Да си припомним: Преди 40 години Димитър Йовчев пада от власт в Ямбол

Ямбол 1963 г1976 година е по особен начин преломна за Ямбол и Ямболски окръг.

В самото начало на годината, на 1 януари, умира дългогодишният първи секретар на Окръжния комитет на БКП Иван Тенев. Още в младежките си години размирен елемент, известен на полицейските служби под прякора Абисинеца, комунистическият деец от село Тервел/ след 9 септември- Тенево/, след взимането на властта от Отечествения фронт той прави солидна кариера.

Близо десетина години Иван Тенев е босът на БКП за Ямбол и окръга, след което е изтеглен в София като секретар на Отечествения фронт, ръководен цяла вечност от Пенчо Кубадински. Смъртта на бившия интербригадист и майор от френската съпротива има отзвук и на централно ниво – сформирана е комисия по погребението, ръководена от Димо Дичев, голяма клечка в онова време с поста си на председател на Централния комитет на борците против фашизма и капитализма.

С днешна дата е трудно да си представим как тленните останки на Иван Тенев са изложени на 3 януари от 9 до 10,30 часа за поклонение в Централния дом на армията, а след това има поклонение и във фоайето на читалище „ Съгласие” и, ако се доверим на официалните съобщения, погребението се извършва на същия ден, от 14,30 часа, в родното село на партийния функционер.

Навремето, когато Иван Тенев е преместен на работа в София, неговият пост край Тунджа заема Димитър Йовчев, и сега, през 1976 година, съдбата пак ще свърже по един особен начин тези двама дейци на БКП. Тенев преминава в гробищата на родното си село, но и Йовчев слиза от голямата сцена, тъй като само след около месец, на 26 февруари, членът на Политбюро и секретар на ЦК на компартията Борис Велчев ще съобщи пред ямболския партиен актив, че другарят Йовчев „ преминава на друга работа”.

Преди да се стигне до това изключително за времето на соца край Тунджа събитие, се отдават серия от почести към покойния вече Иван Тенев. Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет решава да кръсти на името на майора от френската съпротива Завода за хидравлични елементи, както и новоизграждащото се училище в квартал Аврена (сегашното Основно училище”Любен Каравелов”), тогава воден по бумагите като Втори район на Ямбол, а също и строящият се Крайречен булевард.

През 1976 година Ямбол вече наброява близо 76 000 граждани, което е със 17 000 души повече от предното десетилетие и по-точно към 1 декември 1965 г. Миграцията върви със страшна сила, но устремът на първия секретар на ОК на БКП Димитър Йовчев е спрян тъкмо тогава. На 26 февруари 1976 г. малцина са очаквали да чуят, че градът и окръгът ще имат нов шеф, но на деветата отчетно-изборна конференция се налага да „избира” друг първи секретар на Окръжния комитет.” Избира” в кавички, разбира се, тъй като подобни неща по онова време се решават лично от Тодор Живков и няма дори бегла мисъл местният партиен актив да оспорва повелята на човека от Правец.

Фактът, че край Тунджа е пратен Борис Велчев, тогава вторият в йерархията на ЦК на БКП, секретар по идеологията, сякаш трябва да подчертае как другарят Живков отделя специално внимание на Ямбол и региона.

Борис Велчев, който е ямболски зет, държи отчайващо дълго слово пред конференцията, в което обаче не казва нищо конкретно за причините, налагащи смяната на управлявалия 10 години Тунджалъка Д. Йовчев. Някогашният селски учител просто преминава на друга работа – заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост.

Който познава порядките в БКП, знае, че това е пращане в девета глуха линия, но нещата са могли да бъдат и по-лоши за Йовчев, тъй като из целия град се говори, че всъщност той е сменен от поста заради надписване на зърнената реколта. Това си е чиста проба факт – повлечени от желанието да бъдат в епицентъра на вниманието, тукашните босове работят яко с калема и килограмите с пшеница от един декар стават все повече и повече.

Пред „Делник” един от видните тогава функционери на БКП в града ни си припомни, че имало очаквания за смяната на Димитър Йовчев, но по време на престоя на Борис Велчев край Тунджа никъде не била изречена истинската причина за прехвърлянето на дотогавашния първи секретар на завет в столицата. Част от партийния актив обаче знаел за скандала с надписването на добивите от зърно, за което сигнали до Централния комитет бил пращал Христо Георгиев-Емил, в ония дни председател на АПК- Ямбол, бивш партизанин, герой на социалистическия труд.

Местните партийци приемат като революционно назначаването на Емил на този пост, тъй като се считало, че, за разлика от Йовчев, той е много по-решителен и можещ човек.

Само няколко месеца обаче ще са нужни, за да се окаже, че Политбюро е допуснало грешка, поне според версията на БКП, и за да се коригира тази грешка лично Тодор Живков пристига край Тунджа…

Борислав Ненов

About the Author :

6 Comments to “Да си припомним: Преди 40 години Димитър Йовчев пада от власт в Ямбол”
  • Anonymous
    December 30, 2016 - Reply

    Направо си беше за затвора, защото не надписваше резултатите а фуражни площи сееше с пшеница. Това стана причина да измират ценни животни от глад и да ги заравят тайно.

  • Anonymous
    December 30, 2016 - Reply

    Така отчете рекорден за страна добив на пшеница за страната от декар и стана герой но социалистическия труд.

  • ЕЛЕНА
    December 30, 2016 - Reply

    НЕ ГО ПОЗНАВАХ ЛИЧНО ДО МОМЕНТА КОГАТО БЯХ ИНВЕСТИТОРСКИ КОНТРОЛ НА ОБЕКТ ,,КОРЕКЦИЯ НА РЕКА ТУНДЖА ,,И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ТРЯБВАШЕ ДА ОТПУСНЕ 100000 ЛЕВА ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБЕКТА И ПОНЕЖЕ ГО БЯХА ОПЛЮЛИ ОТ ОБЩИНАТА НИКОЙ НЕ СМЕЕШЕ ДА МУ ИСКА ПАРИ ИЗПРАТИХА МЕН !САМО С ЕДИН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕ ПОКАНИ В СОФИЯ НА ДРУГИЯТ ДЕН ОТИДОХ РАЗГОВАРА ТРАЯ САМО 5 МИНУТИ И ДОКАТО СЕ ПРИБЕРА В ЯМБОЛ ПАРИТЕ БЯХА ПРИВЕДЕНИ ПО СМЕТКАТА НА ОБЕКТА !

  • Атанас Атанасов
    September 30, 2017 - Reply

    Доколкото си спомням погребението на Иван Тенев с предшестващото поклонение в Читалище “Съгласие” беше на 6 януари 1976 г., така че напълно е възможно преди това да е имало друго поклонение на 3 януари в Дома на Армията в София.

  • Атанас Атанасов
    September 30, 2017 - Reply

    Цитат: “…Само няколко месеца обаче ще са нужни, за да се окаже, че Политбюро е допуснало грешка, поне според версията на БКП, и за да се коригира тази грешка лично Тодор Живков пристига край Тунджа…”

    Не беше точно така. Свалянето на Емил стана не след няколко месеца, а около година и половина по-късно – през лятото на 1977 г. Тогава лично Тодор Живков дойде на пленума, който се провеждаше в зала “Диана” и беше избрано ново ръководство на ОК на БКП начело с Христаки Кънев, който беше софиянец. А няколко години по-късно на неговото място беше избран местен кадър – Иван Овчаров.

  • Боркоебец Храбър
    October 5, 2017 - Reply

    Абе ,Борисе, абе Ненов! Защо не се занимаваш с по-полезни неща, ами си тръгнал да дрънкаш костите на Димитър Йовчев? Защо ти ,чирусе нещастен не вземеш да изпиеш още една водка на сухо, а ми се пънеш да скачаш на умрелия лъв!? Знаеш ли ти , копеленце недъгаво, че едно време курвата, която седи и пърди в съседната канцеларийка и толерира бълвочите ти , стоеше изпънат като бастун в редакцията на Трифон Георгиев и само като се споменеше за Йовчев , тутакси се хващаше за палците на краката? Коя курва ли? Оная, потната, смърдящата, нечистоплътната, която сама си каза ,че е курва след 90г. Оная , която след всичките си графомаски напъни успява едва да изфъщи някое книжле по 80-100стр. джобен формат, и за което фъщене самият Иван Сарандев беше казал, че приличат на “събран от скрап автомобил , управляван от механик любител сред лимузини”или една еклектика от разказчета, нямащи нищо общо едно с друго нито по време нито по смисъл…, едното писано вчера, другото утре, а третото преди 30 години…”Какъв по-голям “Пулицър”от този?! Много ви моля, господа пияни лебеди, пейте си лебедовата песен без излишен шум и обиди, защото хората не са балами , а и ви познават добре. Особено някои от онова време ;)

Leave a reply