Два ценни сборника, „рисуващи” някога и днес

20150624_103807Две институции, Гимназията с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов” и читалище „Зора”, направиха юбилейни сборници. Да, при гимназията това бе миналата година, докато читалището преди броени дни отпразнува своя юбилей. Но ги свързвам в един текст, заради факта, че издадоха сборници за миналото и настоящето си. Сборници, които да съберат под кориците си Времето.
Времето, което в съществуването на двете институции, е и много различно, но и се пресича – това е в периода след 9 септември 1944 г.до днес.
Пресича се не буквално, а като белези на епохата, която наричаме социализъм. Или комунизъм. Анархистите обаче я наричат държавен капитализъм. Така че историците има да си изясняват какво точно е било това Време.
Това не е абстракция за двете институции, ГПЧЕ „В.Карагьозов” и „Зора”. Читалището, появило се в един от крайните квартали през 1945 г., е кръстено на комуниста Стоян Златев, убит 3 години преди това. И Езиковата гимназия също е кръстена на убит ямболец – поетът В. Карагьозов. И учителят, веднага трябва да се добави. И да се натърти. Защото в паметта на своите съвременници Карагьозов остава най-вече като педагог, а не със строфите си, които нямат почти никаква художествена стойност.
Гимназията с преподаване на чужди езици приема за свой предходник Педагогическото училище, именно в него Карагьозов е преподавал френски език.
ГПЧЕ счита за свой предтеча и Мъжкото класно училище. Така Езиковата гимназия, така я наричат и днес ямболци, миналата година навърши 125 г. от създаването си. Това е тънък исторически лед. По правилата на науката история, има колебания дали това е правомерно, но то се прави в много училища. Из цяла България. Затова и ГПЧЕ „В. Карагьозов” счита, че е приемник на Мъжкото училище, след това на Педагогическата гимназия,. Че вече 40, станаха 41 лета, да припомня сборникът бе издадени миналата година, е Гимназия „В.Карагьозов” няма кой да спори. Само че оная гимназия, появила се в сградата на прогимназия „Св.Климент Охридски”, е обикновена гимназия, а не със специализирано изучаване на чужди езици. Едва през 1974 г. тази гимназия стана езикова.
Юбилейният сборник на ГПЧЕ има много достойнства. Йордан Милков, директорът на ГПЧЕ, който е съставителят, е успял да преодолее многобройните капани, които поставя такъв огромен период от време -125 лета. Поканените от него хора, както и Милков в предговора си, са дали живи, дори „интимни” текстове, в почти всеки от които се усеща дъха на съответното Време. Дългогодишният директор Иван Ончев е един от тези, които имаха да разкажат много. На този етап той го е направил сравнително кратко, но много увлекателно и с умело подбиране на фактите. Нанка Стоилова, Петър Петров, Иванка Айрянова, Маргарита Хайнацка, Веселка Петкова, Ваня Янева, дават пъстрата мозайка, „колажа”, на различните училищни изяви, както и сведения за учителите, заставали на катедрата на елитната гимназия. И като полиграфия, сборникът на Езиковата гимназия е успех. Можело е да бъде още по-качествен, явно и тук, както и при читалище „Зора”, парите са били недостатъчни, за да се отпечатат повече страници, а и фотосите да са по-квалитетни. Особено в юбилейния сборник на „Зора” са допуснати много компромиси в това отношение. Казвам го с упрек към богатите хора в Ямбол, най-вече. Висока полиграфия се прави с повече пари, а и в „Зора”, е трябвало да броят по десет пъти всеки лев.
И двата сборника са ценен документ и за историята, и за настоящето на Ямбол. Който тепърва ще пише за тези институции, няма как да не прочете от кора до кора тези сборници. Да види многократно снимките. Няма как, ако е почтен в работата си…
Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply