Гърменизация и прочие политизации…

KotevAAТерминът „гърменизация”, разбраха го вече и недотам досетливите, отново е само удобно прикритие за някаква, за нечия политизация. Забавният термин, в конкретния случай, като че ли, цели да отвлече вниманието ни от по-актуалните и по-невралгичните проблеми, като батаците около печално известната КТБ, да речем, или около боксуващата реформа. Гърменизацията, за която толкова се говори напоследък, бе провокирана, разбира се, бе лошо режисирана, евтина провокация, която е нужна някому за нещо. Бог знае за какво точно, ще повторя, след като са безброй проблемите ни, след като затъва все по-надълбоко в тресавището нещастната ни държава! Удивително е, но и добрите начинания, доколкото ги има, наместо да решат проблем, създават проблеми, наместо да преодоляват кризата, задълбочават кризата. Натрапващият се пример са усилията на здравния министър Петър Москов да проведе, да осъществи, поне частично, тъй нужната ни здравна реформа и подобри качеството на здравеопазването. Краде се, много се краде, тъкмо там, където моралът, съвестта, би трябвало да ни възпират, краде се от парите за здраве и това отдавна е обществена тайна. Общественото негодувание обаче го няма, примирили сме се сякаш, че заетите в здравеопазването, както навсякъде другаде, като не получават парите, които им се полагат, ще си ги набавят, както могат. Нещо повече, ще направят необходимото, за да съществуват колкото може по-добре, покрай тях, и тези, които имат някаква връзка със здравеопазването, като се започне от фармацевтите и се стигне до фирмите за кетъринг. Да свършат необходимото, ненужно е да се лъжем, щом и това отдавна е обществена тайна, ще рече, да дадат комуто трябва, каквото трябва, т.е. нужният, вездесъщият рушвет. А печалният резултат е добре известен, все повече пари, за все по-малко и по-лоши грижи, т.е парите се увеличават, а пациентите оредяват, пък качеството го няма никакво, никъде.

Петър Москов, колкото и да са и каквито и да са кусурите, които му връзват, знае какво прави май, щом съумя да убеди недоверчивата телевизионна аудитория в необходимостта от здравната реформа. В едно телевизионно предаване, той имаше едва 30 процента предварителна подкрепа, а след като представи реформата, която възнамерява да осъществи, подкрепата на зрителите нарасна двойно. Така или иначе, тъкмо този министър, най-активният реформатор, най-работещият, е постоянно под прицел, упрекван в какво ли не, заради разумните си начинания. Същото може да се каже, със сигурност, и за всеки друг министър, нагърбил се с реформите, които всички шумно приветстват, но мълчаливо бламират. А понякога, това  е поредният парадокс, сътворен от политиците ни, едни и същи хора, ту подкрепят реформата, ту й пречат. Известният професор Близнашки, например, веднъж е за промяна на Конституцията, а друг път против промяната. Не знам какви точно са доводите му, той е професор тъкмо по конституционно право, все пак, но инак съм сигурен, че би трябвало да се обоснове и по-обстойно, и по-гръмогласно, ако нещо е сбъркано. Защото нещо сбъркано, едва ли е толкова учудващо, отново има, щом не друг, а евродепутатът Моника Маковей ни уверява, че не бива да пипаме Конституцията, ако действително се стремим към реформа в третата власт. Правосъдният министър обаче и твърде шумният глашатай на въпросната реформа Радан Кънев, Бог знае защо, не се вслушаха в гласа й!

Моника Маковей, нека припомня, е онзи румънски прокурор, който започна ефективна борба срещу корупцията и вкара в затвора десетки кметове, министри и депутати, т.е. точно човекът, от когото има какво да научим, човекът, от когото трябва да се поучим. Провосъдната реформа, ако се замислим, ни е нужна, преди всичко, за да осъществим ефективна борба против корупцията и постигнем, благодарение на това, очаквания икономически растеж. Никой от правителството обаче, за всеобщо учудване, не благоволи да уважи лекцията на Моника Маковей, а клакьорите на правителството, като печално известната Беновска й се накараха, че смущава любимия ни министър-председател. Гърменизацията, всякакви други спекулации и прочее политиазции, е повече от очаквана, съвсем закономерна, щом е отново гротескова действителността ни, щом отново е нужно някому да завира главата си в пясъка, като онази екзотична, но тромава птица. Не знам кой точно, макар че като е известно, че проблемите са си проблеми, а реформата никаква, не е трудно да се досетиш! Инак, както можеше да се очаква, отново се радваме на нескопосни, тъпи и смешни манипулации от неумели, недоучили, домашни манипулатори. Великият анализатор Осман Октай, например, комуто всякога, за всичко, е виновно любимото му вчера ДПС, от което се пръкна грандиозната му фигура на политик, отново е твърде забавен. Според него, случващото се в Гърмен, ни повече, ни по-малко, е борба между два клана на ДПС за циганските гласове. Подобна теза, колкото и преднамерена да е, звучи убедително за лековерните, особено като се поясни, че скандално известният депутат Ахмед Башев, бивш кмет на Гърмен, е заселил ромите в квартала „Кремиковци”.

Съвсем очевидно е наглед, че това са гласове, нужни на Башев и партията му, но изведнъж се оказва, че това не са гласове на ДПС и тезата на дълбокомисления Октай рухва. Ромите в квартала „Кремиковци”, оказва се, са евангелисти, а не мюсюлмани и едва двадесетина от тях  гласуват за ДПС, а другите, внушителното мнозинство, май гласува за ГЕРБ. А е така, оказва се, и в Гърмен, тази непробиваема доскоро крепост на ДПС, та е неуместно да приглася на Октай, набъркалият се в политическите борби местен учител Манчо. Той, това е забележително, заяви, без да му трепне окото, че предизборната борба ли, напрежението ли, има нещо общо с формулата „3-5-8”, вероятно, за да подчертае фаталното присъствие на ненавистното ДПС. Така или иначе, волно или неволно, и Осман Октай, и местният учител, направиха голяма услуга на ДПС, като спомогнаха решително за разбиване на заблудата, относно партийната принадлежност на циганите от „Кремиковци”. Но не имиджът на ДПС, който те толкова несполучливо се опитват да разбият е същественото, а това, че спомагат за нагнетяване на социално и етническо напрежение с непремерените си приказки.

Въобще, ако има голям проблем на нацията, който сме преодолели, слава Богу, той е етническият мир, добруването на различните етноси, тъй нехарактерно за Балканите. И ще е безумие, същинско безумие, най-голямото безумие, ако някому се прииска да разбие този мир, да разпилее крехкото етническо равновесие, заради тъпите си, политически сметки. А по-безумни от него, очевидният безумец, самозабравилият се политически галфон, ще сме ние, разбира се, целият български народ, който изстрада драматично прехода, но слава Богу, поне безкръвна беше революцията ни. Едничкото ни достояние, след нежната революция и безнадеждния преход е това, етническият мир, и трябва да сме ненормални, малоумни, ако позволим някому да ни го отнеме. Гърменизацията, както други спекулации и прочее политизации, е имало всякога, ще ги има сигурно и в бъдеще, но нека сме нащрек и да не позволяваме да провокират етнически конфликт, да прераснат в сблъсък като този в Катуница. Случилото се там, като че ли, имаше сериозни основания, щом циганският псевдоцар се бе самозабравил, но сега едва ли е дотолкова драматично противопоставянето в Гърмен. Трябва, с общи усилия, да потърсим изход, ако са ни мили свободата и демокрацията! Не изборите са важни, а добруването на етносите, хармоничните ни взаимоотношения върху тази земя, нашата земя, Отечеството…

 Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply