сезон. В такива случаи той дори не ни даваше обяснение защо ни ощетява или поне да каже, че един ден ще ни ги върне тези дни. Не. Работете и толкоз, а който не му оттърва да се маха!… То не бяха простотии и номера на дребно. Пред обществеността на града се прави на културен, възпитан и интелигентен, а пред нас разкриваше истинската си същност – пълен селянин с примитивно и ограничено мислене, някакъв Андрешко, който си прави сметките на дребно и си мисли, че всички сме прости като него.
    Поставих и един друг въпрос – да ми се върнат едни пари, които той ми беше удържал от заплатата неправомерно. Отказа. Затова се наложи да заведа дело в съда, което ще се гледа през есента… И много други неща, не ми се говори за всичко това.
    И каква беше реакцията му, когато се върнах на работа след отпуската? Очаквах дискусия с него, спор и размяна на аргументи. След толкова много протести и писане от моя страна, нека и той да защити някаква своя принципна позиция!… Не, нищо такова не се случи. Извика ме още първия ден и ми каза, че правел съкращения на щата и трябвало да напусна. Страх го беше от дискусия, страх го беше да чуе истината в очите и зае позицията на страхливец: Вижте ме, аз имам власт и ще я използвам доколкото мога! Това искаше да ми каже. От цялата работа излезе, че законите в България са само на хартия. Ако тръгнеш да си търсиш правата по закон и да изискваш от работодателя да спазва Кодекса на труда, той те уволнява. И какъв е смисълът тогава от този кодекс? Май никакъв.
    Няма проблеми, преживявал съм го и с други директори, които съм свалял от власт – трима на брой. Явно този ще е четвъртият. Но не в това е въпроса. Всички трябва да разберат, че този човек е вреден за хората, вреден за града, вреден за обществото ни. Той не трябва да бъде на ръководна позиция и няма място в театъра. Трябва да бъде изгонен оттам и то възможно най-скоро! За това става въпрос.

    • Питащ
      September 19, 2017 - Reply

      От кога общ работник стана театрал?

      • Атанас Атанасов
        September 19, 2017 - Reply

        Откога ли? Откакто такива мишоци като тебе ги е страх да си кажат името.
        По-добре стой си в дупката там, където живееш и не се навирай където не ти е мястото!

        • Питащ
          September 20, 2017 - Reply

          Не, засяга ни всички живеещи в града твоята помия. Защо ли не се връщаш в твоя град на морето?

          • Атанас Атанасов
            September 20, 2017 -

            Моят град е тук, мой човек! Тук съм роден и израсъл. Откакто се помня живея в центъра на града. Позаинтересувай се от какво семейство произхождам, кои са баща ми, майка ми, брат ми! Това са хора, с които само мога да се гордея! А ти кой си? Един анонимник и нищо повече – човек без произход, без име и чест… Прекалено много внимание ти отделих, не мислиш ли?

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    За ДИЯНА РАДЕВА – т. нар. мениджър на театъра
    Целогодишно живее и пребивава в София, но се води на работа в театъра в Ямбол. Веднъж на две-три години поставя по една пиеса, колкото да се каже че работи нещо. През останалото време имитира дейност, уж че урежда софийските турнета, уж че се занимава с някаква организаторска работа. Никой не може да каже с какво точно се занимава тя. В Ямбол идва като на гости само по време на премиери и театралните празници през м. юни. Самата тя е наясно, че получава пари за нищо и за да замаже положението раболепничи пред директора Михаил Лазаров. Прави се на много дейна и загрижена за театъра, докладва му, примерно, колко много работа е свършила, как е позвънила на еди-кой си от персонала и какво му е казала да направи, т. е. играе ролята на телефонистка и се разпорежда от 300 км разстояние. Понякога стават големи разминавания в организацията, поради факта, че Дияна няма реален поглед върху нещата в Ямбол и се разпорежда много неадекватно. Много хора се питат за какво държат тази жена на работа. Уж постоянно се тръби, че театърът бил зле финансово, че вече нямало средства, а на практика всички виждат как се пръскат пари за глупости и за заплати на хора заемащи ненужни длъжности като тази на Дияна. Отговорът в такива случаи е, че работата на Дияна не била като другите, била „творческа работа” и не се поддавала на ограничения като работно време и точно определена длъжностна характеристика. Може би в досието на Дияна има описание на длъжностната й характеристика за поста, който тя заема – „мениджър на театъра”, но това е само фиктивно, колкото да видят проверяващите органи, че всичко е по закон. Иначе това, което пише в длъжностната й характеристика няма нищо общо с това, което Дияна реално върши в София.
    …Та значи, работата на Дияна била „творческа”. Нека да видим в какво се изразява това нейно „творчество”:
    В разговори в по-тесен кръг директорът е разяснявал на по-непосветените какво точно върши Дияна. Тя трябвало да седи в София и да поддържа връзката на театъра с Министерството на културата. Трябвало да ходи там и да им напомня, че в Ямбол имало театър. Такава била нейната мисия: да досажда на служителите в министерството, да ходатайства, да се моли за пари, за награди, за не знам си какво, да ги четка, да им се подмазва, ама да не ги оставя на спокойствие, защото иначе щели да ни забравят. С една дума, тази жена не е никакъв „мениджър” както се води по документи, а „дежурен подмазвач” в Министерството на културата. Според мен там би трябвало да бъде нейното работно място и там на място да й дават заплатата. Направо да й разкрият нова щатна бройка „дежурен подмазвач” и да й определят график – кога и за какво, кога и на кого да се подмазва…
    „Творчество”, какво да се прави? Страхотно „творчество” се е получило! Който ги е измислил тези врътки, наистина е бил голям творец.
    Ама питам се, тези хора от Министерството на културата спат ли. Какво правят там? Наливат пари в театъра като вероятно си мислят, че всичко се харчи по предназначение, а всъщност тези пари отиват за глупости в т. ч. и за заплатата на човек без работа, който вместо да живее и работи в Ямбол, идва при тях в министерството и им досажда за щяло и не щяло. Сами се поддават на манипулации и не могат да се усетят как от театъра в Ямбол ги водят за носа.
    Подобни сценарии се разиграват и в Община Ямбол. Колко му е? Правиш се на артист и лъжеш: „Ама театъра ни е беден! Дайте ни пари, че нямаме!” Да кажем, че общината ни може да си позволи лукса да спонсорира театъра. Лошото е, че няма никакъв контрол след това – къде са отишли тези пари, за какво са похарчени, имат ли възвръщаемост. Парите потъват в някаква бездънна яма и никой не може да им хване следите.
    Това е положението. Тази измислена длъжност „мениджър” е резултат именно на безхаберието и липсата на контрол от страна на министерството и общината върху работата на театъра.

