Всички говорят за … студения ямболски театър

1_10048886„Да имате нов център и да имате топъл театър” това пожела от сцената на получилата ново наименование сцена „Община” Герасим Георгиев – Геро след постановката „Кастинг за мъже”, която двамата заедно с Мария Сапунджиева представиха на 14 януари в Ямбол. Второто му пожелание беше следващия път да се види с публиката на сцената на ямболския театър и проблемът с отоплението му да бъде решен. С една реплика пожелание той постави два от наболелите проблеми на Ямбол. Рушнатият и тъмен център, който е трудно да преодолееш като лабиринт след стъмняване, защото крие не само тъмнина, но и изненади. В тъмнилката и изровените места падат и се претрепват дори млади хора, а да не говорим за възрастните, които и трудно виждат в тъмнината. Ясно е, че трябва да се въоръжим с търпение, за да изчакаме да приключи проекта и да имаме нов център, но това не означава, че изпълнители и община не могат поне да се погрижат да осигурят осветление вечер и безопасно преминаване през проходите.

За студения ямболски театър, за отоплението на който така и не можаха да намерят вярното решение, няма какво да се добави, освен, че това е срам, който не пропускат да отбележат всички гостуващи актьори и режисьори, защото ако нашите ямболски крамоли са ни до болка познати, за тях е непонятно защо не можем да решим един проблем, който е видим за всички.

А иначе постановката на Богдан Петканин „Кастинг за мъже” напълни залата, защото явно ямболската публика е жадна за добър театър. Актьорите се раздадоха на сцената, лично за мен по-впечатляваща беше играта на Мария Сапунджиева, докато Геро се показа в традиционното си амплоа на шегаджия, от който хуморът извира сякаш самородно.

„Лизелота и месец май” е оригиналното име на пиесата на унгареца Жолт Пожгай – един от най-добрите съвременни комедиографи. Тази невероятна комедия е своеобразно ръководство и наръчник за това как една жена трябва да воюва за своето щастие. В едно интервю Мария Сапунджиева обяснява, че трагикомедията, какъвто е жанрът на пиесата, е свързана с живота на героинята, тя разбира, че животът й е минал, без да го живее, без да го усети. Затова според актрисата  посланието към хората е: „Живее се веднъж и трябва да се живее без пропуск”.  Според нея другият проблем, поставен в пиесата е, дали има човек, с който да си преживееш живота и доколко той може да издържи на това изпитание. „Защото животът е урок, той е изпитание, през което човек иска или не иска, минава. Зависи много кой е насреща и дали ще успее да издържи заедно с теб. Имам едно любимо изречение: „Сам не може, трябва да има някой насреща”, казва още актрисата.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply