Голямото наддаване

kotev01Неотдавна, известният Тома Томов, изповяда, че очевидно ненавременния му старт в политиката е провокиран от безобразията на нашата политическа класа. Не някаква закъсняла суета го е накарала да нагази в блатото, въпреки напредналата си възраст, а надеждата, че крахът на неолибералните теории в световен мащаб, вещае срутване и на отвратителното, нашенско статукво. Той призна, без каквито и да е увъртания, че не е вярвал нито в победата на президента Тръмп, нито в победата на генерал Радев, но повярвал сетне, че тъкмо неочакваните обрати са гаранция за по-доброто ни бъдеще. И всичко това аз го припомням, защото Тома Томов не е някоя нова звезда, озарила политическия небосклон с неотразимото си сияние, като Десислава Атанасова, да речем, а човек опитен, патил, интелигентен и знаещ. Може да не се е занимавал организационно с политика той, но е по-вещ в политиката от днешните политически титани, разбира се, а и по-съвестен от тях, допускам, щом е сред малкото известни интелектуални, дето не пристанаха на една, втора и трета актуална партия. Пак казвам, правя този ненужен наглед предговор, за да е ясно, че тъкмо той има право на заявената позиция повече от всеки друг днешен политик, тъкмо нему би трябвало да вярваме повече, когато твърди, че иска да се противопостави на безумията и развалата. На него, не на неуморимите политически тарикати, като Трайчо Трайков, да речем, който само през последните години, бе министър на ГЕРБ, а след това кандидат за президент на Реформаторския блок, пък сега е в трета партия! Този същият, твърде повратлив политик, е и твърде активен участник в голямото наддаване, както се оказва, в онази и странна, и срамна, цинична и мръснишка игра, принудила да се впуснат в политиката, слава Богу, и класните интелектуалци, дето ненапразно се гнусяха от подобно занимание.

Трайчо Трайков обещава на окаяните ни, мизерстващи пенсионери, неколкократно, поне четири пъти май, увеличение на минималните пенсии по време на  тяхното, невъзможно управление. Невъзможно, според социолозите, не защото на мен ми е хрумнало, а е толкова щедър той, защото на него пък  е хрумнало, че все още има балъци, дето ще се хванат на дотолкова кухи обещания. Кухи и нагли, цинични, трябва да подчертая, защото са съчетани с обещанието да не се вдигат данъците, сякаш тъй нужните пари за тъй грандиозното начинание ще капят от небето, понеже и Всевишния е решил да подпомогне Радан Кънев. Или, ако говорим сериозно, точно тия, дето отправят упреци и наляво, и надясно, че този или онзи е долен популист, са най-отявлените популисти, щом дотолкова нахално лъжат както окаяните, беззащитни бедняци, така и  не тъй беззащитните богаташи. И в този печален факт, апропо, се отразява, твърде релефно, освен всичко друго, непоклатимата вяра на самозабравилите се политикани, че можеш да лъжеш колкото си искаш и както искаш, на воля, ако това ще ти донесе дивиденти. Най-красноречивата илюстрация на най-красноречивата самозабрава са направо забавните, разсмиващи, но и разплакващи някого, сигурно, предизборни обещания на любимия вожд на любимата партия. Бойко Борисов, видимо е, все още е безсилен да проумее простичката истина, че вече нито той е любим, нито партията му, и ако остават фаворити, то е единствено заради многочисления клиентелистки кръг. Тъкмо този кръг, администрацията, която намножи през десетгодишното си управление, преди всичко, е загрижен сега за бъдещето си, пък и поразстроен, като слуша какви ги ръси вождът. Защото е и смешно, и тъжно, че този, който се присмиваше на Волен Сидеров, че обещава пенсия от 500 лева, сега да обещава по-големи пенсии, да речем, и още по-смешно, и още по-тъжно, защото пак той, само преди броени дни се противопостави на обединените патриоти за минимална пенсия от 300 лева. Най-абсурдното обещание на Бойко Борисов обаче е, че ще вдигне учителските заплати двойно, за да прикотка някак този тъй многоброен и инертен електорат, след като преди време се скара на Миглена Кунева, че е обещала увеличение с десет процента на същите тези безценни избиратели.

Учителите обаче отдавна не са дотолкова беззащитни, мисля, отдавна не са онзи наистина инертен електорат, а разбират прекрасно кога някой нагло ги лъже, за да прилапа гласовете им. Разбират това, да речем, както стана ясно в една неотдавнашна дискусия, че ако се увеличат техните заплати, ще трябва да се увеличат задължително и заплатите  на научните работници, и заплатите на университетските преподаватели. А доколко е ясна тази проста зависимост и на ГЕРБ, така и не стана ясно, защото никой не си направи труда да обясни как ще открие необходимите резерви в продънения държавен бюджет. Никой, ако трябва да съм точен, не се нагърби да каже нещичко за университетските преподаватели, защото партийните гении, вероятно, вече са решили да се оправдават с автономията на университетите. Има, сигурно, някаква полза и от безумните или цинични оправдания, но вредата, във всички случаи е по-голяма, вредата е вреда и за обещаващите, и за облагодетелстваните, и за онеправданите, и за държавата накрая. Защото е не само срамно, но и крайно непродуктивно, ако селският учител получава по-висока заплата от университетския професор, но не е невъзможно, щом вече е нелицеприятен факт чистачките да получават по-високи заплати от учените. Държава, която не цени квалифицираните си кадри, която не им осигурява просперитет и задоволеност, е обречена! Голямото преселение на Запад, прословутото изтичане на мозъци, очевидно, все още не е освестило политиканстващите тарикати, не ги е принудило да помислят как да задържат най-необходимите, незаменимите, най-ценните специалисти. Мислене, изобщо, като че ли, е противопоказно за българския политик, то е не просто нежелана, но май и невъзможна дейност, щом обещанията никога не стъпват върху ясни разчети.

Нищожните пенсии на окаяните ни пенсионери, например, напоследък са голямата предизборна дъвка за всички, защото се поуплашиха, сигурно, а не защото са се загрижили за хората от третата възраст. Всички, не само любимата партия на любимия вожд, а всички, без изключение, обещават щедро по-високи пенсии, най-вече увеличение на минималната пенсия, но никой не казва как точно щесе случи това, кога, по какъв начин, какви са гаранциите. И доколко лъжата е лъжа, още един мръсен предизборен трик, личи най-вече от факта, че разговорът се върти все около минималната пенсия, а не се споменава нищичко за пропорционалното увеличение на всички пенсии, което е задължително в една цивилизована държава. Задължително, подчертавам, ако някой не го е разбрал, защото е не просто нецивилизовано, а престъпно, ако някой е работил здраво четиридесет години да бъде ощетен, за да получава по-голяма пенсия някой, който не е работил и един ден. Когато голямото наддаване вече е в ход, когато му се осланят комай всички, то е добре, ако не друго, да си дават сметка поне за най-важните зависимости. Инак, поведението им ще е неадекватно, а обещанията им ще са толкова по-неубедителни, колкото по-примамливи са наглед. И, като стана дума за неадекватност, няма как да отмина половинчатите обещания на БСП, които изглеждат по-премерени и по-разчетени, но за сметка на това приличат на непонятен ребус. Чудя се, например, на кого е хрумнало, как и защо, това дотолкова сложно, излишно усложнено данъчно облагане, призвано да гарантира, просперитет на младите, както ни уверяват, а на богатите по-голям данък. Чудя се, защото отдавна е известно, че не сложните формули, а познатото подоходно данъчно облагане, успешно прилагано в цял свят, гарантира както за справедливото облагане на богатите, така и за просперитета на младите, пък и за социалната защита на бедните.

Това, което е известно всекиму, всякъде, обаче у нас е неизвестно на партията, която има претенцията да е най-социалната партия, защитник на бедните, а не е научила или не желае да научи, че подоходното данъчно облагане гарантира, освен всичко друго, и социална защита. Не е научила БСП още, че е срамно, пък и абсурдно, тъкмо тя да опазва брутално олигархичния интерес, чрез отречения отдавна и навсякъде, вреден и анахроничен плосък данък, облагодетелстващ някак нереалистично шепа богаташи за сметка на мизерстващия народ в най-бедната държава в Европа. Голямото наддаване, което е фиаско, в крайна сметка, за всички партии, щом вече малцина се връзват на празните, нереалистични обещания е най-голям провал за БСП, която е неспособна, като че ли, дори да излъчи що-годе свястно обещание. Подвеждащо е, повтарям, че обещанията на тази партия са по-премерени, щом са точно толкова нереалистични, колкото на другите партии…

Любомир Котев

About the Author :

1 Comment to “Голямото наддаване”
  • Anonymous
    February 26, 2017 - Reply

    Браво на Котето! Абе спрете ги тия дето са се нагърбили със социалистически обещания да правят още по- привлекателен дивия Балкански капитализъм! И нейсе, разни младочета като Даниел Митов и други такива тръгнали с Мечка(Русия) ошав да ядат! Абе ЕЕЕй, момченца и момиченца(възпитаничета на БайТошовите софраджии) много се изучихте и станахте по-големи турци и от Ходжата!

Leave a reply