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    Казвам се Атанас Петров Атанасов – бивш работник в театъра. За всичко, което съм публикувал тук нося пълна отговорност. Нека тези, които не са съгласни с мнението ми да излязат също с имената си и да се опитат да ме оборят.
    _________________________
    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА” (1)
    Театърът носи името на Невена Коканова. Директорът Михаил Лазаров много държи да се произнася името на актрисата, защото хората все още не са свикнали с това име. Първата им реакция е учудване – „Ама така ли се казва театърът? Не знаех.” – и това много го дразни. Не му е приятно и това, че и друг театър – в Дупница, носи същото име. Казва, че те, за разлика от нас, били общински театър, едва ли не самодейци и не са били на нашето професионално ниво, т. е. от яд, че някой му е отнел името Невена Коканова, той всячески се стреми да принизи и омаловажи дейността на колегите от Дупница.
    Организирал е една агресивна рекламна кампания, където навсякъде се старае да набива в очите на хората името и образа на Невена Коканова. Те трябва задължително да свързват ямболския театър с това име. Това му е нещо като фикс идея. Измисля си разни поводи и поводчета, фестивали и фестивалчета, празници, награди с името на Невена Коканова… книжки, рекламни материали, статуетки, „босоноги Жулиети”, разни „стъпки на Невена” и пр., които по някакъв ексхибиционистичен начин трябва да се натрапват на хората, да им се навират в очите, искат или не искат това.
    В стаята на дирекцията, където той прекарва повечето си време, се е заобградил, като някакъв Плюшкин, с всевъзможни излишни предмети – сувенири, статуетки, знаменца, джунджурийки, боклучета… и на повечето от тях е гравиран образът на актрисата. По цял ден седи там вторачен в образите на Невена Коканова и нещо медитира. Общо взето хората се чудат какво толкова прави в тази дирекция, не умира ли от скука. Сигурно се чуди какво още да измисли по въпроса с Невена Коканова.
    Явно това, което е направил, му се е видяло малко и затова е решил театърът да има химн свързан с Невена Коканова. Само че е избрал неподходяща мелодия от филма „Момчето си отива”, която обикновено се асоциира с актьора Филип Трифонов, а не с Невена Коканова. Но той така си мисли, че едва ли не всички ще се сетят, че мелодията е писана в нейна чест. „Химнът”, ако мога така да го нарека се изпълнява по време на театралните празници преди всяко представление, като хората се задължават да стоят прави и да се взират в нещо като икона на сцената – голям винилен портрет на актрисата. Както е тръгнало, може и това да му се види малко и да сложи под портрета олтар със свещи и „литургията” да продължи два часа както е в църквите. Определено зрителите се отегчават от подобни ритуали и се питат, кога най-после ще свършат тези глупости, няма ли да започне пиесата и да гледаме това, за което сме дошли. Нещо подобно се повтаря и след края на пиесата – някакъв своеобразен ексхибиционизъм във вид на речи и ритуали, където името на Невена Коканова се повтаря пак под път и над път и зрителите едва изтрайват всичко това, защото бързат да си тръгнат.
    Въпросът с налагането на измисления от директора химн и задължаването на гражданите да му отдават чест стоейки прави, би трябвало да е предмет и на разследване от прокуратура, защото всичко това е противоконституционно. По конституция символите, на които гражданите са длъжни да отдават чест са единствено националното знаме, герба и държавния химн. А в случая имаме някаква странна самоинициатива от страна на Лазаров. Поради някакви негови причини, той си е създал личен култ и е решил да задължава странични хора, които нямат нищо общо с този култ, да му се кланят и да го почитат. Всичко това е не само странно и необичайно, плод на някакви личностови проблеми, но и незаконно.
    Явно е, че Михаил Лазаров е бил близък с Невена Коканова и е запазил някакви хубави спомени от познанството си с нея. Но защо трябва да занимава и други хора с това. Писал е там някакви сълзливи разказчета за нея, които публикува във всяка от рекламните книги за театъра. Примерно, как тя му подарила някакво растение, което още растяло в къщата му в Боженци и той свързвал това растение с Невена Коканова, сякаш духа й още живеел там… пълни глупости. Преповтаря, за кой ли път финала на „Любов под брястовете”, когато тя го галела по челото и му шепнела: „Обичам те Ибън!”, той пък й отговарял „Обичам те Абби!” Да кажем, това преживяване е оставило някакъв дълбок отпечатък в съзнанието му и е белязало живота му оттам нататък… Е хубаво, ама аз какво общо имам с всичко това? Нека си изживява личностовите мании и зависимости сам и да не ме занимава с тях!
    Всичките тези странности на директора не остават незабелязани от персонала на театъра. Неизбежно много хора започват да си задават въпроса: „Абе тези хора… нещо така… много са съмнителни. Да не би да са си бъркали в гащите? Каква е тази мания по Невена Коканова, какво е това чудо?” Отговорът на такъв въпрос се посреща с вдигане на рамене. Може пък да е било несподелена любов, нещо платонично, знае ли човек. Но при всички положения е мания и зависимост, т. е. нещо ненормално.

  • Атанас Атанасов
    September 19, 2017 - Reply

    Казвам се Атанас Петров Атанасов – бивш работник в театъра. За всичко, което съм публикувал тук нося пълна отговорност. Нека тези, които не са съгласни с мнението ми да излязат също с имената си и да се опитат да ме оборят.
    ________________________
    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА” (2)
    В допълнение към темата за култа към Невена Коканова, не мога да не спомена и за манекените с нейните дрехи, които изнасяме на показ в коридора по време на всяко представление. Тези манекени са част от този култ. В началото имаше само един манекен с костюма от пиесата „Любов под брястовете” (заедно с обувките и шапката). На определен етап директорът Михаил Лазаров реши, че трябва да има и втори манекен – с червена рокля, с която уж Невена Коканова е играла някаква друга роля. Но впоследствие и това му се видя малко и затова реши да има и трети манекен – с костюма от пиесата „Ромео и Жулиета”. В допълнение към цялата тази глупост той се разпореди да има и огромно пано със снимката на Невена Коканова в цял ръст, която да посреща зрителите във фоайето. Директорът изрично настоява по време на представления да се премахват от фоайето всички изложби и материали на читалището. Тези неща много го дразнят, защото иска да внуши на зрителите, че влизат в театър, а не в читалище. Може би затова претрупва коридорите с театрални атрибути – манекени, костюми и пана, сякаш иска да покаже, че това е негово пространство… един вид препикаване на територията като при кучетата. Думата “читалище” за директора е мръсна дума и не трябва да се употребява. (За читалището, или лошо или нищо!) Тоя човек си живее в някаква имагинерна реалност, където читалището не съществува – има само театър и нищо друго… Всъщност темата за „лошото” читалище изисква отделен по-обширен коментар. Но сега говорим за друго.
    Общо взето зрителите недоумяват и се чудят какъв е смисълът от цялата тази показност във фоайето и коридорите. Дошли са да се забавляват и да гледат някаква пиеса, а неизвестно защо някой си ексхибиционист е решил да им навира в очите нещо странно и кичозно във вид на манекени и сценични дрехи.
    В началото разпореждането е било манекените да се изнасят само по време на наши представления. Но впоследствие на директора и това му се е видяло малко и затова е решил, че трябва да се изнасят и по време на представления на гостуващи театри, а даже и на опери. Вероятно на някакъв следващ етап може да реши манекените да пътуват по време на турнета и да се излагат на показ в театрите на други градове. Знае ли човек какво може да му хрумне? Всичко което прави, му се вижда малко и иска целият свят да научи, че театърът е патентовал името “Невена Коканова”.
    Имаше период, когато не осъзнавах що за мания е това. Приемах всичко като даденост и не му обръщах внимание. Докато един ден директорът не ме извика и не започна да ме обвинява. Как можело такова нещо, предният ден имало представление и аз не съм бил изнесъл манекените в коридора. Казах му, че това не е мое задължение. Нямало значение, каза ми той, аз трябвало сам да се сетя, защото било първото представление за сезона и едва ли не зрителите останали изненадани като видели, че манекените ги няма. (Определено никога нямаше да се сетя, че зрителите ще са изненадани от липсата на манекени, но както и да е.) Директорът беше страшно възбуден, сякаш кой знае какво беше станало – престъплението на века. Трудно ми беше да възприема всичко това и започнах малко да се съмнявам: Абе, този човек нормален ли е? Как може да ме занимава с такива глупости?
    Постепенно разбрах, че нещата са много по-сериозни. Директорът влагаше в тези манекени и въобще във всичко свързано с Невена Коканова, някакъв много сериозен смисъл, сякаш от това зависеше животът му. Преди всяко представление той си има някакви свои ритуали – обиколя по коридорите и оглежда манекените дали са добре поставени, дали обувките и шапката на единия стоят правилно, оправя им гънките по дрехите, съзерцава ги, медитира пред тях… Вероятно си е представя, че насреща му стои Невена Коканова, знам ли. Хората от персонала виждат тези му странности и някои се питат, какво му става на тоя, но постепенно свикват. Какво пък, всеки си е малко луд. Това да му е кусура.
    Не искам да омаловажавам ролята и приноса на Невена Коканова за българската култура, но това, което става в нашия театър е вече извън пътя. Стига се до едно тотално обуначване и изпростачване. Нямаме си друга работа и дай сега, да си създаваме идоли и кумири и да им се кланяме. И защо трябва да го правим? Нали и тя е била човек като нас – ядяла е, пиела е, ходила е до тоалетна, имала си е своите човешки слабости и пороци. Защо е нужно от нормален човек да я превръщаме в това, в което никога не е била – някакво измислено и фалшиво божество?
    Понякога ми идва наум, че нещата с тези манекени наподобяват някакъв своего рода фетишизъм, т. е. когато една жена ти липсва, започваш да компенсираш с дрехите й, обувките й, гащите й… Превръщаш ги в предмети на преклонение. Така излиза. Казах му го веднъж на директора. Ако той има проблеми в тази насока – фетишизми и пр. сексопатии, то това не означава, че трябва намесва и подчинените си. Лично аз нямам намерение да ставам оръдие на подобни странности и приумици, плод на някакви негови личностови проблеми. Нека си ги пази за себе си!

  • Атанас Атанасов
    September 30, 2017 - Reply

    ДО
    РАЙОНЕН СЪД
    – ЯМБОЛ

    СТАНОВИЩЕ
    от
    АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
    адрес: ……………………….
    ищец по гр. д. № 2607/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол

    ОТНОСНО: Отговор на моя искова молба от страна на ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

    На 25.09.2017 г. ми беше връчено Ваше определение №1767/19.09.2017 по гр. дело № 2607/2017 г. заедно с приложен отговор и др. приложения на ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол.
    По отговора на ответника изразявам следното становище:

    Относно допустимостта на иска:
    Ответникът неправилно твърди, че не се касае за трудов спор и че театърът не е надлежна ответна страна.
    Процесът на изплащане на трудово възнаграждение и евентуалните удръжки от него е законово регламентиран в Кодекса на труда. Този процес касае трудово-правни отношения и всяко негово нарушение би следвало да се решава в трудово-правен спор, каквито са изискванията на чл. 357 ал. 1 от КТ. Очевидно е, че ответникът е нарушил чл. 272 ал. 2 от КТ, т. е. удържал ми е суми над размера установен с ГПК. След като е налице нарушение на Кодекса на труда би следвало и произтичащият от това спор да бъде трудово-правен.
    Неправилно се сочи като основание факта, че дължимите от ответника суми не са в неговия патримониум, че нямало разместване на блага, при които театърът да се е обогатил неоснователно за моя сметка. Този факт е ирелевантен към настоящия спор, защото аз не обвинявам ответника в разместване на блага и обогатяване за моя сметка, а за това, че не си е изпълнил задължението и не ми е изплатил договорената пълна сума за трудово възнаграждение.

    Относно основателността на иска:
    Ответникът отново неправилно се основава на факта, че претендираните суми не са задържани в театъра, а са преведени другаде – по сметка на ЧСИ. Както казах, този факт е ирелевантен, защото няма значение къде са в момента парите. Това което искам в исковата си молба е ответникът да поеме отговорност за допусната от него грешка вследствие на неспазени от него клаузи от материалния закон.
    Ответникът се основава на клаузата на чл. 272 ал. 1 т. 5 от КТ, която му позволява да извършва „запори без съгласие на служителя, наложени по съответния ред”. Това би било нормално, ако не влизаше в нарушение с чл. 272 ал. 2 от КТ, т. е. ответникът е нямал право да извършва запори при размер на трудовото възнаграждение под несеквестеруемия минимум.
    Видно от текста на отговора, ответникът третира ЧСИ като арбитър и едва ли не инстанция, чиито разпореждания е длъжен да изпълнява. Този подход е погрешен, защото ЧСИ представлява интересите на взискателя, т. е. ЧСИ е заинтересована страна в спора и по подразбиране е нормално да изисква изплащане на по-голяма сума, независимо дали има законни основания за това. Работодателят е този, който е трябвало окончателно да реши, доколко е възможно и законово допустимо да бъдат удовлетворени претенциите на ЧСИ. Работодателят е разполагал с информация за размера на трудовото ми възнаграждение и за останалите факти съотносими с казуса – семейно положение и дали издържам други лица. След направена от него преценка работодателят е бил длъжен да издаде съответната писмена заповед за точния размер на удръжките от заплатата ми, които той възнамерява да прави. Нищо такова не е направено. Ответникът-работодател се е предоверил на ЧСИ и се е съгласил да му се привежда сума от несеквестеруемия минимум нарушавайки по този начин чл. 272 ал. 2 от КТ. От друга страна налице е само едно устно разпореждане от страна на работодателя и нищо повече. Неиздаването на писмена административна заповед, която да оправдава направените от работодателя запори, превръща това му действие в такова без юридическа стойност.
    Ответникът неправилно твърди, че не съм се противопоставил на наложения запор нито пред ЧСИ, нито пред него. Това не отговаря на истината. Когато ми беше връчена поканата за доброволно изпълнение, аз се противопоставих и подписах документа с пояснителен текст, че съм против това изпълнение и против наложените ми запори, защото делото е в процес на възобновяване. По това време в Бургаския апелативен съд все още се решаваше спора относно възобновяване на делото предвид многото нови обстоятелства и факти по делото. Също така, пак по това време, течеше преписка в Районна и Окръжна прокуратура – Ямбол, относно нови факти и обстоятелства по делото, доказващи вината на взискателя Валентин Касабов и уличаващи го в лъжесвидетелстване. В тази връзка все още тече разследване в Софийска градска прокуратура и ДАНС вследствие на мое искане за отнемане на депутатския имунитет на Валентин Касабов във връзка с неговото лъжесвидетелстване. За последно бях привикан на 18.07.2017 г. в ОДМВР – Ямбол и дадох показания по случая пред служител на ДАНС. Мога в съдебно заседание да представя като доказателство копие от показанията, които съм дал пред ДАНС на тази дата.
    Не отговаря на истината и твърдението, че не съм се противопоставил на наложения запор пред работодателя. Всъщност нямаше административна заповед, на която аз да се противопоставя и да обжалвам по съответния ред. Главната счетоводителка Стефка Ценова ми връчи един (така да се каже) хвърчащ лист, където с химикал бяха написани някакви числа без пояснителен текст, като ми беше обяснено какви суми ще ми се удържат. Оправдаваше се, че всичко това го правели не по тяхно желание, а защото ЧСИ ги задължавал. Така аз бях поставен пред свършен факт. Още тогава заявих, че това е незаконно и че ще си потърся правата. Не можех да обжалвам заповедта на работодателя, защото такава заповед не съществуваше. Не можех да обжалвам листа, който ми даде главната счетоводителка, защото той не представляваше дори частен документ – нямаше пояснителен текст, нито подпис и печат, нямаше дори регистрационен номер. Имаше само цифри писани с химикал. Затова реших да обжалвам самото действие на работодателя – налагането на запори върху заплатата ми като съм спазил давностния срок, който е три години съгл. чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ.
    Като цяло е налице един стремеж на ответника да прехвърли цялата вина за наложените запори върху ЧСИ.
    Нелогично е да се изисква от ЧСИ да извършва проверки за размера на трудовото ми възнаграждение и дали издържам други лица при положение, че работодателят е наясно с всичко това. Персоналът на театъра се състои от около 30 човека и работодателят е напълно наясно какъв е размерът на заплатите и семейното положение на всеки един от подчинените му.
    Нелогично е да се вменява на ЧСИ задължението да определя секвестеруемата част от дохода и размера на запорите, тъй като това е регламентирано в Кодекса на труда. Нормата на чл. 272 ал. 2 от КТ е задължение единствено на работодателя, а не на ЧСИ, т. е. работодателят е длъжен да изчисли и да направи необходимите запори като спазва правилото те да не надвишават размера определен с други нормативни актове – в случая чл. 446 ал. 1 от ГПК и Тълкувателно решение 2/2013 на Върховен касационен съд от 26.06.2015 г.

    Видно от гореизложеното вината за неправилно наложените запори върху заплатата ми е изцяло на ответника-работодател. Той не е изпълнил задължението си по чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 272 ал. 2 от КТ.

    Предвид гореизложеното

    МОЛЯ да уважите иска ми и да осъдите ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол да ми заплати дългимите суми в размера, който съм посочил в исковата си молба.

    С уважение: Атанас Атанасов

    27.09.2017 г.
    гр. Ямбол

    • ???
      October 3, 2017 - Reply

      Е те тоя е неуморим !

      • Атанас Атанасов
        October 3, 2017 - Reply

        И това е само началото.

  • Атанас Атанасов
    October 5, 2017 - Reply

    Вчера, 04.10.2017 г., в о.с.з. се разгледа гр. дело 54/2017 на Окръжен съд – Ямбол, заведено от Юлиян Слабаков срещу Ямболския театър за плагиатство. Била е назначена тройна експертиза, която е установила, че театърът неправомерно е използвал стихове и текстове на Юлиян Слабаков в пиесата “Бременските музиканти” без да обявява кой е техният автор и без да му заплати хонорар за авторските права.
    Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, която е установила колко пъти се е играла пиесата и какви са приходите от представленията и държавните субсидии за продаден билет. Очаква се решение на съда.
    Авторът е осъдил вече Благоевградския театър по подобен казус – използване на негови текстове и либрета в пиесите “Принцесата и свинарят” и “Бременските музиканти”. Театърът му е заплатил над 23000 лв. различни видове обезщетения.
    Пиесата “Бременските музиканти” се играе в Ямболския театър от 2013 г. до сега. През 2016 г. след като г-н Ю. Слабаков е предявил претенциите си за авторство, директорът Михаил Лазаров е възложил на актьора Волен Митев, за когото е известно, че има поетичен талант, да съчини нови стихове за пиесата. Но въпреки това новият вариант на стиховете не се играе, а се използва формално за пред проверяващи органи. Пиесата се играе в детски градини и начални училища и на практика там няма кой да контролира и проверява кой от текстовете се използва – на Слабаков или на Митев.

  • Атанас Атанасов
    October 12, 2017 - Reply

    ДО
    Директора
    на Дирекция Сценични изкуства и художествено образование
    към Министерство на културата

    МОЛБА
    от Юлиян Георгиев Слабаков
    адрес: София, ж.к.Люлин……………..
    тел.: ……………….

    Г-жо Михайлова,

    Обръщам се към Вас с молба за съдействие във връзка с констатирани от мен нарушения на авторските ми права. Излагам следните факти:
    В началото на Септември открих в мрежата на интернет, че в репертоара и програмите на Драматичен театър „Невена Коканова” гр. Ямбол, фигурира и заглавие на детски мюзикъл „Бременските музиканти”. Тъй като имам детски мюзикъл със същото заглавие, опитах да намеря повече подробности свързани с постановката на ямболския театър.
    Открих такива в официалния сайт на театъра (репертоар и програма). Оказа се, че за либретист на мюзикъла не е посочен никакъв автор, за разлика от музиката, която е написана от Пламен Мирчев (Мирона). Върху какви текстове и кой въобще е автор на драматургичния текст (либретото) – не се споменава. Дори няма „текст-народен”.
    Името на режисьора – Атанас Жеков, разбира се е там, на първо място.
    Продължих търсенето и попаднах на кратък рекламен видеоклип на въпросния мюзикъл в YouTube. С неприятно чувство констатирах, че от изпълнените в него пет музикални номера (5 песни), четири са по мои текстове.
    Как екземпляр от либретото ми е попаднал в ръцете на директора на театъра или на режисьора нямам представа, но не съм и учуден. Изпращал съм преди години екземпляр от мюзикъла си в конкурс (точно в Ямбол) за написване на детска пиеса организиран от ДКТ Ямбол, както и съм изпращал отделни екземпляри на различни режисьори с надеждата да се запознаят, оценят по достойнство и поставят в някой театър творбата ми.
    Какъв обаче е (в конкретния случай) размерът на причинените ми вреди, мога само да гадая. От случайни находки в интернет, успях да засека 26 представления, от които само 4 в Ямбол (и то в детски градини). Според повсеместната практика, в самия град Ямбол, мюзикълът е игран минимум 20 пъти на голяма сцена, отделно по празници, Нощ на театрите и т.н. Тоест – общо, поне 50 представления.
    Така и не открих кога е била премиерата. Според първото засечено представление – то е в Несебър на 23.03.2013, логичното време за премиерата е или Септември, или Октомври 2012-та. В програмите за Януари и Февруари 2013-та – не фигурира.
    Така или иначе, четири години този спектакъл обикаля сцените. Последните две представления са от тези дни – на 21.11.2016 в Рудник и Сарафово – Бургас.
    Молбата ми към Вас, г-жо Михайлова е: да изискате от ръководството на Драматичен театър Ямбол да Ви бъде предоставен диск със запис на целия мюзикъл. Записването на всяко поставено произведение е задължително (поне за архива) на всеки театър. Ако откажат (под предлог, че няма такъв запис, макар, че рекламният им видеоклип е монтаж-извадка именно от него), то да предоставят текста на творбата (за предпочитане използван и с ремарки) при поставянето й. Абсурдно е да нямат и текст. Тогава, какво са репетирали и поставили?!
    Това ще ми помогне поне да разбера каква част от творбата ми е използвана, за да потърся правата си.
    Мюзикълът ми е регистриран в Театъраутор и в Музикаутор преди повече от 10 години.

    С уважение: Юлиян Слабаков
    22.11.2016, София

  • Атанас Атанасов
    October 30, 2017 - Reply

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 27.10.2017 година гр. Ямбол

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти граждански състав
    на 04 октомври 2017 година
    в публично заседание в следния състав:
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
    секретар П.У.
    като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
    гражданско дело № 54 по описа за 2017 година,
    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на Юлиян Г. Слабаков*** против ДТ “Невена Коканова” гр. Ямбол. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати следните обезщетения:
    ……………………………………………………………..
    ……………………………………………………………..
    ……………………………………………………………..
    Водим от горното, Ямболският окръжен съд

    Р Е Ш И :

    ОСЪЖДА, на основание чл. 94 ЗАПСП, Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол, ул.”Г. С. Раковски” № 20, представляван от директора Михаил Лазаров да заплати на Юлиян Г. Слабаков*** с ЕГН ********** сумата 3325 лв. /три хиляди триста двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаплатено възнаграждение за използване на негови текстове при публично представяне от ответника на постановката „Бременските музиканти” в периода – м. 02.2013 год. – 15.02.2017 год. и настъпили, в резултат нарушаване на имуществените му авторски права върху текстове от мюзикъла му „Бременските музиканти”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2017 г. до окончателното й заплащане.

    ОСЪЖДА, на основание чл. 94 ЗАПСП, Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол, ул.”Г. С. Раковски” № 20, представляван от директора Михаил Лазаров да заплати на Юлиян Г. Слабаков*** с ЕГН ********** сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от него морални болки и страдания, в резултат нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от мюзикъла му „Бременските музиканти” чрез използване на негови текстове при публично представяне от ответника на постановката „Бременските музиканти” в периода – м. 02.2013 год. – 15.02.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2017 г. до окончателното й заплащане.
    ……………………………………………………………..
    ОСЪЖДА Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол, ул. “Г. С. Раковски” № 20, представляван от директора Михаил Лазаров да заплати на Юлиян Г. Слабаков*** с ЕГН ********** разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 2970,54 лв.
    ……………………………………………………………..

    Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

Leave a Reply to Атанас Атанасов Cancel reply