Весела Пастърмаджиева, диригент на Хорова школа „Проф. Георги Димитров“: Като се обърнеш назад, постигнатото дават много смисъл

VPВесела Пастърмаджиева работи в Хорова школа „Проф. Георги Димитров“ от 1982 г., когато завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и е назначена като хор майстор и помощник-диригент в Хоровата школа. Започва като диригент на малките състави, корепетитор, преподавател по солфеж, т.е. там, където има нужда. По-късно поема диригентството на детския концертен състав. От 1994 г. е главен диригент на школата, изпълняващ длъжността административен ръководител – тогава това е школа по изкуствата към община Ямбол. След пенсионирането на Стефка Пастърмаджиева поема ръководството на Хоровата школа до днес. Съвсем наскоро Хорова школа „Проф. Георги Димитров“ отпразнува половинвековен юбилей.

 -Как се ражда Хорова школа „Проф. Георги Димитров“?

-Създаден е като училищен хор през учебната 1967/68 г. Майка ми започва работа като учител по пеене в училище „Климент Охридски“ и прави хор в училището. Тя вече има някакви успехи с други хорови състави в града. Хорът много бързо се наложи, започна да печели първи места на ежегодните градски прегледи на художествената самодейност. Последствие на Pastarmajieva nagradiокръжни, после на национални прегледи получи медал. В рамките на около 3 години се наложи като най-добрия състав в града, започнаха да го канят и на фестивали в чужбина. След първото или второ международно участие ръководството на града тогава решава, че този хор ще бъде прехвърлен като състав към тогавашния Пионерски дом, т.е. ще стане общоградски, което пък означава, че вече могат да се събират деца от целия град, не само от училище „Климент Охридски“. Така в рамките на десетина години съставът имаше много бурно развитие – до толкова, че през 1080 г. се беше наложил като един от най-добрите детски хорове в страната. В началото на пътя проф. Георги Димитров, който тогава беше един от основателите на музикалните празници на камерните хорове „Златната Диана“ – първият председател на организационния комитет и той правеше селекцията, на вторите празници проф. Димитров прослуша хора, много ни хареса и каза, че ни кани да участваме, а това беше много престижно. И ние трябваше да излъчим камерен състав. Мина много успешно. Той продължи да се интересува, да помага с каквото може. След това постепенно като състав на Пионерския дом се създаде подготвителен хор към основния, децата трябваше да се учат отрано да пеят, за да могат да отговарят на вече доста високите изисквания.

По него време се създаде званието „представителен самодеен колектив“. Само съставите, които спечелеха златен медал на републиканските фестивали, провеждани веднъж на четири години, се състезаваха част от тях да получат званието „представителен хор“. Първият самодеен колектив, който получи званието „представителен“ – това беше детският хор. Оттам нататък на всичките фестивали, докато ги имаше, неизменно това звание се защитаваше – ако не се представиш добре, не го получаваш. Хорът винаги го е получавал. Направи се още един подготвителен хор, децата започваха от първи клас, след това в трети и четвърти клас минават в друг подготвителен, след това минават  в големия концертен състав, който по едно време наброяваше над 120 човека. От този състав за престижни конкурси се отделяха около 35-40 човека, те бяха т. нар. камерен хор, който беше наистина елитен . До 1990 г. около 300 деца пееха в школата, нямаше друга такава мащабна форма. Работехме 4-5 човека щатни музиканти, изучаваше се задължително солфеж, музикален инструмент по избор – акордеон, пиано или цигулка, т.е. беше си като една музикална школа. Музикалното образование, което се получаваше в хоровата школа, беше на доста високо ниво, т.е. излизаха музикално грамотни хора. И не случайно над 40 души са започнали при нас в хоровата школа, след това са избрали да станат музиканти и в момента работят като такива. Беше инкубатор на доста сериозна музикална подготовка, култура и занимания.

През 1991 г. бяхме на конкурса в Нант – на тези конкурси се явяват по един хор от държава. Вече имахме доста награди от подобни конкурси. Подготовката беше много трудна, беше започнала кризата. Върнахме с трета награда. Инерционният момент и тия награди позволиха дълго време хорът да се задържи нивото, да продължи с международните участия, общественият интерес и подкрепата бяха много силни. Винаги се намираше някой да подкрепи финансово, защото изведнъж проблемът стана финансов. До 1990 г. трудностите бяха в конкуренцията, макар че винаги сме събирали помощ от предприятия, но трудността беше най-вече в изключително високото ниво на конкуренция, защото това беше област, която процъфтяваше, представяше България по целия свят. Рейтингът на българските хорове беше най-висок в цяла Европа. Всъщност конкуренцията беше вътре в България. Не че не е имало прекрасни руски хорове, имаше и френски, и английски много-много силни хорове, Ирландия, Белгия са с много силна хорова школа. Така изведнъж трудностите се прехвърлиха в съвсем битов стил – кризи с отопление, със зали, с всичко. Ние оцеляхме благодарение на това, че от 1980 г., когато се построи Домът на науката и техниката, тогавашният Окръжен съвет беше определил, че една зала ще бъде специално предоставена за нуждите на хоровата школа, тя беше специално обзаведена. Тук репетирахме и за щастие след 1990 г., когато самото НТС  стана със статут на неправителствена организация, решиха да ни оставят тука. Така продължихме, макар че си имаше трудности и студени зали, и мръзнеш, дъхът ти излиза от устата, докато пееш… През 2003 г. регистрирахме юридическо сдружение, което после се оказа, че ни помогна да си запазим името „Проф. Георги Димитров“, защото в един момент имаше сериозни опити това име да изчезне, да го няма. Та се справихме и с тази криза, съдбата ни помогна някак. По-късно се стигна до създаване на съвместно дружество с общината и с НТС, за да може по някакъв начин да се регламентира оставането тук в Дома на науката и техниката.

-Как стоят нещата в настоящето?

-След 2011 г., когато това дружество престана да съществува, пак имаше един много сериозен кризисен момент. На практика Хоровата школа беше пред закриване, защото в един момент ние останахме без фонд работна заплата – за да съществува нещо трябва екзистенц минимум, това е възнаграждението на професионалистите и всъщност всички бяхме на борсата. Две години работех безвъзмездно, и майка ми, и пианистката Радосвета Хъркова се занимавахме на доброволни начала, но пък тогава потърсихме решение в създаването на читалище. То беше създадено от всички съмишленици на Хоровата школа, които не останаха безразлични, имаше действително много широка обществена подкрепа. Създаде се това читалище (б.ред. „Тракийска лира“) с много сериозен брой учредители, създаде се с мисълта да бъде запазена хоровата школа. След като се създаде, то си има собствен живот и собствено развитие като читалищна структура. Тази работа я движа, независимо от работата си в хоровата школа, т.е. моите трудови задължения не са свързани с хоровата школа до ден днешен. В длъжностната ми характеристика има административни задачи.

-А Тракийският хоров фестивал?

