Георги Господинов в Деня на будителите у дома: Ямбол е в книгите ми и в сърцето!

DSC07687Много специален бе Денят на народните будители – 1 ноември 2018 г., в Ямбол – под красиво-носталгичния наслов „Георги Господинов се завръща у дома“ ямболии се срещнаха с вероятно най-прочутия си съвременник- интелектуалец писателят Георги Господинов. Залата ли в галерия „Жорж Папазов“ беше малка или хората много, но час и половина по-голямата част от публиката стоя права, включително и на импровизираната сцена, а някои от по-младите бяха насядали и по земята. И с това бе категорично опровергана старата максима, че няма пророк, който да е признат в родния си край. Имаше и нещо много символично – отзад на стената бе портретът на просветителя Ради Колесов, пред него – писателят Георги Господинов, а наоколо, изпълнили пространството до краен предел – техни съграждани от различни възрасти и поколения.

DSC07689Формалният повод за срещата беше новата книга на Георги Господинов „Всичките наши тела“, определена от модератора Христо Карастоянов като „капчици подранила мъдрост“. Самият автор обясни защо е избрал това да са кратки истории от три думи до страница и половина най-много – защото му се е искало, човек като прочете някоя от тях, да има усещането, че диша за пръв път. То може да е болезнено понякога, „но е важно човек да се сепне и да усети, че диша, че е жив, защото ние понякога забравяме, че дишаме.“

Писателят сподели коя е най-добрата, получавана рецензия – била от читател, жена, на която предстояла операция с неизвестен край. Тя му написала имейл: „Чета „Физика на тъгата“ и ми се живее“.

DSC07747Тази вечер изненади имаше много. Деца, с които работи София Карастоянова, четоха няколко кратки разказа. Всички присъстващи изгледаха буктрейлъра за книгата „Физика на тъгата“ на две ямболски момичета, спечелил международно отличие в Италия. А после и трейлъра на игралния филма „8 минути и 13 секунди“, направен по 6 разказа на Георги Господинов от 6 различни режисьори. И все още на вълна кино, по повод номинацията на  рисувания филм по разказа „Сляпата Вайша“, номиниран за „Оскар“ за рисуван филм, писателят сподели нещо много лично. Вечерта на награждаването той е бил у дома си в София и в 4 и половина през нощта, когато обявявали наградите, прозорците на всичките му съседи светели – един много хубав момент.

DSC07716През цялата вечер Георги Господинов завладяващо редуваше четене на мъдри кратки разкази с истории и спомени, предадени сладкодумно от ненадминат майстор-разказвач. Миналата година по време на Хелоуин бил в Ню Йорк, тогава там имало атентат. Хората обаче вечерта вместо да си останат на сигурно по къщите, предпочели да излязат навън, за да покажат, че не се страхуват от тероризма. Имало дори дете маскирано като кетчуп, както и невъзможно да изглежда това. Самият Георги Господинов по това време бил в нюйоркската библиотека, уникална с това, че е направена с дарения от замогнали се емигранти. Целта е била тя да събере литература не на английски, а на родните им езици, за да четат децата им на тях. Има и славянска секция, в нея най-малък дял, уви, заема българската литература – това е библиотеката на писателя Стефан Груев, DSC07771избягал след 1944 г. в Щатите, дарена от сина му. В тази огромна библиотека с 8 етажа под земята, Георги Господинов 9 месеца имал малка стая. В библиотеката писатели от различни страни си пишели книгите. Георги Господинов сподели още, че е впечатлен от културата на дарение в страната – да дариш нещо и след това да ти благодарят. Разказа как той също дарил малка сума от стипендията си и след това цяла година получавал благодарствени писма за това.

Стана реч и за деня, в който се провеждаше срещата в Ямбол – заедно с 24 май Денят на народните будители е най-небабаитския празник, ние на Балканите обичаме да сме бабаити, сподели Господинов. И основателно отбеляза, че „всичко, което тези хора, които наричаме будители, са направили, е останало много по-дълго и трайно от всички други наши неуспешни революции.“

На въпроса гледа ли често през очите на сляпата Вайша, припомняме, че едното й око гледа към миналото, другото към бъдещето, писателят отговори утвърдително и призна, че по-често гледа с окото, отправено към миналото, защото там има много истории, а бъдещето не му е интересно.

DSC07786В графата изненади беше изявата на учителя-физик Милен Гайдаров, който като представител на Съюза на физиците в България от името на организацията най-официално покани писателя за почетен член. Мотивът му бе, че сред хубавите неща, случили се за физиката последните години,  е и това, че Георги Господинов написа „Физика на тъгата“ –„ превърна физиката в емоционално състояние и отражение на човешката душа, откри нови хоризонти пред физиката.“ Милен Гайдаров доказа, че в почти всяко негово произведение има частичка физика – вкл. заглавието „8 минути и 19 секунди“. „Затова, че той насочи прожекторите на света за всички четящи хора към физиката, Съюзът на физиците реши да го удостои със званието почетен член на Съюза на физиците“, гласеше номинацията.

DSC07803Поздравителният адрес от Дружеството на писателите в Ямбол, поднесен от неговия председател Тенко Тенев, стана повод Георги Господинов да каже своите няколко думи за хората в този град, с които е тръгнал в писането: Георги Братанов – човекът, при когото за пръв път е започнал да се занимава сериозно с писане; Иван Джурелов, Любомир Котев, Христо Карастоянов, Тенко Тенев – хора, които са го подкрепяли. Писателят отбеляза, че е много важно, когато човек тръгва по пътя си, да усеща подкрепата на по-възрастните и това да се предава. „В България това не го можем много – едно нещо да трае дълго“, отбеляза Господинов и сподели, че той самият се опитва да помага на млади хора – наскоро е връчена стипендия на 16-годишно момче от Варна, с което ще работи една година.

Специално за тази вечер Георги Господинов беше донесъл една книга, която никой не е виждал публично – първата му книга, самиздат, от времето, когато бил студент първи курс. Това са младежки стихотворения, писани основно в Ямбол и непубликувани никъде, от които прочете няколко.

DSC07841С пожеланието да разнася името на Ямбол по света кметът Георги Славов му подари картина на църквата „Св. Георги“ в  Ямбол от Калин Ангелов и две книги – история на Ямбол и книга за уникалния ямболски буенек – този коледарски танц, който съществува само тук и никъде другаде.

„Винаги към казвал, че съм от Ямбол. Благодаря на Ямбол, той е в книгите ми, той ми е в сърцето“, бяха думите на Георги Господинов. Писателят разказа как преди месец му се обадили по телефона преди получаването на наградата на София. Спонтанният му отговор бил: „Ама аз съм от Ямбол“. Отсреща му казали – нищо, това е награда за принос в българската литература. А когато приемал отличието, писателят отбелязал, че той идва от другаде и това е нещо, което винаги ще пази – то остава част от спомена. Силни бяха финалните му думи към присъстващите: „Не спирайте да съчинявате този град. Той има нужда. Както всеки град, има нужда от легенди. Има нужда от непрекъснато съчиняване, както всеки човек, който живее. Съчинявайте!“

DSC07684 DSC07686 DSC07693 DSC07718 DSC07722 DSC07730 DSC07737 DSC07736 DSC07741 DSC07750 DSC07755 DSC07807 DSC07817 DSC07855 DSC07862 DSC07864 DSC07867DSC07874

Светлана Чамова

About the Author :

1 Comment to “Георги Господинов в Деня на будителите у дома: Ямбол е в книгите ми и в сърцето!”
  • шлосера дичу
    November 5, 2018 - Reply

    едно време през КаПеЕсЕс правихме такива вечери. чиста проба соросоидни следдесетоноемврийски болшевишки типажи. залата беше празна от истина.

Leave a Reply to шлосера дичу Cancel reply