В страната, където лотарията е национален спорт, Ямбол е градът…

home~sEnt8L~Dh6F7O_jЕдно време на Русе се носеше славата, че е градът на тотомилионерите. Винаги съм била с убеждението, че печалбите на лотарията позаобикалят Ямбол. Но, ако вярваме в идеята за световното равновесие – било е затишие пред буря или казано в контекста на лотарията – затишие пред най-голямата печалба в историята на България. Припомнихме си стария хит, където се припяваше „Ямбол е градът!“ 12 милиона лева се паднаха на наш човек  и това истински ме зарадва. Като че ли късметът може да се предава от самото обитаване на едно и също място. А и градът ни да се спомене в национален ефир с нещо различно от „Динко от Ямбол“ – като че ли едно лице може да приватизира правото да се наричаш, че си от Ямбол. С нещо извън предизборния  клип на вече избран от тук депутат, където се натъртваше „роден съм в Ямбол“, „искам Ямбол, родината ни пак да имат живот, какъвто заслужават“.

Та първият виц, който се роди на следващия ден след падането на джакпота,бе: отиваме на работа и се оглеждаме кой от колегите не е дошъл. Ако има такъв – значи той е тотомилионерът, ако сме всички на линия – значи не е сред нас.

Интересно, че масовата реакция на новината за печалбата, нацелила човек от Тунджалъка, обаче се изразяваше с репликата: „…нали не съм спечелил аз.“ Не се наемам да тълкувам колко доза обида на съдбата, че е хвърлила стреличката си уж близо, но не достатъчно и колко обикновена човешка завист има в тези думи.

Всъщност излиза, че Ямбол не е чак толкова низвергнат по линия на лотарийния късмет. Агрономът Красимир Коцев спечели четвърт милион през февруари тази година. Кънчо Илиев на 33 г. и Виолина Радева на 23 г. от Дражево уцелиха всеки по 50 хиляди лева пак през същия месец. Йорданка Колева на 46 г. тогава спечели лек автомобил. На Стоянка Христова на 75 г. се паднаха 20 хил. лева през януари, а Митка Петкова на 52 г. спечели 15 хил. лв. на 4 март. И това все през тази година.

До тук добре. Но какво се оказва – в най-бедната страна в Европейския съюз хазартът е национален спорт или по-точно начин на живот за страшно много хора. Едно е ей така, понякога да си пробваш късмета къде на майтап, къде по вдъхновение, съвсем друго нещо е денят ти да започва с търкането на сноп билетчета. Лично съм виждала трескавостта на пристрастения, който в такъв момент ни приема, ни предава, игнорирал е околния свят. Виждала съм как видимо опърпани хора благоговейно теглят от купчината билети на касата в голям магазин – един полуиздърпат, пък го върнат обратно, втори, трети, а опашката чака търпеливо свещенодействието да приключи.

Пристрастени към комара винаги е имало и ще има, то си е болест като всеки един вид зависимост, ала това да ти го навират вкъщи всяка вечер през телевизора, е истинско престъпление. На държавата, позволила да се случва. Не е задължително да си беден и да търкаш в несвяст билетчета, но много често върви в комлект. Да вярваш, че богатството е въпрос на късмет, на случайност, а не на труд, упоритост, талант или образованост. Много тъжно и жалко. Ала върху тази гнила основа истинските задкулисни играчи  печелят именно от най-бедните грандиозни печалби. Всеки комарджия знае – казиното никога не губи. А държавата е мълчалив съучастник  и само можем да гадаем колко пък печелят облечените във власт, създали комфортните условия лотарията да е начин на живот за част от нацията. Комфорт номер едно – хазартът е освободен от ДДС за разлика от учебници, лекарства, книги…

Признавам си без бой, не играя лотария, спечелилият джакпота не ми е конкуренция. Сигурно затова истински се радвам, че е човек от Ямбол. Иска ми се да вярвам, че късметът е заразителен като ведра усмивка и се разпростира на териториален принцип – като слънчевото време, като облак с напоителен дъжд, когато е най-нужен.

                                                                                Светлана Чамова

                                                                                                             

About the Author :

Leave a reply