-Хоровият фестивал го направихме 2006 г., когато бяхме дружество. Тогава „Златната Диана“ бе оркестрова, започнаха да идват изпълнители и да се правят джаз концерти. Ние искахме да има нещо специфично хорово, да се възстанови един хоров празник в Ямбол, защото това беше дългогодишна традиция в града. И направихме този Тракийски хоров фестивал. Той получи сериозна подкрепа от колегите от страната – когато ги каниш да дойдат, те идват, защото очакват да намерят тук една добра сцена за изява. Не е без значение името на Хорова школа „Проф. Г. Димитров“ като домакин, защото за да дойде един изявен български хор, той очаква да отиде на място, където ще има добра конкуренция, ще може да покаже ниво и то да бъде оценена. От друга страна трудността е, че Тракийският хоров фестивал се намира на място, което не е изявена туристическа дестинация – не е на морето, не е в Банско, не е в столица или в някакъв много голям град. Без изобщо да неглижираме културното наследство на Ямбол, реалностите са тези. Затова беше много важно да има добра конкуренция. Фестивалът започна твърде камерен като обхват, винаги сме канили малък на брой състави, но сме правили прецизна селекция, така че да дойдат много добри хорове, да бъде интересно за публиката в Ямбол, да бъде интересно и за тях самите, които се чуват на концертите. Смятам, че в крайна сметка стана един бутиков фестивал, защото успяхме да привлечем някои много интересни участници от чужбина, които за пръв път дойдоха в България – напр. Детският хор на румънското национално радио; един изключително нашумял мъжки хоров състав от Лимбург, Германия, който обра в рамките на 7-8 години наградите от много престижни хорови конкурси; миналата година Смесеният хор на Орхус, Дания също беше тук. Винаги сме се стремили тази селекция да бъде на много високо ниво.

- Покрай Хоровата школа имаме и Тракийски хоров фестивал, и читалище „Тракийска лира“…

-Като направихме читалището през 2012 г. вече трябваше да докажем чрез дейност на Министерството на културата, че тук се работи сериозно, че има нещо, което си заслужава да бъде подкрепено и вече има две щатни бройки за читалището, които обслужват и Хоровата школа, и самото читалище като дейност. Никак не са достатъчно, защото наистина работата е много – читалищната дейност стана много и далеч не се ограничава с хоровата школа.

- Заговорихме за трудностите пред целия бранш…

-По същество хоровото изкуство се върши от любители, непрофесионалисти, но в него са ангажирани един голям брой професионалисти и то доста добри – това са музиканти, при това изявени. Та всички състави преживяха някакви кризи, имам чувството, че в по-големите градове бяха първи и първи излязоха от тях. Съответно колкото по-малък е градът, толкова по-късна е кризата и по-късно излизат от нея,  но ,навсякъде е много специфично. Например сега в доста голям брой от областните градове но и не само, представителните им хорове, ако не са към читалища, много често са към общините или към общински културни центрове – напр. в Бургас, в Търговище. Някъде запазиха тази стара структура – школи по изкуствата към общините. Няма рецепта. Беше интересно това дружество, което ние направихме, защото беше първо в страната от типа публично-частно партньорство, без да е свързано с инвестиционни проекти, но то някак остана неразбрано, неразвито като дейност. Мисля, че просто си изпревари времето, материята не беше позната, прекалено екзотично изглеждаше. Докато беше дружеството и докато имаше осигурен фонд работна заплата, ние след един спад  успяхме отново да вдигнем нивото и след 2011 г. в хора пееха близо 200 деца и имахме годишно над 30 концертни изяви в училища, детски градини, в учреждения – много сериозно присъствие.

-Колко са в момента формациите?

-Имаме детска формация и дамска формация, които работят в Ямбол. Преди три години на благороден принцип и водени единствено от тази любов към хоровото пеене и традициите на школата, в София създадохме една формация на Ямболската хорова школа. Съставена е само от бивши възпитанички на Ямболската хорова школа, които работят там, установени са като професионалисти в столицата. Формацията е създадена с много обич, но работи много успешно, защото вече има и международни участия и награди.

-Големите успехи, отличията, които най-много цените?

-Международните успехи на хора започнаха още от 1974 г. Повече от 50 са международните ни изяви, част от тях са концертни турнета, част – участия в международни конкурси и изяви, участия в европейски музикални проекти. Напр. в Грац 2003 г. детският хор беше единственият хор от България. Грац беше европейска столица на културата тогава, имаше музикален фестивал. Наградите са много. Това, което прави за мен тези награди много стойностни е, че тези участия са доста по-различни от принципа, на който става сега. Комерсиалното взе връх, няма предварителна селекция. Продължава да ги има тези изцяло субсидирани фестивали, но те са малко по-труднодостъпни и за тях наистина предварително се прави много сериозна селекция. Гордея се, че голяма част от нашите участия са точно такива – предварително селектирани. Изпращаме си записите, журито ни одобрява, в поне 70 процента от случаите сме единствени представители на България. Твърде често, като отидем на такива форуми, другите участници са от столиците на страните. Имаме две първи награди, в различни години, от един конкурс от Леко, Италия и всички участници бяха или от столиците, или примерно от такива големи градове като Кьолн, Лион. И изведнъж в тая компания – Ямбол! Изпълва те с гордост, защото до тебе са Рига, Бон и т.н. и ти си до тях и на всичкото отгоре взимаш първа награда. Много ценя една награда, която получихме през 1987 г. – в анонимен европейски конкурс на радио ВВС „Нека пеят народите“ спечелихме втора награда, което е абсолютен успех.

-Съжалявате ли за нещо?

-По-скоро съм много благодарна, че съм имала шанс да видя, да науча толкова много неща, да се срещна с изключителни майстори. Много голям брой български композитори са писали песни специално за нашия хор – Александър Танев, Георги Костов, Петър Леонтиев, Александър Текелиев, Николай Стойков, Иван Спасов… Голям шанс е да правиш радиозаписи в толкова много международни радиа – имаме в радио „Солей“ в Париж, в Антверпен, Любляна, в Швейцария, в БНР. Това са страхотни спомени и като се обърнеш назад дава много смисъл. Тук вече говоря и от името на майка ми, това е нейното дело.

Разговора проведе: Светлана Чамова

About the Author :

6 Comments to “Весела Пастърмаджиева, диригент на Хорова школа „Проф. Георги Димитров“: Като се обърнеш назад, постигнатото дават много смисъл”
  • Ямболлия
    July 25, 2018 - Reply

    От цялата статия запомних само думите: “Беше, бяхме… бяхме…бяхме… направиХМЕ, спечелиХМЕ…” и годините 1970- и някоя 1980- и някоя.
    Весело, запомни едно! Почнеш ли да говориш само в минало време, значи си аутсайдер отвсякъде.

  • Ямболлия
    July 25, 2018 - Reply

    Всъщност цялата тема се изчерпва с едно изречение, което тя е казала накрая: “Това е дело на майка ми.”… т. е. аз само се кича с нейните лаври… все още.

  • Анелия Кочева
    July 26, 2018 - Reply

    Различни са времената. През 70 -80г имаш подкрепата на държавата. Сега се бориш сам. Самият факт, че и в момента я има певческата школа и пеят и се развиват 200деца в нея е достоен за преклонение. Пък и колко от вас биха работили безвъзмездно и биха отделяли от собствения си къшей хляб и този на децата си, за да се запази хоровата школа и българският дух!!!!

  • О, минало незабравимо!
    July 27, 2018 - Reply

    ДВЕСТА ДЕЦА?!?!?!?…Това някакъв майтап ли е?
    Слезте на земята, хорова школа вече няма! Има само спомени от едно време на хора, които цял живот са свикнали да живеят на чужд гръб и да харчат пари от бюджета за щяло и не щяло. Българския дух пазели, нещо друго пазели, не знам си какво още правели… дрън-дрън! Сега им отнеха всичко това и реват като ограбени попове – ама нямаме пари, ама нямаме отопление, не можем да си правим екскурзийките из Европа… Едва ли не от глад умирали.
    И ние какво да правим сега, да плачем ли?!

  • Някой
    July 31, 2018 - Reply

    Много красив и емоционален концерт, в момента го повтарят по Диана Кабел <3

    • Тв-зрител
      August 2, 2018 - Reply

      Пише ли някъде, че концерта им е отпреди няколко месеца? Сега ще повтарят по ДианаКабел стари работи цяла година, колкото да заблудят хората, а истината е, че хорова школа няма. Има само записи и клипове от едно време.

Leave a reply