Голямото надпреварване…

KotevГолямото надпреварване, оказва се, не е в борбата за президентския пост, а в продължаващите и продължителни, нови игри на старата номенклатура. Начинател и на това нийде невиждано състезание, разбира се, е любимата на българския народ, непобедима на избори, партия ГЕРБ. Любимата партия и любимият вожд, напоследък, сюрпризираха, за пореден път, не само нас, навикналите на всякакви изненади, но направо втрещиха света. Любимата игра на любимата партия и любимия вожд, т.е. играта „Иди ми – дойди ми!”, види се, може да се играе не само на наш терен, но и на международна сцена. И да е далеч по-ефектна, направо сразяваща, но вече не само за претръпналото, безчувствено българско население, а и за световния елит, видял уж всичко, пък немеещ пред странностите ни. „Иди ми-дойди ми!” е игра, която като се играе от виртуози като премиера ни, може да подмени риболовния флот за фабрика за консервени кутии, или магистрален газопровод за разпределителен хъб, или кон за кокошка и т.н.  Подобно изпълнение, не ще и дума, е впечатляващо и възпламеняващо, пълни душите на едни с радост, на други с мъка, а учудва, до изнемога, абсолютно всички, но си остава, за успокоение на мнозинството, наш, домашен проблем. Но не е същото май, когато проблемът не е наш, домашен проблем, а сериозна работа, каквато е изборът на генерален секретар на ООН. Креативните подходи на виртуозния играч, като че ли, се схващат от консервативната публика като лош прецедент, колкото и шашващи да са. И дори безпогрешният Бойко Борисов може да събуди недоумение, въпреки финеса си на политически играч, като предприеме ход, който изглежда необмислен или е прекалено творчески. Такъв ход, безспорно, е подмяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, насред състезанието, ход, несъмнено премислен от гениалните стратези на ГЕРБ, но изглеждащ, все пак, някак ненавременен и сбъркан. Тамошните стратези, например, нали са по-ограничени, някак са безсилни да схванат защо Ирина, детето на комунистическия кръволок, е кръстена на православна светица, а КриСталина, детето на нашите надежди, на Бащата на народите, както твърдят някои! Безсилни са те да осмислят и твърдението, че Кристалина е едничкият представител на България, а Ирина, видите ли, била представител на СССР, ДС или Бог знае на кого, но не и на републиката ни. Гърчат се клетите хорица, гледат недоумяващо и се питат:”Е, ако наистина е тъй, представител на СССР или ДС ли управляваше два мандата ЮНЕСКО и ние ли бяхме абдалите, търпели такова безобразие?” Въобще, има грешка някаква в тази бутафория, очевидно е, а тепърва ще трябва да изясняваме чия е, пък и каква е, защото е обидно за човечеството, за цялото човечество, а не за нас, като народ и нация, дотолкова авторитетна организация като ЮНЕСКО да се управлява, два мандата при това, от нечестивец, който уж представлява България, а всъщност е от  СССР, ДС или страната Алабашия! А кое какво е и защо е тъкмо такова, дотолкова невероятно или смущаващо, ще обясни на неуките, недосетливи, чужди дипломати, по-виртуозен и от премиера, наш, роден, политически играч, какъвто е, без всякакво съмнение, брилянтният Евгений Михайлов. Той, този надарен човек, чието име не случайно додръзва на гений, вероятно, би обяснили на немеещото човечество и защо се спотайвахме подло, всички ние, в проклетата България, толкова години, без да разкрием измамата! Нека не избързваме обаче, това са все неважни подробности, все още, а сега ни предстои голямото, вълнуващо и триумфално състезание, в което само ние, най-умните, ще сме с два коня! Едва ли е така, за жалост, едва ли сме най-умните, щом не само учудихме, но и разсмяхме света…

Светът, големият свят, ще не ще, вече гледа с насмешка или ужас продължаващите  четвърт век, продължителни, протяжни, нови игри на старата номенклатура. Да, няма грешка, колкото и невероятно да звучи, заставихме тъй непокорния и недоверчив свят да немее пред неспастреното представление на Балканския политически театър. Нашата несломима и непобедима, комунистическа номенклатура, разбра го най-сетне и светът, нито се е предала след четвърт век, нито ще се предаде някога, щом е остискала досега! Не можахме, вижда се от самолет, да измислим нови, необременени от миналото хора, щом на дъщерята на комунистическия кръволок, противопоставяме дъщерята на задръстеняк, кръстил чедото си на изверга Сталин. И това става не година след окаяната ни, нежна революция, или след десет години, а след четвърт век, т.е. нищо, ама нищичко не се е променило в окаяното ни отечество! Въпреки гюрултията ни и планината от време, вече е ясно всекиму, ние продължаваме да живеем в комунизма, щом се боричкат, абсолютно нецивилизовано и абсолютно безпринципно, по старому, дечицата на номенклатурата. Абсолютно нецивилизовано и абсолютно безпринципно, подчертавам, защото личното облагодетелстване и партизанщината са важни, а не националния или обществения интерес. Доколко нецивилизовано и архаично, доколко профанско и ачик комунистическо е всичко, личи и от партизанската ярост, с която се отстояват смехотворните, неаргументирани мераци. Връщаме се някак в онези зловещи времена, когато неизбежният и незаменим Враг с партиен билет, противопостави комунисти на комунисти. Прословутите Сталински репресии, струва си да си припомним, са не само и не толкова борба с класовия враг, колкото несекваща борба за власт между дузината комунистически фракции. Новите игри на старата номенклатура – не е нужна кой знае колко фантазия, за да го схванеш, – всъщност, са продължение на познатата, отвратителна борба за власт, тъй скъпа на всяко комунистическо сърце. Тази игра не е секвала нито за миг на домашния терен, борбата за власт, нецивилизована и безпринципна, не друго намерение, е била алфата и омегата на нашия политически живот, а евро-атлантическата идея, да речем, или пазарната икономика, са само благовидни прикрития. А играчите пък са все Чичковите червенотиквеничковчета, само че в нова премяна:  сини, зелени, жълти или каквито трябва да са в конкретния момент, при конкретните обстоятелства, за да заблудим врага, който се преструва на загубен. Точно така, преструва се, защото аз не вярвам, все пак, че колкото и недосетливи да са тамошните стратези, са чак дотам недосетливи, че да не проумеят, ако не друго, поне натрапващия се абсурд! Преструват се, вероятно, не за да погледат сеир, а защото, за разлика от нас, гонят интереса си…

Така или иначе, пошлото състезание, което ние устроихме, или по-скоро пошлото представление, което ние натъкмихме, е вече в ход и Ирина Бокова ще обезсилва Кристалина Георгиева, за да загуби накрая България. Едва ли би могъл да се измисли по-красноречив пример за политическа недалновидност, за направо неправдоподобно самоубийство, което сякаш е дело на най-върлия ни душманин. Душмани на самите себе си, очевидно е, сме ние, българите, нещастният народ, заложник на тъпи политически сметки без кръчмар, пък и на още по-тъпи, архаични, комунистически навици. В момент, в който имаме историческият шанс да оглавим ООН и да издигнем високо-високо името на Отечеството, ние се поддаваме на ниски страсти, недомислени тарикатлъци и комунистическа тъпотия. А се стремим към провала си, може би, защото Русия, тъй ненавистната за президента ни Русия, е декларирала, че ще подкрепи кандидатура на жена от Източна Европа! Не щем ние, преизвестно е, още от Драганцанково време, ни меда, ни жилото на Русия, та затуй, сигурно, ще изпуснем и историческия си шанс. И това, разбира се, е комунистическа тъпотия, и това е самоубийство за много умната инак и несломима номенклатура, която продължава да разчита на мръсните си игри, досущ както някога, пък и да се опиянява от случайната, Пирова победа. Докарахме я дотам, че и за нея, за окаяната, Пирова победа, да се молим, чудо да очакваме, след като сме натворили глупости! Чудо ще чакаме, друго не остана, Ирина или Кристалина, все едно е, ако победим, ако спечели България, но е малко вероятно, все пак, да спечелиш, когато се състезаваш с два коня, напук на всички, напук на правилата…

Нека се позамислим, все пак, каквото и да се случи, след поредния грандиозен скандал, който спретнахме, живеем ли още в комунизма, несмогнали да се отърсим от комунистическите си приумици, пък и докога ще я караме така. Не Бойко или Бойковците са ни виновни, ако не знаем какво губим и колко губим, когато поредният ни, грандиозен провал,  прилича на лесна печалба…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply