Да си дойдем на думата: турските пари не миришат на Германия

Borislav NenovСлед потопа от яростни приказки, как отношенията между Германия и Турция рязко се влошиха в последните седмици, дойде ред на едно прастаро правило: парите не миришат. И не само че не миришат, а и правят танкове, които отиват към южната ни съседка.

Това съобщи във вторник, 25 април, немският вестник „Ди цайт”, добрал се до сключената сделка между най-големия германски оръжеен концерн „Райнметал” и управляваната от Реджеб Ердоган Турция. Не помня името на сегашния министър-председател на съседната ни държава, а и няма почти никакво значение то, тъй като Ердоган отдавна командва парада еднолично.

След скорошният референдум, даващ право на президента да назначава и уволнява правителството еднолично, премиерите на Турция може и да не се изписват особено старателно. Те ще бъдат за декорация най-вече.

Все още не било ясно за какъв брой танкове ставало дума, надали ще открия нещо, ако предположа, че няма да са три танка и половина. Може и да не са триста, ала ще са достатъчно, за да забрави Германия за преследването на политическите опоненти на Ердоган, както и за вкарваните в затвора журналисти.

Парите не миришат, ако сме го позабравили тази фраза, сега трябва да си я припомним драстично, понеже ние пари почти нямаме. Имаме солиден външен дълг и еврофондове, които ни спасяват да не се разкапем напълно. Тия еврофондове крепят строителния патос на Бойко Борисов, чийто кабинет май ще е римейк на предишното му правителство. И пак Лилито ще броди по магистралите, а друга от дамите, Екатерина Захариева ще се прави на правосъден министър.

Красен Кралев също щял да остане и в кабинета „Борисов 3”, опитвайки се с танталови усилия да вземем поне четири медала от следващата Олимпиада. Не съм привърженик на версията, че българите сме умрели от глад или пък се лишаваме от почти всичко.

Сивата икономика работи под пълна пара, така че всичко, което пише за доходите Националният статически институт е ала-бала. Макар и с изобилие от трошки, пред всяка къща е паркиран поне един автомобил. И той не е за украса, а непрестанно бръмчи. Външният дълг е през оная работа на нашенеца, той отдавна се убеди, че всеки велможа ще краде, а никой няма да влезе в затвора. Независимо дали е завлякъл милиони левове от САПАРД, от Държавен фонд „Земеделие” или от някоя банка.

Да се върнем обаче при приятелката на почти вечния премиер на България ББ, канцлерът на Германия Ангела Меркел. Каката пропуснала покрай ушите си готвената голяма сделка с танкове за Турция. Някои по немските земи я критикуват за тая история, ала тях или ще ги сложат в графата „за сведение” , или те самите ще помиришат договора и ще разберат, че парите не миришат, и стават за пиене на много бира. От 2015 година германски фирми изнасят големи количества оръжие за Турция, явно традицията продължава, а иначе ще се клейми режима на Ердоган.

„Турция е член на НАТО”, припомнило тия дни федералното правителство, за да тушира опонентите си. Вярно е, обаче е вярно, че и ние сме член на тая организация, обаче от концерна „Райнметал” тук няма да пристигнат нито танкове, нито фрегати.

Приятелството си е приятелство, сиренето с пари. Някои поговорки са като скитащите сюжети в литературата, така че Меркел вероятно ще припомни на прекрасния си приятел Борисов тази фраза.

И ние обаче не сме капо, нали преди време дадохме за ремонт няколко самолета. За повече  –  при Захари Бахаров….

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply