Коментарът на Любомир Котев: Всеки знай – меня си!

kotev12Профанщината на подобни умнотии, творения на градския фолклор, изпедепцани от тарикати-безделници, по всяка вероятност, личи и от ниската езикова култура, и от „дълбокия” смисъл. Това обаче не е повод да не ги повтаряме в захлас, лековато опиянявайки се от поредният фойерверк на народния гений, както си въобразяваме. Да ги повтаряме, казвам, всички, без изключение, защото епидемията е масова и тези, които уж се гнусят от творенията на уличната мъдрост, също го правят. А и се опияняват от нашенските преображения на мъдростта уж по-образованите, по-възпитаните, и по-моралните сред нас. И тази аномалия, поредната за ускореното ни или забавено развитие- така и не разбрахме точно какво е – не е случайна. Защото искрящото от простотия, но и заредено с профански прагматизъм народно откровение, всъщност, е очаквана опозиция на безумията във винаги разкапаната ни държава. Когато държавата не иска или не може да опази реда и законността, което е главната и функция, когато наместо да се грижи за всеобщото благоденствие, се грижи за тези, които ни ограбват, тя е, както още Елин Пелин забеляза, за едни майка, а за други мащеха. И не е необходимо да се обяснява нарочно, мисля, че облизвачите на държавните сахани са шепа хора, но толкова лакоми и тъй алчни, че завидния им апетит обрича на хроничен глад огромното мнозинство. Няма нищо по-естествено от това, като е тъй, гърчещото се  от недоимък мнозинство да се самоуспокоява с профанските умотворения на градския фолклор. И не само да се самоуспокоява, а да ги превърне в свое верую, в нравствен императив, едва ли не.

Ужасяващо е, че безнравствеността може да бъде нравствен императив, но българинът е измислил и други мъдрости, вече наистина народни, сред които е и:”Сиромах човек, жив гявол!” А прословутата робска психика, която все търсим там, където не е, всъщност, се изразява най-релефно в отношението ни към държавата, която не е наша, която ни краде и лъже, която не заслужава нищо добро. Българинът, живял всякога на своя земя, но често в чужда държава, всякога смогва да го върне тъпкано на държавата и това личи ясно от философията на шопа, да речем, който казва:”И пет лева да стане бензина, пак ще карам кола, и петнадесет стотинки да го направят, пак ще го крада!” Пак хитроватият белодрешко, като го питат, защото копае седнал, отговаря, че опитал и легнал, но не ставало. И тази трудова иновация не е отношение към земята-кърмилница, разбира се, а към текезесарските импровизации на държавата, защото поредната нашенска максима е от този период. „Всеки знай – меня си!”, въобще, не е случайно пръкнала се умнотия, а отразява, при всичката си профанщина, и остроумието, и непримиримостта на онеправдания народ. Алчността и безскрупулността на управляващата клика, на всяка управляваща клика у нас, закономерно ражда противодействие. И то е допотопен егоизъм най-често, лудистки бунт, който разколебава не само държавата, но и морала. Корупцията, невиждана никъде в цивилизования свят, в която се давим, ние умножаваме, кой както може, кой с колкото може, докато инак стръвно одумваме управниците, че не правят нищо за преодоляването и. Те като ни крадат и ние ще ги крадем, те като ще ни лъжат и ние ще ги лъжем! – такава е простичката, но и ефективна логика, такива са и действия на сиромаха, който е жив дявол. Но не това е най-страшното, защото ширналата се по върховете необозрима корупция едва ли ще набъбне кой знае колко от дребните кражби.

Страшното е, че се разпилява морала ни, че на моралните ценности вече се гледа като на предразсъдък, че вече не знаем кое е морал и кое не, защо е морал и защо не е! Ние свикнахме дотолкова с аморалното противопоставяне на аморалната държава, че ако тя, в някой момент, най-неочаквано, се освести, ние си оставаме аморални. Най-пресният случай е арестът на кметицата на район „Младост” за корупция, който породи крайно неочаквани, направо абсурдни реакции, показващи недвусмислено всякакво отсъствие на морал. Българският народ, който от десетилетия се вайка, че властниците, наместо да се борят с корупцията, я поощряват и закрилят, в момента, в който държавата се опита да направи първите, плахи стъпки в борбата с корупцията, се завайка, че тормозели клетата женица, само защото не била от управляващата партия. Народът, казвам, защото медиите, които задълго бълваха фалшиви новини, без да се притесняват от откровените си манипулации, сега  изведнъж се загрижиха за истината. Но, коя истина, на клиентилисткият кръг около всеки кмет и служителите, които са назначена от него камарила, т. е. хората, които са му , ако не друго, то поне морални съучастници.! Или на адвокатите, чиято работа е да оправдаят престъпника, с всички средства, законните или почти законни средства, защото той щедро плаща и колкото по-голямо е престъплението му, повече плаща.! Или на политическите шарлатани, които опазват ширналата се развала, като всякога роптаят срещу политическият опонент и ако върши нещо смислено и полезно, роптаят повече!

И накрая, сеирджиите, едно внушително мнозинство, което пет пари не дава кой е крив и кой прав, каква е истината, има ли я, няма ли я, действителна борба с корупцията ли се води или сме свидетели на поредната показна акция, множеството, възторжено дюдюка и оплюва всички, без да го интересува нищо друго! Пълно отсъствие на морал, пак ще кажа, престъпване и на законовите, и на моралните норми е, че клиенти, адвокати и безсъвестни хора, роптаят срещу едно очевидно престъпление, докато ДАНС и прокуратурата са с вързани ръце, защото са длъжни да опазят до процеса тайната на процесуално-следствените действия. И е направо не обяснимо, че медиите, в това число и държавните, наместо да подпомогнат държавата в борбата и с корупцията, насърчават корумпираните, като ги защитават по толкова нелеп начин. Наистина нелеп, защото след като прокуратурата е дала официална пресконференция, на която категорично е заявила, че след събраните доказателства за искан подкуп от половин милион и след провеждането на успешен следствен експеримент е заловила престъпника на местопрестъплението, като получава от подставено лице първата вноска, се вдига празен шум. Наместо закъснелите мерки на ДАНС и прокуратурата да намерят всеобща подкрепа сред обществото, което реве години наред от корупцията, същото това общество обвинява голословно ДАНС и прокуратурата, че не си вършат работата, както трябва, и тормозят нещастната кметица, която може би е невинна. Липсвали, заявя бодро вездесъщият адвокат Марковски, каквито и да било доказателства за престъплението на кметицата, след като е налице цял кашон с белязани пари. Не само, че има хора, които му пригласят, но има и медии, които щедро осигуряват трибуна на всички, които се опитват да оневинят злощастната кметица, задържана, както повелява закона, като се съблюдават всички правила, за да се попречи на адвокатските уйдурми. А цяло чудо е, че в нестройния хор се включи и вицепремиерът Екатерина Захариева, която е загрижена, видите ли, че със зрелищния арест се нарушавали гражданските права на кметицата, но нехае, че всяко престъпление е покушение срещу гражданското общество.

И още нещо, стана неписано правило у нас, да се повтаря до умопомрачение, когато трябва да се оправдае някой престъпник, удобният постулат, че всеки е невинен до доказване на противното. И да се забравя, което е удивително, че всеки е и виновен, точното толкова, колкото и невинен, до доказване на противното. Далеч по-виновен, всъщност, защото са проведени процесуално-следствени действия и събрани доказателства за вината му, които съдът може да отхвърли, но може и да приеме., което е, апропо, и логичният резултат от процес за корупция. Въобще, повтаряме навично и чак налудничаво профанските, тарикатски мъдрости, но не знаем нито какво искаме, нито защо го искаме, нито как ще го постигнем. Загрижени сме всякога, знайно е, за келепира, за файдицата, досущ като знаменития Бай Ганьо, но за разлика от него, не проумяваме, че ще ги докопаме, когато възмездието постигне тези, които ни ограбват. Ние опазваме корупцията и корумпираните с несмислените си действия и глупашкото дрънкане! Ние сме я докарали до там, че не си даваме сметка, че аморалността, на която се уповаваме в борбата с аморалната държава, отдавна е пагубна за нас, не за държавата. Ние непразно, за самоуспокоение, повтаряме уж пределно понятната, а всъщност непроумяна мъдрост: Всеки знай – меня си!…

About the Author :

Leave a reply