Да, Швейцария… (II част)

ЕлектромобилЦелта на пътуването ни бе курортът Цермат, градче с около 6 хиляди жители в подножието на живописния алпийски връх Матерхорн. Първото ми впечатление не бе на възторг, защото в началото на селището имаше доста строежи, което не помага за разкрасяване на пейзажа. Пред градчето слязохме от автобуса, защото територията на Цермат е свободна от петрол и единственият транспорт тук са електромобилите. Електромобил ни взе багажа, а ние поехме пеш. Не са кой знае каква  голяма сензация на външен вид тези електромобилчета – тук те са или на големите хотели, или са таксита, а главната им особеност е, че са безшумни и понякога не можеш да разбереш, че са току зад гърба ти. И докато съм на екологична вълна – нарочно надникнах в контейнерите за смет в това градче. Така за пръв път най-после видях на живо разделно сметосъбиране, нищо че тук се лъжем, че го правим – на едно място хартия, на друго – стъкло, трето- пластмаса. Интересно, че битов отпадък не забелязах.

2В Цермат хотелите преобладават– максимум на до 4-5 етажа, в прословутия алпийски стил. Има една основна търговска улица, в момента на пристигането му местният духов оркестър направи няколко тегела по нея по неясен повод. В централната част са запазени старите дървени къщи, но цялото богатство, слава и несекващ поток от туристи са заради върха Матерхорн с вечно покритата му със сняг глава, който можеш да видиш навсякъде като един вид емблема на селището. И отново си помислих за изумителните, по нищо не отстъпващи природни красоти, които имаме в България, но така и не можем да ги накараме да произвеждат пари за нас. А хората го правят изключително добре. И скъпотията пропуска само платежоспособни и сравнително възпитани туристи, затова нищо подобно на нашия Слънчев бряг не е възможно да се случи. Поразпитахме българското момиче, което работеше в хотела, за местните навици и начин на живот. Тя ни разказа, че тук ходенето по ресторанти не се случва често в ежедневието на тукашните жители. В свободните дни 3местните ходят на туристически преходи наоколо. Стана дума и за зашеметяващите швейцарски цени. Оказа се, че те взимат акъла не само на нас българите, което по обясними причини не е много трудно, но и на мнозина западноевропейци и дори канадци. Затова жителите на Европа предпочитали по-достъпните Италия и Испания, например. Заплатите на швейцарците, разбира се, били достатъчни за живота тук, но месото, например, било много скъпо дори и за тях. Килограм свинско струвало 60 франка, т.е. към 120 лв., а кило телешко – 120 франка. Франкът се умножава почти по две, за да ти излезе българската равностойност. Това са си наистина впечатляващи цени, но на нас като туристи ни се наложи да се сблъскаме с цените на по-други стоки. Така например, в заведение една бира струваше между 6 и 9 франка, кафето е 3,5 франка, толкова струва и кофичка сладолед, която се яде обикновено в сладкарница, а не ходейки по улицата. Цената на един бургер е 29-30 франка и т.н. Влязохме и в универсален магазин в Цермат и там цените бяха малко по-приемливи – напр. солиден сандвич бе 3,5 франка, а имаше шоколади, които струваха дори под 1 франк – до 2,50, докато по туристическите обекти цена между 6 и 12 франка бе нормална. И докато съм на тема цени – прословутите с точността си швейцарски часовници се продаваха в Цермат на цени от 49 до… 79 000 франка.

4На втория ден в Цермат с т. нар. зъбчатка, влак със зъбчати колела, заради големите наклони, посетихме мястото, от където с всички удобства от възможно най-близкото разстояние може да се наблюдава вр. Матерхорн. Самото пътуване с това влакче си е истинско преживяване. По пътя има малки спирки, където можеш да слезеш, да снимаш природните хубости и пак да продължиш със следващото или да повървиш пеш – има много туристически пътеки успоредно на линията. Изключително удобни за пътуващите са т.нар. пасове – билети за всички видове транспорт в страната – автобус, влак, корабче. Издават се за колкото дни искаш и дори цената да изглежда значителна, са първо много удобни и второ при интензивно пътуване излиза на сметка. С такъв билет имаш задача единствено да си ангажираш запазените места. Мястото, докъдето стига влакчето, се нарича Горнерграт и нашите българи веднага го прекръстиха на по-познатото Горни град. То не предлага много повече от това да имаш отлична позиция в радиус 360 градуса да наблюдаваш и снимаш Матерхорн и околностите, плюс ресторант, кафе, продажба на сувенири и малко параклисче. Връх Матерхорн с неговите 4 478 метра не е най-високият, но заради живописността му се смята за емблема на Швейцария и Швейцарските Алпи. Той един от най-опасните върхове, затова е и покорен най-късно – през 1865 г. Силуетът му е изрисуван върху опаковката на шоколадите Тоблерон. А туристите-фотографи на върха са наистина много и искрено пристрастени да направят съвършената снимка. Част от върха обаче най-често е забулена от облаци и е куриозно да чуеш колективните възклицания, когато облаците аха-аха да го открият и единогласният стон на разочарование, когато всичко е било на косъм и веднага отново са го погълнали. В Цермат има „Музей на Матерхорн“, където се съхраняват вещи на първите покорили го храбреци.

5Второто алпийско градче, което посетихме, бе Шпиц в Бернските Алпи, с около 12 хил. жители. Намира се на езерото Тун и това съчетание от близките хълмове, покрити с лозя и гори, по-отдалечените високи върхове, създава представата за съвършеното място. Място, което ме накара да повярвам, че от красотата може да боли. Без да преувеличавам, ако ми е нужна реална, материална представа как би могъл да изглежда раят, то това е Шпиц. Ако швейцарците са успели да си направят държавата- градина, то Шпиц е райската част на тази градина. И ако трябва да формулирам в какво все пак се състои най-голямото умение на местните жители, то е в способността им възможно най-хармонично да вписват човешкото присъствие в средата. И още нещо трябва да им се признае – умението да изпипват детайла. Тук разбираш, че пинизът е тъкмо в това да стигнеш до най-големите подробности на всяко нещо и там бъдеш безупречен. Хълмовете са терасирани и засети с лозя на най-невероятни места, дори покрай улицата. Лозя има и до средновековния замък от 15-16 век. Гледките към езерото са зашеметяващи, водите му непрекъснато порят туристически корабчета. Край водата има и палми, на което се учудихме, но сега, след като прочетох, че мекият климат и многото слънчеви дни са типични за района, това обяснява всичко. Имаше и странни за нашите български представи неща. Например в 21.30 часа улиците бяха абсолютно пусти, разминахме само с неколцина тийнейджъри, заведенията прибираха масите. Дори близките жилищни блокове почти изцяло тъмнееха.

Следва

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply