Годината, която си отива

KotevГодината, която си отива е тежка, тъжна, отчайваща година, донесла ни неволи, бедствия, криза, наместо дълго жадуваната сполука. Дълго, наистина дълго жадувана, цял четвърт век, а все не съумяваме да я достигнем, все ни се изплъзва, все я гоним, отново и отново. Неспособни сме, очевидно е, всеки го вижда вече, приятелите ни, ако ги има, и душманите, които се намножиха, като че ли, неспособни сме да изгазим блатото, в което затънахме…

Съгрешихме вкупом!

Объркахме нещо, фатално, за да е непреходен преходът ни, за да се множат неволите ни, за да се лутаме обезумели и безпаметни из лабиринта на времето, останали без капчица надежда. Има, не се съмнявам, и в този тъй непрогледен и тъй печален за България миг, безпримерни оптимисти сред нас, които вярват, упорито и неотстъпно, или поне тъй ни убеждават, че вървим напред и нагоре. Има ги пак тези вестители на празните надежди, които пак ни обещават светло бъдеще, по-светло от онова, което вече е черното и страшно вчера. Има ги и не е трудно да се досетим кои са, ако помним, че децата на свирепите борци против фашизма и капитализма, днес са пламенните борци против комунизма, които заклеймяват смело бащиния си идеал.

Случва се подобно разминаване във възгледите на поколенията и без пагубното влияние на политическата шарлатания, но тъкмо тя е, за жалост, нашенското перпетуум мобиле, което тласка все в невярната посока начинанията ни. Ако не сме късопаметни, би трябвало да знаем, че дори комунистите, презрените, законно, глуповати догматици, постигнаха повече от нас за четвърт век. Колкото и да бяха грешките им, безобразията им, глупостите им, каквито и да бяха, през 1969 година България бе далеч по-напред, видимо по-напред, отколкото през 1944 година. А дали е по-напред днес Отечеството ни, дали задминахме България от 1989 година, или я съсипахме, разсипахме и превърнахме в най-бедната страна на Европейския съюз!?

Отговорът не е еднозначен, разбира се, не бива да бъде еднозначен, но е нелепо, цинично, смешно, да се чуват помпозните заклинания за успех и възход, който напразно не виждат носталгиращите по комунистическото минало нещастници…

Съгрешихме вкупом!

Виновни сме всички, виновни са тези, които лъгаха и лъжат, виновни са тези, които им вярват, виновни са тези, които крадоха и крадат, виновни са тези, които им позволяват. Всеки народ заслужава държавата си, всеки народ избира правителството си! От нас зависи как гласуваме и за кого гласуваме, на нашето великодушие или овчедушие разчитат безчинстващите политически мошеници, за да получат вярата ни и прошката ни. Виновни сме, не невинни, не сме жертва на злощастни обстоятелства, а на собствената си глупост, на ужасяващата самомнителност, на неуместния тарикатлък и тъпата самоувереност. Глупостта не е оправдание, глупостта е предпоставка за вчерашните, днешни и утрешни неволи! На нея, на необозримата и непобедима нашенска глупост, на която, често, гледаме като на дарба и умение, дължим нещастията си. Инак щяхме да знаем, да разгадаем, ако не друго, поне това, което се вижда отвсякъде и лесно, без усилия, се осмисля. Не ти трябва много акъл, за да проумееш, например, че няма да е по-евтин природният газ, ако ти го продава Турция, наместо да го получаваш направо от Русия, т.е. без посредници, пък и да печелиш още нещичко, защото ти ще си посредникът, наместо Турция. Лесно е да го проумеем това просто уравнение, но никой, ама никой, не иска да го проумее, или всички, ама всички, се преструват глупашки, че не проумяват очевидното…

Съгрешихме вкупом!

Провалът с „Южен поток” е провал на всички, провал на държавата, провал, чиято тежка, страшна цена, тепърва ще плащаме вкупом, заради овчедушието си, заради безпринципността и безотговорността, заради тъпотията си, позволила на шепа политически мошеници да съсипят и настоящето, и бъдещето ни. И този провал, за жалост, не е единствен, а пореден, като не по-лека е цената на атомната ни електроцентрала в Белене, или на петролопровода Бургас-Александруполис, цената, която пак ние, целият български народ, ще плащаме. А големият, грандиозният, невероятният провал, е, че наместо да бъдем големият, важният, незаобиколим, енергиен възел на Балканите, ще бъде нищо незначеща, ненужна територия. И ще губим милиарди, веднъж от надценката, втори път от транзита, трети път от съпътстващи дейности! Да, такава е тъжната равносметка, ще губим милиарди, за да сме по-бедни, колкото и невероятно да е, отколкото сме, докато угаждаме на интересите на по-богатите  държави и на продажните си политици! Дори само това, дори само този красноречив факт, този невероятен провал, е предостатъчен, за да е ясно, защо е дотолкова тежка, тъжна и отчайваща годината, която си отива. А още по-тежка е тя, по-тъжна и по-отчайваща, заради чудовищното нахалство на тези, които ни одариха с нищета, с още нищета, с нова, невиждана нищета, пък и заради ненормалното ни търпение към издевателствата им…

Съгрешихме вкупом!

Направихме много грешки, безброй глупости извършихме, но сме неспособни да се освестим, въпреки мизерията и пропадането, въпреки множащите се неволи и незаглъхващата криза. Неспособни сме, учудващо неспособни да се отърсим от глупостта си и преодолеем овчедушието си, щом не разбираме, че ни лъжат най-нахално, когато е очевидно, че ни лъжат безбожно. Убеждават ни, например, че няма полза от прословутия „Южен поток”, че държавата не печели нищо от този презрян проект, а тъкмо тези, които ни убеждават, настояват за компенсации от Европейския съюз. Е, и питомец на училище за бавноразвиващи се да си, пак би проумял, че нещо те лъжат, че те занасят, че най-нахално се подиграват с теб, но ние, цял народ, май не разбираме, или се правим, че не разбираме! А нахалството на тези, които се гаврят с нас, не свършва  с буфонадата около този прословут проект, то се простира комай във всяка от дейностите им, във всяко от начинанията им. Забележителен е, например, инак безкрайно смущаващият факт, че тези, които вдигнаха шум до Бога, заради заем от един милиард, тихомълком взеха осем милиарда, а още по-забележителен и още по-смущаващ е фактът, че никой не ги укори за безумието. Всеки народ, наистина, заслужава държавата си, всеки народ, наистина, има правителството, което му подхожда! Ако сме неспособни да преодолеем глупостта си, ако не можем или не искаме да се противопоставим на политическите мошеници, ще дочакаме още тежки, тъжни и отчайващи години. Не са нужни пророчески способности, за да видиш, за да проумееш, че в държавата на глупостта и бездушието, властват шарлатанията и нахалството. Не е трудно да предположиш, освен това, че още неволи и още бедствия ще застигат народа, залутал се в непреходния преход, но вярващ, въпреки провалите на тези, които би трябвало да презира…

Нека, все пак, загърбим нерадостната година, нека погледнем с надежда към Новата година, нека повярваме, че ще е по-добра, по-благодатна, по-щастлива! Светата Коледа и Новогодишният празник са давали винаги вяра и надежда на българина, одарявали са го с любов, с доброта, с мъдрост, вдъхвали са му сила, помагали са му в спорната работа, в грядушите усилия. Дано е тъй и сега. Дано е милостив към нас Господ, дано ни помага! Дано, ако ние сме неразумни, ни напътства Божият разум…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply