Главните роли в ямболския комитет на Отечествения фронт в първите дни след 9 септември 1944 г.

Жп Гара ЯмболСлед повече от 70 години те сякаш изчезнаха от ямболската история. А именно те, хората от ръководството на Отечествения фронт край Тунджа в първите месеци след 9 септември 1944 г., взимат важни, понякога съдбовни решения, както за обществения живот в града ни, така и за битието на отделни личности. Що за хора са тия, взели на практика властта, без каквито и да е избори, по волята на фактори от София или на някои от най-известните левичари в Ямбол. И чрез държавния преврат, организиран на 9 септември 1944 г., по указание на Сталин.

При първото раздаване на картите председател на ямболския Околийски комитет на Отечествения фронт станал Петко Иванов Търпанов. Към 21 декември, когато се разиграва тази сцена от политическия живот край Тунджа,  наречена протокол номер 11, адвокатът Петко Търпанов е на 59 години. Роден е през годината на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, популярен е като яростен привърженик на левите идеи. Няколко години, от 1928 до 1933 година, Търпанов е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия. Участва дейно в кооперативното движение, като е председател на ямболската кооперация „Братство”. Към есента на 1944 година никой от Работническата партия/комунисти/ не смее да обели и дума срещу личността на Търпанов, тъй като той е защитавал като адвокат в съда  комунисти, нещо, което малцина от неговата гилдия биха сторили.

След около две години политическата ориентация на Петко Търпанов и на социалдемократическата партия ще го сблъска жестоко с компартията, водена от Георги Димитров, но това ще стане сетне. А в първите месеци след 9 септември авторитетът на адвоката сред комунистите е много висок.

Кои са в йерархията на Отечествения фронт край Тунджа след него?

Вторият в подредбата на ръководството е д-р Борис Ненов, към 21 декември 1944 година той е секретар на Околийския комитет на ОФ. Преди 9 септември 1944 г. за никого не е тайна, че той поддържа връзка с Работническата партия/комунисти/. Поддържал е връзки обаче на твърде широк политически фронт и това ще бъде използвано от полковник Донков, един от подсъдимите офицери пред Народния съд в Ямбол, за да подхвърли, че „доктор Борис Ненов е бил агент-провокатор. Доктор Ненов се готвеше да дойде на власт”, заявява пред съда дословно полк.Донков.

И не сгрешил, към края на 1944 година авторитетът на лекаря и важната му роля в ръководството на Отечествения фронт, не подлежат изобщо на съмнение. В политическата коалиция, не бива да пропускаме в никакъв случай този факт, каквато е все още Отечествения фронт, нещата вървят по квоти. Сред членовете на ръководството са хора като Илия Николов Маринов от земеделците, той е роден през 1895 г. , има висше юридическо образование, работи като адвокат. 50-годишната му възраст би трябвало да е атестат за стабилност на характера, както и на политическите му възгледи. В това отношение – възрастта, ръководството на Околийския комитет на ОФ било твърде пъстро. В него един до друг седели както 20-годишната Яфа Калдерон-Казанджиева, омъжена за Филип Казанджиев наскоро, така и 63-годишният Коста Хараламбов Костов, адвокат. Не липсвала, разбира се, и средната възраст: Надежда Вълева била родена през 1907 година, малко по-възрастна от нея е Сия Атанас Кулова, учителка с висше образование, родена през 1904 година.

Възрастта била нещо твърде относително, при тоталната смяна на политическата система. Тодор Славов е само на 25 години, което може да се определи и като човек с жълто още около устата, но царство България преминала през твърде много кръв и преврати, така че нямало време за дълго възмъжаване. Един от най-видните представители на комунистическата партия, слязъл на 9 септември като партизанин, е Николай Чернев Николов, с прозвището Здравко. Той също е член на ръководството на Околийския комитет на ОФ в Ямбол, зад гърба си обаче вече има полувисше образование, придобито във Варна.  Бъдещият генерал от армията е само на 26 години към края на декември 1944 година, когато в града ни се размествал в известна степен пъзелът на властта.

Сред най-видните фигури в ОК на Отечествения фронт е завършилият в странство медицина доктор Паско Плочев. Той е роден през  1893 г., видял е какво ли не при скиталчеството си из Европа, където, твърди се упорито, се сприятелил със самия Махно. Не мога да гарантирам за това приятелство, но има нещо друго, което не подлежи на никакво съмнение: в родния  град Паско Плочев довел доктор Хелга Плочева, немкиня, на която тепърва предстояло да има голяма власт в ръцете си. На младини Плочев бил страстен анархист, през есента на 1944 г. обаче, е от квотата на Работническата партия/комунисти/. След време Хелга ще стане началник на здравното дело в Ямбол и околията и построените лечебници по селата ще бъдат наречени от населението на нейното име : Хелгините лечебници. Някогашният приятел на Махно обаче минал в миманса, а е твърде жалко, че не е оставил никакви спомени, при този доста бурен живо е имал много за разказване.

От тая квота е и Вера Юрукова-Москова, чийто съпруг Атанас също дърпал към левите идеи, но той  доста време бил подозиран от съпартийците си за агент-провокатор. Една от най-видните леви персони в Ямбол и целия регион, Стоян Сюлемезов, работел в кооперативния съюз с Москов. Той питал и разпитвал, докато излезе истината наяве за предателството, извършено всъщност от Михаил Пройков. Чак тогава просветнало около Атанас Москов, един от чиито синове, Енчо , ще направи голяма партийна кариера, за да стигне до поста първи секретар на Централния комитет на Комсомола.

Който не знае какво е да си бос на ЦК на ДКМС, сега е трудно да му се обясни, но нещата, всъщност, не са толкова сложни. Само да има поне малка комбинативност на ума, както и той да  не е промит напълно от чалгарките и тълпата от мутри и мутреси. Не че е героично да станеш номер 1 в схемата на Комсомола, опазил  Господ  от такива сравнения, но си вече близо, твърде близо до Централния комитет на БКП и до подножието на Политбюро. Вера Москова, обаче, имала много силна комунистическа линия още преди брака си с Атанас Москов. Нейният баща Деян Юруков, притежавал магазин за ковчези и от хартията, която купувал за тях, отделял за нуждите на започналия да излиза през януари 1943 година вестник „Народен другар”. Юруков преминал за политическата си дейност и през затвора и бил стар член на Работническата партия /комунисти/. От такъв сой е и майката на Вера Москова,Недка, така че със събирането си чрез брак Юрукови и Москов направили комунистическо „котило”.

Според квотата, имало в ОК на Отечествения фронт и социалдемократи, земеделци, звенари, освен председателят Петко Търпанов, от БРСДП  бил и Никола Карапчански. Той имал завършено четвърто отделение, работел като шивач, а и е вече на една по-солидна възраст – 65 години. От Социалдемократическата партия е и Тодор Димитров Рошманов, член на ОК на ОФ, със средно образование, по занятие чиновник. Той също е вече далеч от младежките пориви, на 56 лета е, макар че време за юношески адети и щуротии винаги има.

В пъстрия ляв спектър на Отечествения фронт предстояло нещо твърде важно – избор на нов председател. Старият, Петко Търпанов, докладвал на 21 декември 1944 година, че „поради нуждата комитетът да провежда редовна идейна работа и да бъде в по-тесен контакт с гражданството, както и да разрешава спешни въпроси веднага, налага се занапред да бъдат постоянно в канцеларията председателят и секретарят, като бъдат заплатени”. Това записали в протокол номер 11 от тая дата, и добавили още от думите на опитния адвокат: „Поради това, че аз нямам възможност да се отделя от своята работа и друга такава, подавам си оставката като председател. Последвал, по същата причина, председателя, и секретарят д-р Борис Ненов.

Поставени на гласуване, оставките са приети единодушно. Петко Търпанов обаче имал разграфена „схема”, не е отишъл ей така на сбирката, а предложил да бъде избрано постоянно присъствие срещу заплащане, в състав: председател, секретар и подпредседател, и без заплащане – още двама подпредседатели. За председател предложил Панайот Бамбалдоков, за подпредседател Коста Хараламбов, и за секретар лице, което да се представи от земеделската група след няколко дни.

За други двама подпредседатели предложил д-р Борис Ненов и Вера Москова.

Предложението  на стария левичарски кадър се приема единодушно и ръководството на Околийски съвет на Отечествения фронт в Ямбол гласува следния състав: председател Панайот Бамбалдоков, стар, изпитан кадър на компартията, секретар – оставеният за търсене представител на БЗНС, подпредседател станал Коста Хараламбов, представител на социалдемократическата партия, със същата тежест  е и доктор Борис Ненов, както и Вера Москова.

Интересни ходове, любопитни и опасни лупинги ще се правят от хората в ръководството на ямболския Околийски комитет на Отечествения фронт и някои от тях скоро ще се разминат напълно и завинаги, други дори ще поемат към затвора…

Борислав Ненов

/Следва/

About the Author :

Leave a reply