Военното разузнаване и металургията – упражненията на дилетантите продължават

Borko_poslДори да е само сондаж, идеята Йордан Бакалов да стане шеф на военното разузнаване, е гигантска дивотия. Специалните служби, някои ги наричат и тайни, се нафрашкаха с филолози, с възпитаници на Националната спортна академия, с инженери. Само състезател по художествена гимнастика все още не е назначаван на възлов пост в ДАНС или в някоя друга от специалните служби. Не заради нещо друго, като липса на компетентност, а поради факта, че само дами играят в този спорт. Вероятно обаче и това скоро ще стане, както е тръгнала лавината.

Какво общо има между фонетиката или алитерацията и работата в специалните служби, както и между металургията и тях, би трябвало да е пределно ясно – нищо. В България обаче се оказа, че страшно много хора са открили у себе си огромно влечение и не по-малко огромни способности, да се реализират именно там – в тайните служби.

Йордан Бакалов ще бъде един от върховете, може би и Монблан, в тази веселба. Може би му е втръснало да бъде депутат, все пак четири пъти е бил в Народното събрание, а според някои това може да докара човек до тежки психически отклонения. Аз се съмнявам в това – като погледнем биографиите на доста от избраниците ни, те вече имат по двайсетина години в парламента и още държат пусията.

Корави българи. А и навън духа, и дори спестеното от закуски за черни дни, може бързо да се стопи. Не всеки може да направи „Цанков камък”, все пак.

Та така – министърът на отбраната май си е харесал за шеф на военното разузнаване металург.

Николай Ненчев е от близко до Ямбол село, Кукорево. Беше някога земно момче, чичо му е бил политически емигрант в Западна Германия, преди това е лежал в затвора заедно с Трифон Кунев, после е в първата българска рота в рамките на НАТО, след това се е бил в Корея като воин от армията на САЩ.

Ненчев не криеше, и сега не крие, че е служил като трудовак. Считаше, че това вероятно е било заради бягството на чичо му на Запад. И аз считам, че това ще да е била причината – Николай е завършил елитен ямболски техникум, няма нищо циганско или турско в рода му. Който е вече позастаряващ, помни – дори и да си със златен медал от гимназията, щом си от турския етнос, „отиваш” в трудовите войски.

Та  леко съм учуден от обграждането на Ненчев с хора без нормална квалификация. За  да си военен министър отдавна не се иска да си вътре в армейските работи. Но ти трябват професионалисти, на чиято квалификация да разчиташ. Прекалено е ясно, но явно не е. Българското военно разузнаване е имало за шеф и други дилетанти – ген. Васил Зикулов, родом от Ичера, минаващ за командир на партизанския отряд „Смърт на фашизма”, е пратен за шеф именно на военното разузнаване. Дотогава е бил командир на армия. Зикулов умря наскоро, на 93 години. Но остави книга, в която няма партизански спомени, а документи какво е представлявало военното разузнаване. И как той е бил ужасен от пълното си незнание на тази материя. Колко се е научил, е работа на специалистите да кажат. Но не на тези, които са учили синтаксис или металургия. Имаше една дама, която е професор по синтаксис, обаче я пратиха за спортен министър. И сеирът беше велик. А всъщност, ако при спорта не стана драма, във военното министерство може и да се получи точно това. Цялата история на раздялата между досегашния шеф на военното разузнаване и министър Ненчев май ще я забравим прекалено бързо – лидерът на едно от многото БЗНС-та иска да се отворят досиетата и на чуждите граждани, които са били разузнавачи на българската армия.

В оная книга на ген. Зикулов има доста поучителни неща, колкото да не обичам и аз поученията. Когато СССР нахълтва с армия в Афганистан, шефът на съветското разузнаваше Ивашутин е потресен. Комунистическите величия се събрали тихомълком и решили въпроса. А босът на прословутото ГРУ имал огромна информация какво е положението в Афганистан, и поради несъобразяването с нея считал че, СССР ще затъне в лайната. По онова време средната възраст на членовете на Политбюро на КПСС обаче била 71 години. Затова и нашето поколение почна и завърши училище, а портретите на комунистическите вождове бяха едни и същи. С леки, съвсем леки изключения.

И на мен, както и на министър Ненчев, и на много други, ми е прелюбопитно да видя имената на чуждите граждани агенти на българското военно разузнаване. Ние обаче сме дилетанти, а и не иде реч за роман на Богомил Райнов или Лъдлъм. Много от тези хора ще влязат в затворите на държавите, в които живеят. В САЩ , в Гърция или в Турция, или в Близкия Изток, няма значение – военните съдилища не си поплюват. Един български военен агент ( Пиер Данинос беше писал навремето:”Когато са наши, са разузнавачи, но когато са чужди, изведнъж стават шпиони”), лежи в турски затвор цяло десетилетие. Вълко Червенков най-напред, после и Тодор Живков, все казвали, че не им е сега до такива работи. Когато все пак разменили българският агент срещу турски, той вече бил развалина.

Запада не се срамуваше никак да почне бизнес с хора от Държавна сигурност, дори когато те бяха от Шесто управление. Не се смути и когато в правителствата почнаха да влизат агенти на ДС. А мислехме, че няма да искат дори да ги видят…

И още нещо да си спомним, то вече си е българско. При слизането на летището в София, ръководителят на експедицията в Хималаите Аврам Аврамов не бил наясно какво го чака – дали затвор заради това, че Христо Проданов е нарушил  всички правила на алпинизма, или награда. Получил второто – стана герой на социалистическия труд.

И е май наистина лошо, че закриха Кремиковци – можеше Йордан Бакалов да се реализира максимално там…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply